Деветият месец от годината по традиция е рубикон за студентите, останали на поправителна сесия. Времето след отпускарския август множи и родните гастарбайтери. Те поемат към Италия и Испания с надеждата Фортуна да дари тях и близките им с по-добро бъдеще. Преди поредното житейско изпитания обаче млади и стари търсят помощ свише на много специални места със силна енергия и вълшебни реликви. Тяхната слава, че сбъдват желания вече надминава вълшебната лампа от приказката за Аладин. Някои от българските чудеса се обясняват с действието на светци и духовни учители. Втора теория ги числи към свещенодействия, които викат в помощ на човека висши астрални сили, духове, дори джинове. Трети пък са склонни да обясняват необяснимото с електромагнетизма, стаен в недрата на тези райони. Каквато и да е истината, едно е сигурно - желанията, изречени там, се сбъдват експресно като в приказка от 1001 нощ.
..............
Отново дойде месецът с "р" и играта загрубя, казват студентите от поправителната сесия в родните ВУЗ-ове. Много от тях се явяват по три, четири, че и пет пъти на един и същи изпит. Безуспешно. И когато нито ученето, нито преписването са дали резултат, мнозина прибягват до помощ от духовния свят. Едно от местата в столицата, което сред млади и стари се слави като вълшебно, се намира в подземията на Руската църква. Там в специален саркофаг лежат мощите на Софийския Чудотворец св. Серафим Соболев. Счита се, че който напише желание към него и го пусне в дървената му поща, много скоро ще получи помощ за разрешаването на проблемите си.
"Уча в Историческия факултет на Софийския университет. Само един изпит ми остана, а вече се явявам се N-ти път", оплака ни се младо момиче. Малко преди това то написа своята молба към светията на едно листче, колкото късметче за кафе, приглади го старателно с маникюра и го пусна за изпълнение свише. Пощата на архимандрит Серафим стои отдясно от мраморния саркофаг, пазещ мощите му. Някои първо поставят отгоре желанията си, за да попият от силната енергия. Тоновете божествена кореспонденция се складират и след известно време се изгарят, разказват от управата на храма.
В криптата под храма идват и не малко чужденци. След като чуват за славата на мястото, те също започват да пишат писма до небесата в предверието. То има две големи маси с химикалки и общо взето прилича на кабинет за формулиране на проблеми и мечти.
Серафим спасил Борис III
Миряни разказаха, че този ритуал е останал още от 40-те години на миналия век. Приживе Серафим карал вярващите християни да излагат пробите си до Всевишния в писмена форма. Днес метафизиците казват, че когато проблемът или желанието се изпише на хартия, нещо наистина необяснимо се случва на квантово ниво. И много скоро намерението се материализира.
Самият Серафим Соболев обаче не спирал само дотук. Той вземал бележките и с чистотата на своята молитва и вяра ги изричал и изпращал директно към Твореца.
Вероятно именно по Божията воля руският духовник идва в България след Октомврийската революция. В неговото житие има още един показателен момент. На тържественото богослужение през 1925 г. за националния ни празник- 3 март, архиепископ Серафим прави нещо много странно. Отделя се рязко от останалите духовници, нарушавайки реда на церемонията, и лично благославя цар Борис III и министрите около него. Само месец и половина по-късно, благословените от него държавници като по чудо оцеляват в бомбения атентат в църквата "Св. Неделя".
"И днес той продължава да се застъпва пред Висшите сили за всеки потърсил помощ с вяра и смирение", убедени са миряните, на които старецът е помогнал.
В началото на 2000 година онкологичноболна се спасила по чудодеен начин. Тя написала своята молба за изцеление, а после я пуснала в криптата под пъпа на столицата. Много скоро изследванията на жената показали коренна промяна към по-добро. Друг емблематичен случай разказва за служителка в голяма застрахователна компания. Възрастни хора, идващи редовно в храма издават, че тя била много добра счетоводителка, но един ден я обвинили несправедливо в злоупотреби. Липсите били за няколко милиона лева. След като софиянката пише бележка в пощенската кутия на св. Серафим, внезапно ревизорът, установил липсите, се разболява. Така на негово място е изпратен по-опитен. Той проверява сметките от игла до конец и разкрива фалшиви документи. С тях истинските злосторници искали да заметат следите си и да натопят своята колежка.
