Завързали около врата на бай Кольо камъни от дувара и го хвърлили в язовира
За да го намери, дъщеря му Геновева обеща и парична награда
Изчезналият преди 2 месеца баща на съдия Геновева Николаева от Софийския градски съд (СГС) бе намерен в язовир край град Завет в неделя. Трупът на 75-годишния Николай Димитров се показал на повърхността на яз. "Мелницата" в неделя, навръх Сирни Заговезни, докато кукери гонеха злото и зимата из цялата страна.
Пръв видял удавника Хасан Сюлейман, който бил отишъл с колелото си до водното огледало да види дали се е стопил ледът, за да хвърли въдицата си в дълбокото.
"Мъжът ми е страстен рибар. Работи като строител и зиме си е у дома. Няма търпение да се оправи времето, за да излезе да мята плувката. В неделя, като обикалял язовира, видял да плува нещо странно. Обадил се на полицията веднага, защото всички в Завет знаехме, че там дълго търсиха изчезналия бай Кольо", обяснява съпругата на очевидеца Садет. Мъжът й, който отново бе призован в участъка да дава показания, счете за свое задължение да не говори за случилото се, докато приключи разследването.
Независимо от следствената тайна в Завет всички говорят за жестоката драма, разиграла се навръх Коледа в къщата на ул. "Искър" 10. В дните около празниците Николай бил сам вкъщи.
Съпругата му Пенка заминала за София
за да посрещне Рождество със семейството на дъщеря си Геновева. Младата жена е съдия в Софийския градски съд, съпругът й Емил също е юрист. Леля Пенка занесла в столицата пресни продукти за трапезата от домашното стопанство, което двамата с бай Кольо въртели след пенсионирането си. До 25 декември роднините се чували всеки ден по телефона, но навръх Коледа апаратът на пенсионера в провинцията замлъкнал.
Че нещо нередно е станало със 75-годишния мъж първа разбрала съседката баба Костадинка Пенева. 81-годишната старица отишла да купи шише вино за празника от домашната реколта на Николай. Жената видяла, че къщата зее незаключена, но в нея няма никой и се обадила на друг съсед - Адем Башев. Той също се притеснил, че дядо Кольо го няма у дома и алармирал полицията.
Огледът показал, че
в къщата и в обора има следи от кръв
Липсвали и камъни от стара ограда в двора. От стопанина обаче нямало и следа. Докато полицията в Разград претърсвала с кучета и водолази околността, фамилията на Димитров обявила парична награда за всеки, който може да даде информация за изчезналия. Въпреки упоритото дирене 2 месеца съдбата на дядо Кольо оставаше неразгадана.
В Завет разказват, че мъжът, макар и побелял, бил много работлив и въртял голямо стопанство. Той редовно продавал яйца, вино и ракия на съгражданите си, за да подпомага бюджета на семейството си, в които влизали двете пенсии - неговата и на жена му. "В последните дни си мислех, че имам някаква вина. Ние имаме лозе близо до царевичната нива на бай Кольо. Понеже миналата есен то беше отрупано с грозде, а ние с мъжа ми нямаме време за полска работа, дадохме го на тях да го оберат. После се разбрахме да вземат и другото ни лозе. Имаше много плод и направиха доста вино. Дали то не го затри...", гадае близка на семейството.
Докато полицията разследва различни версии около трагедията, повечето хора в Завет считат, че Николай е станал неволна жертва на грабител, който се е целел не в живота му, а в парите, които Димитрови кътали у дома. Обискът в къщата часове след трагедията показал, че от там са изчезнали 200 лева, но
други 2000, които били добре скрити, останали непокътнати
от похитителите.
Кой и защо е посегнал на трудолюбивия пенсионер, който макар да наближавал осемдесетте, никога не оставал без работа, още не се знае. Вече е доказано, че мъжът е бил удушен и впоследствие хвърлен на дъното на язовира. Около врата на мъртвия са били завързани няколко тежки камъка, откъртени от стара ограда в двора му. Скалните късове били увити в дрехите на Николай, а той бил оставен само по бельо. Саморъчно направената котва била здраво вързана за врата на мъртвеца. Дългият кабел, задигнат по всяка вероятност пак от неговата къща, бил увит около раменете и врата на трупа и завързан на фльонга с майсторство, което учудило полицаите.
Макар да лежал 2 месеца на метри от дома си, умъртвеният удавник не бил открит от водолазите, защото
плувал по дъното на заледения язовир
Лодките не могли да стигнат до заблатения от тръстики канал, където била захвърлена удушената жертва. Чак в края на зимата, когато се стопил януарският лед, удавникът изплувал на повърхността.
От прокуратурата в Разград отхвърлят версията трагедията да има връзка с професията и служебните задължения на дъщерята на Димитров. Досегашните улики навеждат на предположения, които сочат, че става дума за битово престъпление. Близките на Николай, които в момента са се прибрали в неговия дом в провинцията, отказват да говорят за случилото се. "Не даваме изявления", обясни часове след погребението на тъста си Емил Димитров. Само некрологът на портичката, в който Димитров бе описан като "...душа, тъй нежна и добра, споменът, за която винаги ще носим в сърцата си..." , показва дълбоката покруса на фамилията.
В Завет
никой не може да каже лоша дума за Димитрови
Двамата дошли от Исперих да живеят в нейната бащина къща преди десетина години, след като се пенсионирали. Жената продължила да работи като лаборантка за частна клиника, а той веднага напълнил двора с животни. "Често му казвах: "Почини си бе, Кольо, стига си се трепал! Децата ти големи, образовани, всичко си имат. А той винаги ми отговаряше: Когато умра, ще си почивам... Сякаш предизвикваше съдбата...", дълбоко покрусена коментира трагедията баба Костадинка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
