След руското ембарго падането на млечните квоти от 1 април ще нанесе нов удар на животновъдите
Разшириха списъка на рисковите за хазната стоки, защитават мандрите от нелоялна конкуренция
Данъчните ще проверяват всеки камион с масло и сирене, както и цистерните с мляко, за да предотвратят укриването на налози при търговията с тях. Общо 5 допълнителни групи храни са добавени към списъка с рисковите за бюджета стоки, които подлежат на проверка от звеното към НАП за фискален контрол при внос, износ и при транспортиране във вътрешността на страната.
Сред тях са пресни и кисели млека, сметана, кефир, както и всички подкиселени млека с прибавени плодове, ядки, какао, захар или други подсладители. Данъчните трябва да контролират движението и на камионите със сирене, извара, масло, млечни мазнини и пасти за намазване. Специално е посочено, че трябва да се проверяват и превозните средства със суроватка и продукти от естествени съставки на млякото дори те да са подсладени.
Прибавянето на млякото и млечните продукти към списъка е с цел защита на българските производители от нелоялната конкуренция на сивия сектор. Браншът очаква заливането на пазара с вносни продукти след отпадането на млечните квоти от 1 април.
Звеното за фискален контрол работи към НАП от началото на миналата година. Бяха направени пунктове по границите на страната, както и в големите борси и тържища. Там служителите на НАП проверяват документите на превозваната стока - произхода й, кой е вносител и кой е получател. Ако има подозрения за данъчна измама, може да се иска обезпечение в размер на дължимите за стоката налози, както и товарът да бъде свален от камиона в присъствието на данъчен.
Първоначално в списъка с рисковите за хазната стоки бяха включени основно меса, плодове, зеленчуци и брашно. След това списъкът беше разширен с повече плодове като череши и ягоди, бяха добавени и различни видове риба, миди и калмари. Това се прави, за да не се допусне продажбата на храни по пазари в страната без издаване на касови бележки и съответно без да се плащат данъци.
Брюксел не вярва на сълзи
Съветът на министрите ни отказва защита
Държавата е с вързани ръце по отношение на мерки за защита на родните млекопроизводители след отпадането на млечните квоти. Всякакъв протекционизъм задължително трябва да получи разрешение от Еврокомисията. Земеделският министър Десислава Танева неведнъж поставя въпроса пред Съвета на министрите в Брюксел. На последното заседание на 16 март тя отново прикани колегите си да подкрепят нашите млекопроизводители.
Българският министър апелира да се вземе бързо решение за овладяване на ситуацията в сектора, като подчерта, че в България положението се влошава не само заради приключването на квотната система, но и заради руското ембарго. Танева предложи участниците в съвета да изготвят документ, в който да се включат пакет от мерки, като се вземат предвид спецификите на всяка отделна страна членка на ЕС. Тя посочи, че у нас се наблюдава траен спад в цената на млякото, който продължава 12-ти месец.
Мерките в подкрепа на млекопроизводителите, приети от ЕК, нямат приложение у нас, тъй като те са насочени към производителите на сухо мляко, каквото у нас не се прави. Страната ни поддържа общото предложение с Румъния, което бе представено на Съвета още през януари. То е за въвеждане на допълнителни мерки на пазара на мляко за справяне с последиците от руското ембарго. "Тези мерки ще допринесат и за по-плавен преход на сектора от квотна система към свободен пазар в условията на забрана за износ за Русия", категорична бе министър Танева.
Въпреки инициативата на България и Румъния и данните за криза в млечния сектор засега Еврокомисията не възприема ситуацията като кризисна.
Изкупните цени падат, в магазина - не
За година изкупните цени на млякото намаляха с около 35%, заяви пред Investor.bg Танчо Колев от Националното сдружение на месо- и млекопроизводителите. В момента кравето мляко се изкупува на цена 40 - 60 ст. за литър, а преди година цената му е била 68 - 78 ст. Производителите недоволстват заради масирания внос на полско мляко, включително и кондензирано, от мандрите. "В същото време цената на млякото в магазините не намалява", заяви фермерът. От въвеждането на руското ембарго пък преработвателите се оплакват от вносни сирена, залели пазара ни, които се продават като местно производство. Основно се фалшифицира кашкавалът, като някои мандри разфасоват евтина гауда и слагат български етикети.
Фермите в други страни са с по-голяма подкрепа
Димитър Зоров, Асоциация на млекопреработвателите в България
Българският млекопроизводителен сектор не е подготвен за силната конкуренция, която започна още от началото на годината от производителите на мляко в европейските страни членки - Германия, Холандия, Полша, Унгария, Чехия. Те имат по-добро субсидиране, по-добра подкрепа - директна и косвена. Субсидиите там и при животни, и при сектор "Земя" са по-големи и повечето инвестиции са направени чрез Програмата за развитие на селските райони. Те имат много по-малка тежест от кредити.
Нашето производство е по-неефективно, защото на глава животно добивът на мляко е много по-малък, отколкото в другите страни. Едва сега се прие дългогодишното наше предложение за субсидия на овчари, които са под селекционен контрол. По този начин част от разходите, които производители влагат, да бъдат косвено възстановявани. На фона и на руското ембарго секторът в момента у нас е в катастрофално положение. Допълнително подпомагане държавата много малко е направила. Трябва да направи и по-добър контрола на входящите продукти в България. Защото има всякакви боклуци под наименование "кашкавал", без да имат право се правят.
