Свещеник Ясен Шинев Янчев е роден на 22 януари 1971г. във Варна. Завършва право във Великотърновския университет, а след това от 1997 г. до 2005 г. работи като следовател в Окръжна следствена служба – Варна. На 21 октомври 2007 г. е ръкоположен за дякон от Варненски и Великопреславски митрополит Кирил и назначен в храм "Св. Николай Чудотворец" в морската столица. Междувременно завършва теология в Шуменския университет. На 18 юни 2010 г. навръх Преображение Господне е ръкоположен за свещеник. След едномесечен стаж е изпратен на енорийско служение в Старинен храм "Успение Богородично" (Малка Богородица) и храм "Св.Атанасий".
- Отче, евангелското четиво за Велика сряда ни припомня за покаянието на грешницата, която в желанието си да не й попречат, излива върху Иисус Христос много скъпо миро. Коя е тази жена, в какво се изразява нейното покаяние?
- Това е един много драматичен образ и епизод. Покаянието е най-важният и най-съкровен акт в учението на християнството и особено в православието. Покаянието е един особено дълбинен момент, едно преобръщане на ценностите, за което малко се говори. Не катарзис, не разтоварване, а метаноя-една нова перспектива. И ние виждаме един образ на една блудница, жена с лоша репутация, която излива драгоценно миро върху главата на Спасителя. Искат да я спрат, но тя продължава. Това е нещо скъпо, нещо особено ценно. Нейното действие е изненадващо, защото тя е зле приета от обществото. Но същността на едно покаяние е неговата дълбочина и искреност и за това цар Давид казва в 50-ти псалм: „Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш." Дълбочината на покаянието, е онова което наистина трогва Спасителя и Той помилва грешницата и я избавя от репликите от страна на апостолите. Важна е истината на откровената й постъпка, тя е излязла от себе си, напуснала е греха и търси изход от тъмнината към светлина.
- Как може да се постигне това покаяние и в какво се изразява то, чисто човешки?
- Чисто човешки, покаянието започва тогава, когато човек застане пред пълнотата на Бога и види своята непълнота или казано с езика на света- когато види грешката в себе си.
Много е лесно ние да търсим грешките в другите и с това извиняваме нашите постъпки и избягваме въпроса: „Къде ние сме сбъркали?".
Ние неглижираме тези въпроси прекалено лесно, като обвиняваме другите, а истината и онова, което всеки християнин е длъжен да знае, е на първо място да се научим да търсим грешката в себе си. И е много прав митрополит Йеротей Влахос, който казва: „Съвременният християнин много прилича на образа на фарисея в притчата за митаря и фарисея". Който е застанал в центъра на храма, който изтъква своите плюсове, че има духовни дарове, че дава десятък и очаква някаква награда, сякаш Бог му е длъжник. Христос, казва митрополит Йеротей Влахос, няма нужда от такива християни. Християнството започва от момента на преосмисляне на собственото битие. Защото смисълът е човек да се превърне в икона Божия, да обожи душата си и всичко свое, цялата си личност, в контакта с пълнотата на Нашия Спасител.
-Сега започна мироваренето. Какво общо има между онова миро, което грешницата е разляла, и мирото, което се приготвя сега?
- По-скоро тук става въпрос за нещо драгоценно, за онова, което е символ на Божията власт и особено на Божията милост. Още от Стария завет знаем, че с миро, елей, се посрещат ония, които са помазани от Бог. И ние трябва да търсим в тази постъпка най-съкровения акт, че тя в Христа е видяла своя учител. Видяла е Син Божии, видяла е Онзи, Който носи Новия завет. Тя Го е познала. Всички други въпроси са въпроси на предание, на наслагване, в поместните църкви. Когато ние извършваме тайнството на Миропомазание веднага след светото Кръщение и казваме:" печат Духа Светаго", се има в предвид точно този сакрален момент-докосването на Бога, освещаването на сетивата, който свещенослужителят извършва когато изрича формулата и поставя кръстния знак на определени части от тялото. Освещаването на челото, нозете, гърбите. Но важно е признанието, което Той получава от една блудна жена. Забележете, по същия начин се развива и образа на Закхей в евангелито. Когато той се приближава от дървото и го призовава и трогнат от този жест- един недостоен човек признава, че Христос е не просто един благородник, а истински Спасител Ние точно в този съкровен момент трябва да търсим общото.
- Евангелието ни напомня днес и за Съда над Христос. Как започва той, кои са тези хора при, които Го водят, Кои са Ана и Каяфа, кой е Пилат Понтийски.
