Селяните отделят от пенсиите си, за да даряват за храма "Свети Димитър"
Единствената асфалтирана улица се казва "Палестина"
Във всеки ден от Страстната седмица "Стандарт" хвърля поглед към Евангелските събития през историята на български свети места. Пилигримът ни тръгна от манастира "Св. св. Кирик и Юлита" край Асеновград, който доскоро беше почивна станция на Съюза на архитектите. Днес ще ви заведем в Йерусалимово - селото, пазено от вярата на хората.
"Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошката събира пилетата си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст.
Защото ви казвам, че отсега нататък няма вече да Ме видите, докато не кажете: "Благословен Онзи, Който иде в Господнето име".
Матей 23:37
Малко встрани от Любимец, на 5 км от главния път, има едно омайно място с усмихнати и гостоприемни хора. Селцето със стотина жители се казва Йерусалимово. То е едно от трите населени места в целия свят, съименници на светия град Йерусалим. Освен в България другите две са градовете Нов Йерусалим в САЩ и Русия.
Скрито е в прегръдката на Сакар планина, но със сигурност никой не би го подминал по пътя, защото още отдалече огромен 6-метров метален кръст посочва входа към Йерусалимово. Издигнат е през 2000 година в чест на кръглата годишнина от рождението на Исус Христос по идея на тогавашния кметския наместник Димо Желязков. Майстор по изработването на кръста е Кьнчо Желязков - правнук на хаджи Митьо - един от някогашните първенци на селото, посетил Божи гроб. Кръстът символизира духовната връзка на с. Йерусалимово със светия град Йерусалим и изразява стремежа на нашенци за духовно издигане и запазване на ценностите на християнството, символ на любовта и обичта между хората и нациите. Този кръст е осветен от Старозагорския митрополит Галактион.
Най-старите следи от живот в землището на днешното село са още от III хил. пр. Христа. Следи от тракийското селище е имало на запад от местността Хисаря, Юртя и "Ортаборун", но най-внушителни са следите от периода на римското владичество, късната античност и българското средновековие. Заселването на селото на сегашното му място е станало в началото на XVIII в., като първоначално то се е казвало Булдункьой (намерено село).
Според преданията край селото били изградени 4 параклиса, които оформяли кръст. През 1906 г. е прекръстено на Хаджикьой (селото на хаджиите), защото двама от най-заможните му жители - Митьо Колев и Жельо Тенев, ходили до Божи гроб в град Йерусалим и станали хаджии.
Вярата на наследниците им е жива и до днес.
Йерусалимци още пазят като свещена реликва цветето, което хаджи Митьо донесъл преди век от Божи гроб. Сега то се пази в дома на прапраправнука му. Местните наричат цветето божигробски босилек и вярват в целебните му сили. Вярата им е толкова силна, че вадят растението и го слагат до главата на човек, които гасне, за да му даде сили.
"Тук е райска земя", казват йерусалимчани. В близкото минало в горите наоколо имало сърни и елени, но заради многобройните бракониери сега те са рядкост. Най-живописните места са край двете реки, минаващи през землището на селото и около Марица.
Но както всички български села, и Йерусалимово се обезлюдява. През 1956 година в селото е имало 650 жители, сега са не повече от 100. Местните хора от години не помнят бракове и новородени. Отдавна са хлопнали врати училището и детската градина. Има ли опасност Йерусалимово да изчезне от картата, да остане пусто, както е словото на Исус Христос към Йерусалим?
Едва ли, защото за разлика от града, който е "избивал пророците", тук вярата е най-святото нещо.
Възрастните преживяват с ниски земеделски пенсии, но въпреки сиромашията са вложили хиляди левове в ремонти на селския храм "Св. Димитър". Той се слави като най-стария в общината. Църквата е обновявана с даренията на хората още от построяването през XIX век. За точната година на вдигането й се спори. Според надписа на кутела, тя е от 1817 г. Според запазените документи, храмът съществува от 1837 г. Камбаната му е дарена от местен човек през 1922 година. За поддържането му от години се грижат бившата кметица Живка Колева и съпругът й.
Въпреки че на няколко пъти иконите в църквата са крадени, а при едно от посегателствата дори иконостасът бил счупен, всичко е възстановено. По стария опис всяко от семействата кореняци направило дарение и иконостасът е възстановен досущ като стария.
"Бабата може да няма пари за хляб, но като става въпрос за църквата, отива и пали свещичка. Няма човек, който да е дал по-малко от 50 лева за ремонт на храма", обяснява бившата кметска наместничка Живка Колева.
В обителта се пази снимка на стария свещеник Тодор Грозев. На всеки празник хората палят пред нея свещичка и го почитат като местния светия. Тачат го, защото през всичките години, докато стопанисвал храма, го укрепвал и успял да го запазил действащ дори и при соца.
На тавана на църквичката пък има икона, дарена от палестинското посолство. Един от най-ценните е донесеното от Палестина Разпятие с вградени в него миро, тамян, светена вода и пръст от Божи гроб. На всеки празник местните хора отварят и червено кадифено ковчеже, за да извадят оттам пак подарените им от името на палестинския народ кръст, Тайната вечеря и Витлееемската звезда, изработени от седеф. Дарът е донесен заради установените трайни връзки и приятелство с местните жители в знак на признателност, че са приели името на свещения град.
Заради тази дружба единствената асфалтирана улица в селото се казва "Палестина", а на нея има чешма, изградена с палестински дарения.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