Агенцията по безопасност на храните е безмълвна. Единствено досега направи някаква крачка Националната агенция по приходите, която от 20 февруари вкара допълнителен контрол за внос на мляко и млечни продукти като предпазна мярка от злоупотреби и източване на ДДС. Предложихме включване в ПРСР по директните плащания за подпомагане на площи, които се наторяват с животинска тор - не ги включиха, въпреки че има разрешение от комисията. И мярката "Хуманно отношение към животните" , въпреки че е утвърдена от комисията за тази кампания, не е включена. Животновъдите чакат отваряне на границата с Турция за животни, а и за млечни продукти. Една голяма част от тях ще си ликвидират бизнеса.
Надявам се да се вдигне качеството
инж. Слави Павлов,
изп. директор на "Ел Би Булгарикум"
Трудно е да се даде конкретна прогноза за развитието на млечния сектор, който се очаква да изпита определени сътресения след отпадането на квотния принцип. Но всички засегнати страни са информирани и би трябвало да са готови за либерализирания пазар, където действат правилата на търсенето и предлагането. Надявам се това да доведе до повишаване на качеството на предлаганите суровини и до по-гъвкаво ценообразуване и прогнозиране на производството.
Възможните фалити на местни производители трябва да е отговорност на мениджмънта. Не бива отново да се търси изкуствена регулация, която да ограничава правилата на свободния пазар. По-скоро в достатъчно обхватна експертна извадка е нужно да се обсъдят и набележат основните насоки за развитие на целия сектор.
За възможния внос на млечни суровини трябва да се помисли дали това е технологично и икономически изгодно от евентуалните контрагенти. Като се отчете и фактът, че голямата част от съседните ни държави надали ще имат капацитета и ценовата обосновка за навлизане на нашия пазар, от което се страхуват повечето ни производители. По-скоро това е един евентуален и би представлявало кампаниен опит, на който съм сигурен, че сериозните български производители ще дадат адекватен отговор.
Да помислят за помощи
Светломир Славчев, мениджър в ЧЕХ 99
В България вече все едно няма мляко. На тези ниски цени, на които то се продава, едва ли някой има желание да произвежда. Докато в Европа си гласуват субсидии, които да раздават на фермерите, тук при нас изобщо няма такова нещо. Това, което държавата трябва да направи, за да помогне на млечния сектор, е да помисли за раздаването на субсидии на фермерите. Поради руското ембарго цените паднаха и навън. И тук ще вкарват евтино мляко. Тук преработвателите ще се опитат да купят по-евтино мляко и затова се свалят цените и на нашите родни производители. Като освободят квотите, ще има голям наплив на мляко. Цената му няма накъде повече да падне, поне засега.
Субсидия ще ни пази от сивия сектор
Симеон Присадашки, собственик и управител на Жоси ООД
Премахването на млечните квоти няма да се отрази на потребителите, защото няма да се промени качеството на млякото. В момента са разногласни становищата как това ще се отрази на производителите на мляко. Едни казват, че ще се получи свръхпредлагане, други не са толкова съгласни. Затова ще е най-точно да се каже, като дойде моментът. Но ще има малко инерционна сила и не би трябвало веднага да стане. Няма да има в близките месеци и до края на годината драстични промени в цените на млякото. Но тенденцията е надолу. В прибалтийските републики цената е много ниска в момента. И оттам се получава продукция на много ниска стойност, която потиска цените на другите места. В съседна Румъния имат субсидия от 10 цента на литър произведено мляко.
И в момента пазарната цена там е 25 цента на литър мляко, но фермерът получава 35 цента и е рентабилен. В България няма такова нещо. Казват ни, че ЕС нямало да ни разреши. Но ние смятаме, че ако сме по-настоятелни, ще ни бъде разрешено. Това е национално доплащане, а не европейско. Но така стоят нещата в България, докато администрацията управлява, без да се вслушва в бизнеса. В България годишно се произвежда краве мляко около 1 млн., 1,1 млн. литра. Но има голям сив сектор, поне 30-40%. Ние затова искаме тази субсидия, защото само който работи на светло, трябва да я получава.
Киселото мляко и сиренето са шансът ни
След либерализацията на млечния пазар в България може да се очаква засилен внос на прясно мляко от Унгария, Чехия и Словакия. Страната ни е конкурентна единствено при износа на кисело мляко и сирене, но дори и в тези области се нарежда на 12-о и 15-о място в ЕС. Това сочи анализ на Николай Вълканов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Липсата на ограничения най-вероятно ще доведе до регионална концентрация на производството в северозападната част на континента. Това ще бъде съпътствано с намаление в други страни. Заключението на друг доклад е, че отпадането на квотите ще доведе до увеличение в размера на най-големите ферми. Оцеляването на по-малките ще е въпрос на намирането на ниши - локални пазари или производство на специфични преработени продукти.
Очакванията на ЕК са производството на мляко в Общността да се увеличи до 148 млн. тона през 2022 г. при 142,2 млн. тона през 2013 г., което представлява ръст от 4%. Това би довело до излишък от 22,6 млн. тона в края на периода при 20,3 млн. тона към 2013 г., или ръст от близо 10% в свръхпроизводството, тъй като консумацията на мляко и млечни продукти стагнира и дори се понижава в много европейски държави. Известен ръст в потреблението може да се очаква единствено в сегментите на сиренето и пресните продукти, както и в някои райони на държавите членки, присъединили се в Общността след 2004 г.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