- Това е един деликатен момент, в който можем да видим елементи от някогашното правораздаване и от римското право. Можем да видим и това как Рим е управлявал древния свят. Обвинението срещу Христос е най-тежкото в онова време, той е обвинен в богохулство. По всички правила всяка смъртна присъда е трябвало да бъде произнесена от римския прокуратор. Губернатор, който отговаря за конкретната област. В този момент за Юдея това е Пилат Понтийски. Евреите нямат възможност да го прескочат чисто юридически. Те биха го сторили много лесно, но нито Анна, нито Каяфа, които са образ на еврейското свещенство, могат да го сторят в рамките на своите правомощия. И с обвиненията в богохулство се обръщат към Пилат, защото меродавна е неговата дума и неговото решение. Онова, което той произнесе е истинската присъда над Христос, затова именно в тези манипулации, тези намеси на юдейските първосвещеници и в страха, който те използват срещу Пилат. Ако той не се произнесе по начин, по който им е угоден, те ще търсят други пътища да го наклеветят в Рим. Това има значение за Пилат при произнасянето на присъдата, защото той дълбоко в себе си не е убеден, че Христос е виновен. Нещо повече, той казва: „не намирам вина у този човек". За него той е един мечтател, Царството Му не е от този свят, както казва Самият Спасител.
- Много хора следват Христос , за това ни разказва Евангелието, почитат Го като Божии Син, макар Той Самият Го казва на едно единствено място, именно на съда. Въпреки това Пилат не го спасява, измива си ръцете. Защо той е толкова малодушен ?
- Вижте, когато човек е във властта, тогава той е обвързан с твърде много неща. Божият промисъл не е бил Пилат да последва Христос, той има друга драматична роля. Той си умива ръцете, по начин по който остава в паметта на народите и до ден днешен. Умива си ръцете за да покаже и пред себе си и съвестта си, че той няма вина за това което ще се случи.
Има неща, които са предсказани и Пилат в този Божии промисъл и в Божия план има друга роля. Нека да си спомним тогава, когато апостол Петър при ареста в Гетсиманската градина изважда нож. Христос казва: „върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?".
Защото и предателството на Юда, един момент, който също си припомняме на Велика сряда, заслужава да му се обърне внимание. Той е ключов в Библията и в историята на цялото човечество. Юда съзнателно и сам отива и предава Христос. Предателството на един от учениците Му, на един от дванадесетте, който е бил обграден от Неговата любов и доверие и не се е възползвай от нея, защото свободната му воля е била насочена към друго. Темата за предателството е много деликатна и е добре в Юда човек да види самия себе си. Да не казва: „Да, това е Юда, в него е злото, а аз не мога да го направя", а в същност ние, съвременните хора, всеки ден много пъти предаваме Христос. И човечеството в своята 2000-годишна история е доказало, че не е вярно на Бога и във всички удобни моменти Го предава. Защото не му е удобен, защото Той не е изпълнил това, което човек е поискал. Ние трябва да видим в себе си тази нотка на предателство в пълнотата на Божието учение, защото всеки от нас е проявявал малодушие и отстъпление и не случайно в причастните молитви преди вземане на Св. Причастие ние казваме: „нито целувка ще Ти дам като Иуда". И тези неща са много лични, съкровени, които са особено вътрешни и сакрални за всяка душа.
- Отче, Юда вижда какво е станало и се самоубива, защото не може да понесе това което е сторил. Какъв е неговият грях, нима Бог нямаше да му прости?
- Грехът, който той извършва е точно в това предателство спрямо Онзи, Който му е отворил духовните очи, Който е пътя и истината и живота, Който е смисълът и центърът на двата свята. Да се обърнеш срещу учителя си, да го предадеш и сам да изпълниш волята на враговете му, сам по себе си този грях е осъдителен. Но извършвайки един грях след него идват и други грехове. И неслучайно се стига до саморазрушение, това именно е символът и страшното проклятие на Юда.
Старецът Паисий, който бе канонизиран преди няколко години обичал да казва, че ако Юда се е разкаял, Бог би му простил, но той не се е разкаял. Той не е достигнал до искреното покаяние, пречупването на своята воля. Той е усетил угризения на съвестта, но не е продължил и не е стигнал до край. Бог би му простил. Нека си спомним за св. апостол Петър, който три пъти се отрича от Иисус, но Той му прощава. Това е важното -разкаянието. Ето ние сме във Страстната седмица, всеки трябва да търси помирението с Бога, разкаянието, този вътрешен съкровен момент, защото всичко се прощава, колкото и ужасно да е то. Това е проклятието на Юда- извършването на ужасен грях и липсата на духовна сила да за разкаяние. А Бог е обещал прошка, каквото и да бъде прегрешението.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
