В края на Монтана, там, където свършва квартал "Кошарник" и започва полето, се намира ранчото на Йордан Еленков. В голямото пространство той майсторски е подредил конюшня, малък бокс за разходка, сайвант с два файтона, овощна градина, плувен басейн. На най-високото е разположил неголяма къща за гости. В нея всичко е направено от ръката на Данчо - от входната врата с лика на Богородица до дърворезбованите тавани. "Иска ли човек, време има за всичко", оправдава необяснимото си трудолюбие той.
Последно преди дни е измайсторил модерен файтон - старият, купен от киноцентъра в Бояна, почнал да издиша. Возил с него младоженци, сватбари. За една година, ако са го наели за 10-ина сватби, добре ще е. У нас още няма навик сватбата да се организира оригинално - младите да пристигат с файтон, а след веселието сватбарите да се разхлаждат с необикновеното превозно средство. Неотдавна го наели за сватба в село Мърчево. Младите работят в Италия, но се върнали у дома да си направят веселбата. Дошли им поне 50-ина гости от Ботуша. Всички те искрено се радвали на коня и файтона. "Нещо, което ние не умеем да правим", споделя със съжаление той.
В конюшнята на Данчо цвилят 16 коня - малки и големи.
Най-ценен е Кастинг, пълнокръвен английски жребец
Децата го познават по бялото петно отпред върху червената окраска. Още 4 са му от същата порода. Останалите са дунавска и кръстоска. Черен с бяло петно пък е Конзол. С него през 2003 година спечелил първа награда на национална изложба в Сливен за дунавска порода. Любимка му е Кангалия, родена от Керч и Голомея. Взел я е от шуменския конезавод. Била е национален шампион на 2000 и 2400 метра. Много е темпераментна, но стана на 18 години и не участва в състезания. "Ражда и я използвам за майка. От нея имам две кончета - Кака и Кукла. Кукла е кобилче на година и половина", разказва той.
Данчо отглежда конете за собствено удоволствие. Открил, че може да помага на болни деца. Ако общуват с тях, особено тези с церебрална парализа, се чувстват по-добре. Конят има силно енергийно поле и от взаимодействието на енергиите се случва чудо. Идват да яздят и здрави деца. У тях пък конят развива чувство за баланс, за равновесие. Седиш ли правилно, не падаш, значи пазиш равновесие. Първите опити на децата завършват с мускулна треска, защото при ездата се задвижва целият двигателен апарат, напрягат се всички мускули. Но след това се чувстват превъзходно и идват отново.
От Джоко Росич е научил
че най-голямото удоволствие настъпва, когато движенията на жокея и коня се синхронизират. От генерал Владимир Стойчев някога пък разбрал, че конят трудно запомня, но това, което запомни, му остава до живот.
На болните деца Данчо не взема такса. Майката на Диана, която е аутист, твърди, че 12-годишното й дете се впечатлява от общуването с коня.
Засега го гали, стои до него. "Търсим какво може да й повлияе и така стигнахме до тук. Прочетох, че само конете и делфините могат да помогнат на Диана да се върне в нашия свят", откровена е майката.
Откога е тази любов у Данчо към конете?
"От дете. Баща ми беше запален ездач, тъй като в армията е служил като кавалерист. Имах и вуйчо със същата "професия", връща лентата инженерът. Грижи се сам за всичките, сега му е най-усилното време за снабдяване с храна за зимата. За 16-те са му нужни 3000 бали сено и люцерна, 15-20 тона фураж. "Нямам печалба от тази дейност, но се опитвам да я развивам като в конни бази около София. Готов съм да уча деца на езда, да давам срещу малка такса коне и на възрастни любители. Клиентите ми са малко, а държавата не прави нищо, за да стимулира частна инициатива като моята. За някои породи - дунавска, плевенска, каракачанска щели, да дават по 200 евро субсидия. Това е храната за един месец само. В други страни на коневъдите правят данъчни облекчения - намаляват данъците за имоти, смет. У нас - нищо. Дори при социализма в Монтанско е имало 7-8 клуба по конен спорт. Сега всичко е в частни ръце. Може да ги отглежда само този, който обича конете. Като мен", заключава коневъдът.
Дърворезбата е чудото на живота му
Коневъдът е инженер по сондиране. До 1990 година е бил началник на технологическия отдел в "Геоложки проучвания". След това е главен инженер в частната фирма "Петрогаз - антика". Правил е сондажи за вода, ремонтирал е съоръжения в газохранилището в Чирен. Преди 3 години частната фирма престанала да съществува и Данчо си останал у дома. От тогава с пълна страст се отдава на конете и дърворезбата.
Това с дърворезбата е чудото на живота му. Бил запален футболист и виждал бъдещето си само в тази игра. Но се наложило на два пъти да оперират коляното му след травма. Бил на 22 години, когато самият д-р Димитър Шойлев след втората операция му казал: "Момче, с футбола си приключил". "Докато се чудех как ще живея без топката, ме осени мисълта, че мога да дялам каквото си поискам от дърво. Взех длето и започнах. Като че ли цял живот само това съм правил. Не съм се учил, никой не ми е обяснявал. Започнах сам и мисля, че изработвам добри икони, пана, орнаменти за всичко. Имам вътрешен усет за размери, съотношения, образи. Води ме интуицията".
Изработва икони по поръчка на лекари, адвокати, банкери. "Образът на Свети Георги в София може да се продаде за 800 лв., но тук аз вземам по 500, давам и за 300. В малкия град възможностите за такъв бизнес не са големи", признава самоукият майстор.
Сам измисля имената на конете
"Има правило при избор на име за коня", обяснява Данчо. "Името на новороденото трябва да съдържа началните букви от тези на баща му и майка му". Гордостта му Кастинг е дете на Кок Робин и Герго. От Лека и Касис се е родил Калчо, от Кастинг и Кангалия - Кака и Кукла, от Конзол и Айгерия - Калоян, от Конзол и Сделка - Касис... 4-годишната Хаза е дъщеря на Хамлет и Златка, а Калина - на Конзол и Калина. Само за едно малко конче е направил изключение. То е дете на Кастинг и Калина, но е кръстено Венелинка. Така се казва деветмесечната му внучка. Кончето вече е нейно, подарено е от дядо й. Двете ще растат заедно, обяснява той.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
