Известно е, че древните маи украсявали зъбите си с материали като нефрит, но нов анализ подкрепя идеята, че тези промени може би са били с цел поддържане на зъбното здраве, а не само за естетически цели.
Векове преди появата на електрическите бормашини с новокаин и рентгеновите лъчи древните маи може би са запълвали кариесите с инкрустации от нефрит.
Зъби, украсени с нефрит, „лъжливо злато“ и други материали, се откриват в археологическите обекти на маите от десетилетия насам. Маите издълбавали малки дупки в зъбите и запечатвали камъните на място, като се смяташе, че украшенията са имали някаква естетическа цел. Нов анализ на кътник с инкрустация от нефрит разкрива едни от най-убедителните досега доказателства, че маите не са поправяли зъбите си с украсени „грилове“ саморитуали – вероятно са го правили и за облекчаване на болки.
„Кухината е толкова перфектна“, казва Елма Вега-Лизама, стоматологичен антрополог в Автономния университет на Юкатан в Мексико и съавтор на новото проучване. „Наистина е добра процедура – добре изпълнена, чиста.“ Това прецизно поставяне е част от тезата на екипа, публикувана в списанието „Journal of Archaeological Science: Reports“, че маите са били по-сръчни в стоматологията, отколкото се е предполагало досега.
Зъбът произхожда от една от най-големите колекции от зъби на маите в света, намираща се в музея „Попул Вух“ към Университета „Франсиско Марокин“ в град Гватемала. Моларът е бил подарен на първия автор на изследването, Естуардо Мата-Кастильо, стоматолог в Университета „Франсиско Марокин“ в Гватемала. Преди това произходът му остава неясен. Авторите смятат, че той произхожда от някъде в близост до град Гватемала – вероятно от руините на Каминалджую, град на маите, обитаван от около 1500 г. пр.н.е. до 900 г. сл.н.е., който се намира предимно под днешния мегаполис, пише National Geographic.
Вземането на проба от зъба за молекулярни изследвания би го повредило, но авторите смятат, че той датира от Класическия период – от 250 до 900 г. сл. Хр., когато Каминалджую е бил на върха на регионалната си мощ.
Повечето зъби, които съдържат такива украшения, произхождат от този „златен век“. Във всички случаи е трудно да се каже защо маите са променяли зъбите си. Но фактът, че повечето инкрустации се срещат по по-видимите предни зъби, е накарал много изследователи да свържат тези промени с ритуали, мода или може би дори с комбинация от двете.
Социалният статус също може да е изиграл роля. Изследователите са открили инкрустации в зъбите на маите от Класическата епоха както при богатите, така и при бедните, но те определено са по-често срещани при лица с по-висок социален статус, отбелязва Марко Рамирес-Саломон, ортодонт в Автономния университет на Юкатан и съавтор на статията. Някои хора с висок социален статус са имали в устата си до осем инкрустации с различни форми и цветове.
Повечето инкрустации са изработени от нефрит, но някои са от минерала пирит, наричан обикновено „златото на глупаците“. Други зъби нямат камъни, а вместо това са просто запълнени с черен цимент, който обикновено се използва за фиксиране на камъните. Съставките на цимента подсказват, че в стоматологичните практики на маите може да е имало нещо повече от естетика и разкош. В предишен анализ Рамирес-Саломон, Вега-Лизама и техните колеги откриха следи от фосфати, калций, растителни масла от цветя и други подобни, а понякога и битум в тези уплътнители.
Някои от тези уплътнители са по-добри от тези, които се използват в съвременните зъбни пломби, казва Рамирес-Саломон. Той посочва факта, че съвременните пломби понякога падат още приживе на хората с кариеси, докато тези инлеи са издържали изпитанието на времето, като са се запазили векове наред или дори повече от хилядолетие след смъртта на съответния човек, пише "Труд".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
