Джон Лоутън: Цяла Англия подкрепя Стилиян Петров

Джон Лоутън е един от хората, пренаписали музикалната история като вокалист на рок легендите "Юрая Хийп" и песента им July Morning, станала химн на "децата на цветята". Певецът се влюби в България преди 8 години и оттогава се връща редовно у нас. Създаде традиция да пее на всеки 1 юли за празника Джулай морнинг край морето - на Камен бряг; снима документална поредица за българските градове, която се казва "Джон Лоутън представя". А последният му проект за популяризирането на любимата му страна е съвместният албум The Power of Mind, който записа с "Диана Експрес" и Милен Врабевски. Тавата ще се разпространява със "Стандарт" и ще бъде представена за пръв път на 30 април в София лайв клуб от 20 часа.

- Здравейте, г-н Лоутън. Как се съгласихте да запишете цял албум с български музиканти?
- Работил съм с много българи - Б.Т.Р., "Сигнал". Затова знам, че вашите музиканти са наистина добри. Изпратиха ми диск на български с албума на "Диана Експрес" и ме попитаха дали е възможно да се направи английска версия. Отговорих: "Разбира се". Музиката беше много добра, а песните - отлични. Не разбирах какво се пее, но мелодията и музикантите бяха фантастични. Затова казах: "Определено ще го направим!".
- След като сте работили с толкова много наши музиканти, защо според вас българите не могат да пробият навън?
- Може би защото никъде извън България не можеш да ги чуеш. Много добър пример са "Скорпиънс", които са немци. Когато започнаха да свирят в Германия, никой не ги възприемаше. Те и банди като тях направиха име в други държави - Америка и Великобритания, и чак тогава сънародниците им ги признаха. При вас проблемът е същият, но се надявам да се реши с английския ни албум с "Диана Експрес".
- Как преминаха записите в студиото на Максим Горанов в Плевен?
- Студиото на Максим от "Диана Експрес" е много добро. Имахме много смешни моменти заради това, че не говорим един език. Максим не е много добър в английския, а моят български е само няколко думи. Затова трябваше да ни помага звуковият инженер, който е и наш приятел, и да ни превежда. Направихме записите с много жестикулиране и сигнали по всевъзможни начини.
- Колко време ви отнеха записите?
- Бях в студио 12 дни през ноември миналата година. Върнах се след Коледа за още 4-5 дни, за да доизпипам някои моменти, които можеше да се изпеят по-добре. Много бързо го записахме.
- Предстоят ли ви проекти с други българи?
- Надявам се, че отново ще работя с продуцента Милен Врабевски, с който имаме планове за нови парчета. Ще дойда в България другата седмица за промоцията на The Power of Mind. След това ще заснема няколко епизода от документалната ми поредица "Джон Лоутън представя" в Стара Загора и Неделино.
- Може би вече познавате България по-добре от българите.
- Често ми го казват. Това е, защото пътувам много заради филмите си. Искам да знам всичко за страната ви. За мен е важно да опозная историята ви и хората, които са прекрасни и гостоприемни. Искам чужденците да разберат каква е България, но истинската България - не само Черно море и плажовете.
- Работили ли сте толкова тясно с други музиканти от малки държави като България?
- Не. Това е първият път. Работил съм в Словения и Русия, но никога до такава степен. Не съм записвал цял албум както с "Диана Експрес".
- Това е комплимент за българските артисти!
- Не. Българските музиканти се нареждат там горе до най-добрите в света. Не само рок артистите ви, но и тези, които изпълняват етно музика като Ибряма. Той интерпретира фолклора ви с джаз елементи невероятно. Имате и отлични певици.
- Какво ви кара да се връщате толкова често у нас?
- България все още се опитва да излезе от комунизма. Това обаче отнема време особено в моментната финансова криза. Но България бавно и сигурно излиза от този период. Тази упоритост ми харесва. Традициите и историята ви са страхотни. От плажа може да идеш на ски в един и същи ден. Дори не знаех, че е възможно. Има много неща, които да се видят, и всичките са много различни - Родопите например нямат нищо общо с място като Каварна.
- Да се върнем назад в годините. Какво беше "Юрая Хийп" за вас в самото начало?
- Никога не сме мислили за успеха в групата. Просто искахме да правим музика. Това, че се случи да пробием е, страхотно. Именно това прави музикалния бизнес добър. Научих много неща от турнетата, особено за Америка.
- Работили сте с Дейвид Ковърдейл и Иън Гилън. Какви хора са те?
- Иън Гилън е много готин тип. За пръв път работих с него през 1973-а. Бяха с Роджър Глоувър. Тогава срещнах още Глен Хюс и Дейвид Ковърдейл, който беше певец на "Дийп Пърпъл" по онова време. След това не съм ги виждал много време. Всеки пое по пътя си. В интерес на истината с Глен Хюс се срещнах за пръв път след 1973 г. чак в Каварна през 2006 г. Когато не си виждал някого от толкова много време, той се е променил. Мисля, че хората се опитват да си сложат различна маска, след като са имали проблеми в ранните си години. С Иън Гилън се срещнахме през 1995-а в Южна Африка, където "Дийп Пърпъл" и "Юрая Хийп" правихме съвместно турне. Той също се е променил, но е останал готин тип. А за Дейвид Ковърдейл... Наистина е труден, но пък и пътищата ни никога не са се пресичали чак толкова, за да го опозная.
- Като истински англичанин интересувте ли се от футбол?
- Да, фен съм на "Нюкасъл Юнайтед". Но знам и Стилиян Петров, и Димитър Бербатов, че чак до годините, в които Христо Стоичков играеше. Бях голям фен на българския футбол тогава. Имахте страхотен отбор. В момента се борите отново да заиграете така. Не знам защо Бербатов не го пускат в игра. Разбрах, че Петров се бори с левкемията. Това е ужасно. Но много хора го подкрепят. Не само от клуба му "Астън вила", но и обикновени хора и колегите му като Уейн Рууни. Помагат му, защото е много трудно да пребориш такова нещо, пък той е толкова млад.
- Играете в българския филм Love.net. Разкажете как минаха снимките?
- Продуцентът Юлиян Джевелеков ме покани, но го предупредих, че не съм актьор. Той обаче беше убеден, че съм подходящият за ролята. Моят сценарий беше променян 2 или 3 пъти, докато накрая решиха да съм Джон Джонсън - пенсиониран музикант, който менажира звукозаписно студио. Повечето от кадрите с мен са правени близо до Лондон. Местността беше много красива пък и познавам хората там. Дойдох в България само за финалната сцена на филма, в която играя с Диана Добрева. Откакто играх в Love.net, вече гледам на филмите по друг начин, защото знам колко е трудно да си пред камера.
- Какво ще кажете за любовните сцени с Диана?
- Всъщност повечето време, докато ме виждате да флиртувам по интернет с нея, екранът на компютъра е празен. При монтажа е насложено лицето на Диана. Всъщност си говорех сам и по телефона. Единствената сцена, в която реално сме заедно, е последната.
- Може би е по-трудно да играеш без партньор насреща.
- Да. Доста е трудно да седнеш и да говориш на лаптопа, така че хората да ти повярват, че има някой отсреща.
- В реалния живот такъв Казанова ли сте?
- Не, не. Имам пораснали деца, женен съм.
- Може би като млад?
- Е, всички си имаме добрите години. Особено в началото на музикалната кариера. Сега съм зрял музикант.
- С кой от българските актьори бихте си партнирали отново?
- Захари Бахаров и Христо Шопов. Христо май играеше в "Страсти Христови"?
- Точно така.
- Мисля, че са много добри. Повечето актьори биха казали: "Ние сме професионалисти, ти си рок звезда. Какво по дяволите правиш на снимачна площадка?" Но те нямаха такова отношение към мен. Говориха добре английски и бяха много мили. Искам пак да работя с тях. Въпреки че ми се иска да вляза не в такъв, а в образа на мафиот.
- Да убивате с голям пистолет?
- Не, не искам да убивам.
- Може би нещо като Кръстника?
- Да, точно така! Но да не съм чак бос на цялата мафията. Някой по-малък бос.