Духът от саркофага
Поредната мощна реликва, в нашата своеобразна класация, е почти неизвестна. Тя се намира в манастир "Свети Йоан Предтеча" в кърджалийския квартал "Веселчане". Според местните дори най-тъжните скоро наистина стават весели заради тайнствен саркофаг, който помага при болести на душата и тялото. Хора, работещи в древния храмов комплекс, свидетелстват за хора, идващи на патерици и пускащи своите желания под формата на бележки. "След време същите се връщат здрави и прави и горещо благодарят", разказват тукашни хора. Не са една и две самотните души, които са срещнали своя половинка именно, след като са пуснали критериите си в специален процеп до реликвата. Самата гробница се счита за празна, но там е лежал мистериозен духовник. Според някои археологически данни това може да е самият епископ на древната средновековна епархия Ахридос.
Мистерията започва да се разплита през 1962, година, когато случайно работници откриват древния манастирски комплекс край река Арда. Първите постройки в него датират от X-XI век. През 1998 година тече реставрацията на самата църква. Бързало се, за да отвори тя врати като един от 100-те национални туристически обекта. "Археолозите не са имали намерения да правят още разкопки, но когато стигнали до това място през следващите часове се случило паранормално. Чул се страшен гръм", разказа ни жена в храма, запозната с тайните му. Според очевидците тогава от херметически запечатан саркофаг излязло човекообразно сияние, досущ като джина от лампата на Аладин. Строителният техник, който по това време отговарял за обекта, направо онемял от преживяното.
Неговият разказ в крайна сметка станал причина научните работници все пак да отворят гробницата от любопитство. В него открили приказно красиви одежди за литургия от XI век. В саркофагът се намирал златно извезан епитрахил с кръстове. "Той е бил много скъп. От това, което чух, е изработен с тайна и непозната техника за втъкаване на златото. На времето само императорите са се обличали с такъв тип материи. За да я ползва някой друг, е трябвало писмено разрешение от тях. Всичко това, както и знаменията ме навеждат на мисълта, че мощите вероятно са на човек с много висок сан или голям чудотворец, който помага на нас, грешните и след смъртта си", заключи запознатата дама.
Екстрасенси, търсещи загадки на миналото, пък разказаха, че духовно извисените люде умират "осъзнати". Така наричали хората, които са достигнали края на своите прераждания на грешната земя. В отвъдните светове те стават духовни учители и помощници на въплътените души.
Скалата на Отшелника
Именно такъв възвисен човек бил и свети Иван Рилски. Пещерата на отшелника се намира на около половин час пеша над Рилския манастир.
Според легендите Иван неслучайно е избрал мястото за своето отшелничество. То е силно енергийна зона, способна да лекува и материализира желания. Встрани от входа на пещерата тече лековит извор. Камъните около него са побелели от хартийки с желания като Стената на плача в Йерусалим. Хартиените масури са запълнили всички дупки и вече почти няма място за нови. Тъй като районът на старата Дупнишка околия се слави с най-голямата диаспора в чужбина, то такива са и историите за чудесата тук. Млад мъж няколко пъти ходил до Испания, но все не намирал работа. Преди да поеме зад граница, за трети път се помолил на светеца, като изразил желанието си в писмена форма и го пъхнал до иконата му. Щом стъпил на автогарата в Мадрид, случайно срещнал приятел от ученическите си години, който му помогнал.
