Драконовите глави под ключ в Бояна

Резбованите олтари са хит за контрабанда, признава шефът на НИМ

Драконовите глави под ключ в Бояна | StandartNews.com

София. Иконостасът с драконите, заловен от служба "Митници", вече е в Националния исторически музей (НИМ) в Бояна. Това съобщи за "Стандарт" неговият директор проф. Божидар Димитров.

"Двете драконови глави пристигнаха във вторник по обяд и специалистите веднага се заеха с тяхната реставрация. Те са в много добро състояние, а най-важното е, че два от общо трите доста дълги надписа, са съвсем четливи. Ще имаме известни проблеми само с третия, в който има изтрити букви", обясни проф. Димитров.

Професорът обясни, че изображенията на драконите или на други животни, се поставят на най-високото място на олтара, над т. нар. царски двери. "Сигурно затова и майсторите именно върху тях са издълбали тези надписи за себе си с характерната за епохата скромност, където едва ли някой ще се покачи, та да ги прочете. В тези времена се е смятало за грешно и суетно да оставяш името си, защото се е смятало, че рисува, или резбова, не майсторът, а самата Божия ръка. Едва през ХIХ век зографите и резбарите започват да оставят имената си и датата на завършване на труда, а също и ктиторът, който е заплатил работата им. Но явна майстор Урош и помощниците му са имали чувство за история", подчерта проф. Димитров.

Елементите от иконостаса принадлежат към Западнобългарската школа и наистина са уникални, доколкото в началото на ХVII век в Османската империя действа забраната да се строят църкви. Това, което ги прави особено ценни за колекционерите, поръчали тяхното изнасяне в чужбина, е и фактът, че през Възраждането - особено след Кримската война, когато вече е разрешено строителството на християнски храмове, започва такъв бум, че майсторите не смогват да изпълняват поръчките. Затова и иконостасите са от т. нар. гол тип - просто дъски с оставено място за вграждане на иконите. Въпреки че през Възраждането вече има цели школи от майстори на иконостаси - Тревненска, Дебърска, Врачанска. Другото, което ги прави особено интересни за контрабандистите на исторически ценности, е и фактът, че дърворезбованите иконостаси са характерни само за православието, тъй като при католиците и протестантите няма закрит олтар, уточни още ученият. Затова и са толкова ценни "пълните иконостаси", като този от пазарджишката църква "Света Богородица" и от тази в Поморие, които се съхраняват в НИМ.

Проф. Димитров предположи, че навярно и други елементи от наши олтари за изнесени в чужбина, но сведения за това няма.

Намереният иконостас от даскал Урош е от 1701 г. В НИМ се пази и другата единствена досега творба на майстора с подписа му. Смята се, че тя е рисувана през 1735 г. и е част от дърворезбен иконостас на църквата на манастира "Успение Богородично". Творбите на даскал Урош станали символ за възкресението на манастира през първата половина на XVIII век. Година по-рано, през 1734 г., той рисува и дърворезбен иконостас за Долнобешовишкия манастир "Св. Архангел Михаил".

Най-новият иконостас от майстор даскал Урош е открит в покрайнините на София. Агентите от ДАНС са действали по сигнал, задържани са общо трима души. По-късно в ареста с постоянна мярка е останал само единият, другите двама са пуснати с парична гаранция. При обиските на адресите на тримата мъже са открити множество различни по вид културни ценности.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай