София. Държавната агенция „Национална сигурност" (ДАНС) е отказала да предостави на Български хелзинкски комитет (БХК) достъп до информация за специални разузнавателни средства (СРС), съобщиха от правозащитната организация.
Питането е било за броя искания за използване на специални разузнавателни средства, броя уважени такива искания и броя лица, спрямо които съдът е разрешил използването на СРС от ДАНС през 2013 г. Заявление за тази информация БХК е изпратил на 6 януари 2014 г. В свой отговор до организацията от 24 януари, председателят на ДАНС Владимир Писанчев отказва тази информация с основание, че тя е класифицирана с ниво на класификация „За служебно ползване". Категориите информация, класифицирани като „Служебна тайна" в ДАНС, се определят със заповед на председателя.
БХК напомня, че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) включва достъпа на граждани до обществена информация в обхвата на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), прогласяващ свободата на изразяване на мнение. По няколко дела той постанови осъдителни решения против държави, които са отказали достъп до информация от обществен интерес. Това включва и информация, добита чрез електронно наблюдение.
"Така по делото Младежка инициатива за човешки права срещу Сърбия (Youth Initiative For Human Rights v. Serbia, жалба № 48135/06) ЕСПЧ намира нарушение на чл. 10 във връзка с подобни факти. В края на октомври 2005 г. от организацията поискали от сръбската държавна Агенция за сигурност и информация данни за това колко граждани са били обект на електронно наблюдение през същата година. От агенцията обаче отказали, позовавайки се на текст от Закона за достъп до информация от обществен интерес, според който „[д]остъпът до информация от обществен интерес може да се откаже, ако разкриването й [...] би оповестило информация или документ, официално квалифицирани като държавна, служебна, търговска или друга тайна", когато тази информация ще накърни друг интерес с превес над свободата на информация. От организацията обжалвали пред специалния държавен орган – Комисар по информацията от обществен интерес, който наредил на агенцията да предостави исканата информация. След като върховният съд на страната отхвърлил жалба на агенцията, от там през септември 2008 г. уведомили неправителствената организация, че не разполагат с исканата информация. В решението си по делото пред него ЕСПЧ постановява, че безспорно свободата на изразяване е засегната, тъй като неправителствената организация очевидно е събирала информация от обществен интерес с намерението да оповести тази информация на обществеността и така да допринесе за обществения дебат. Съдът подчертава още, че агенцията е нарушила националния закон и разпореждането на националния орган, натоварен със съблюдаването му – Комисаря по информацията от обществен интерес. По-късният отговор на агенцията, че тя всъщност не разполага с такава информация, противоречи на първоначалния отговор и поради това е неубедителен. По отношение на изпълнение на решението, съгласно чл. 46 от ЕКПЧ, Съдът постановява, че макар принципно да не е негов прерогатив да определя какви действия на високодоговарящата страна биха удовлетворили задълженията й по този член, с оглед на принципа restitutio in integrum такова действие би било Агенция за сигурност и информация да предостави на жалбоподателите исканите данни и присъжда 8000 евро обезщетение", посочват пример от европейската практика правозащитниците.
БХК възнамерява да обжалва решението на ДАНС в съда и, ако той го потвърди, да се обърне към Европейския съд по правата на човека.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