Учащите също идват на мястото с молби за взети изпити и бъдеща кариера. Младежите полазват молитвената скала на св. Иван, която се намира малко по-нагоре на един хребет. Студентите не могат да нахвалят вълшебните сили на мястото. Почти винаги чудото сработвало и в крайна сметка им се падали въпроси от онази част на материала, която знаели най-добре.
За мистичния камък се носят легенди, че това е олтарът, край който праведникът вършил своите чудеса през X век. Болни и сакати свети Йоан изправял на крака само с една молитва към Твореца.
Зора Барутчийска от град Кюстендил свидетелствала, че като малка страдала от необяснимото заболяване червен вятър. Майка й я довела на това свято място и извършила всичко според обичая. Родителката накрая умила рожбата си в извора, въпреки че хората наоколо я убеждавали да не го прави. "Майка ми не ги послушала. Потопила лицето ми под водата и, докато слезем до манастира, съм се изчистила чудодейно", разказвала кюстендилката.
Според миряни тайната е в това, че може всичко да се сбъдне, стига да се поиска с чисто сърце. За това подсказва и цитат от Библията, изписан в околността:
"Поискай и ще ти се даде.
Потърси и ще намериш.
Почукай и ще ти се отвори".
Железният баща
Място, на чийто невидими двери българите чукат с мечтите си, може да бъде открито и само на 10 км северозападно от град Исперих. Източни легенди свързват силите, материализиращи мечти, тук с духове и джинове. Други предания ги запращат още по-назад до времената на тракийските жреци и исполините.
Свещеното място се намира в историко-археологическия резерват Сборяново и е известно като Демир Баба теке. Източните легенди от XVI век се преплитат тук с няколко древни културни пласта, най-старият от които е от IV век преди Христа.
Името на погребания светец в превод означава Железния баща. Според житието на дервиша той е бил лечител и чудотворец, който помагал със силата на живата вода. Тя тече от карстов извор, наречен Беш пармак (Петте пръста).
Ходжи от Разградския край пък казват, че мястото и днес помага, благодарение на джинове като от приказките на Шехерезада. Тези същества се призовават чрез тайните символи по камъните, вградени в гроба на средновековния евлия (светец). Откъде са се взели реликвите обаче, все още остава загадка. Според научната теория около IV в. преди Христа близо до извора е съществувало тракийско светилище на подземните божества. То е функционирало до началото на новата ера. За това свидетелства жертвена скала, улеи, използвани за церемонии с вода, вино и кръв и каменни блокове, по които хората днес лягат за здраве и сила. По-късно тук е изграден християнски параклис и вероятно манастир. В записките на братя Шкорпил се споменава и за каменен кръст, издигащ се до гробницата. Карел Шкорпил предполага, че през IX век именно тук е била гробницата на хан Омуртаг.
Седем века по-късно на мястото е погребан алиевийският чудотворец Демир Баба, който очевидно знаел как да използва тукашните магически сили, както и как да черпи от енергийния ресурс на зоната.
Фенове на загадките изтъкват още, че самото теке е построено точно според тангрийската геометрия, която се върти около свещеното за древните ни родственици число 7. При строежа на последния храм са вградени много мощни в енергийно отношение каменни блокове. Един от тях пази седмолъчната звезда - символ на астралния свят и ритмуса, на седемте познати на древните магове и звездобройци планети. Езотерици разкриват, че ако човек положи ръката си върху нея, изрече желанието си на глас и духне 7 пъти срещу символа, то много скоро онова, което иска ще се сбъдне в живота му.
Втори камък пък показва как е изглеждал по-старият храм. Около него има изсечени символи - тайния език на боговете. Най-старите легенди свързват мястото с тракийското племе гети. Счита се, че митът за Железния баща всъщност е базиран на исполински същества, участващи в сътворението на света. Възрастните хора от околните села все още разказват на внуците си, че Железният баща е един от Седемте велики духове, които са необозрими за простосмъртните, но винаги са между тях, помагат им в най-тежките житейски казуси. Тези божествени създания винаги са готови да сътворят вятър в платната на човешките мечти.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
