Бебе на бежанка от Сирия проплака час след полунощ във вторник в АГ отделението на хасковската болница. Бременната в 8-ия месец Халя е докарана по спешност от Дома за временно настаняване на чужденци в Любимец с родилни болки. Приета е от дежурните лекари д-р Атанас Стоев и д-р Любомир Литов, които след прегледа констатират, че плодът е в напречно положение. Медиците разпореждат спешна операция и 21-годишната Халя става майка на Аднан, който е орисан да живее в мир и да расте като българче.
-------------------------
Болките на Халя започват още в 14 ч в понеделник. От Любимец с нея тръгва й съпругът й Аднан, който е до нея в хасковската болница. След близо 1,5 ч в операционната проплаква и Аднан-младши. Малкият юнак тежи едва 2 кг и все още диша трудно. След интубация го оставят на грижите на микропедиатрите в АГ отделението в Хасково.
10 часа след раждането Халя признава, че се чувства добре. Сложила е лек грим - личи си, че държи на външността си, но няма как да скрие, че е притеснена. Моли се, разбира се, синът й да е добре и да се пребори с тежката жълтеница. В ролята на преводач влиза сънародникът й - известният хасковски уролог д-р Али ел Кадри. Сириецът е
женен за българка от 35 г.
и живее в Хасково. Зарязва работата си в кабинета за час-два, за да помогне на семейството на Халя. Докато разговаря с младата майка, държи ръката й, а очите му се пълнят със сълзи.
21-годишната сирийка разказва, че е влязла в България преди 3 месеца - бременна, с момче и момиче близначета на ръце. Каката и баткото на Аднан сега са на 1,3 г. Семейството на Халя идва от сравнително спокоен регион в Сирия. Побягва със съпруга, сестра си и чичо си не от бомбите, а от глада. В един момента се оказва непосилно за мъжа й Аднан да храни семейството си с шивашкия занаят - нищо, че и тъстът му търговец им помага.
Младото семейство влиза в България с помощта на турски каналджия. Сборният пункт е в Одрин. "Там няма проблем да намериш кой да те преведе нелегално през границата. Почти
всеки в Одрин може да те насочи към каналджия
не крие Халя. Не знае колко са платили за "услугата" - пазарлъкът направили мъжът й и баща й. Пътят към България, разбира се, е кошмарен. В Одрин групата е качена на камион. Оставят ги някъде по пътя. После всички - мъже, жени и деца, вървят пеша около 7 км в нищото. Тогава Халя е в 4-тия месец, с едногодишните близнаци на ръце. "Беше трудно, но,
когато патрулът ни залови, си отдъхнахме
Напрежението мина окончателно, щом разбрахме, че сме в България", споделя сирийката. Фактът, че третото й детенце се е родило в свободна и спокойна държава, а другите две също са далеч от войната, й дава огромна надежда. "Дано това, че успяхме да стигнем до България, да промени живота на цялото ми семейство и бъдещето на децата ни", пожелава си Халя.
Младата жена споделя, че в момента се нуждае най-много от памперси и мляко за бебетата. "Идва зима. Ние нямаме почти нищо. Трябват дрехи и обувки за децата, но те са от второстепенно значение. Най-важното е да има храна за бебетата", казва Халя. Засега сирийската фамилия е решена да остане у нас. Най-големите й тайни надежди обаче са войната в Сирия да свърши и всички да се приберат в родината си.
Трета бежанка ражда в Хасково
"Родилката Халя е в добро състояние. Възстановява се много добре", коментира шефът на АГ отделението в Хасково д-р Стефка Христова във вторник. Тя разказа, че бебето Аднан е третото дете на бежанка, което се ражда от началото на годината в отделението й. Болният персонал в Хасково много се вълнува от съдбата на бегълците и помага - кой с какво може. Преди 2 месеца например, когато изписвали родилка от Руанда, настанена в центъра в Пъстрогор, д-р Христова и колегите й решили чисто по човешки да й помогнат на изпроводяк. Лекари и акушерки направили акция и събрали дрешки, храна и най-необходимото за бебето на първо време, разказва шефката на АГ отделението.
Войната може да бушува 5 г.
Д-р Али Ел Кадри
- Д-р Кадри, какво е мнението ви за готвената атака срещу Сирия?
- Ако сега има атака към Сирия, войната ще продължи между 3 и 5 г. Военни действия на САЩ биха активирали бунтовниците, които така или иначе вече имат позиции в определени райони.
- Как преживяват днес роднините ви в Сирия?
- В Сирия имам двама братя, две сестри, някои от децата им също са там. Други работят в Емирствата. Нашите са в един сравнително по-спокоен район - Напек, на около 60-70 км от Дамаск. Вероятно той не е интересен на нито една от страните в конфликта, защото не е стратегически. Там, където живеят роднините ми, няма кръвопролития, но животът им стана много тежък - като навсякъде в Сирия. Ресурсите им са ограничени. Моите роднини се занимават с търговия, имат промишлени предприятия за производство на пластмасови изделия. Целият им бизнес обаче замря заради размириците.
- Бежанци от Сирия разказват, че там сега убиват деца, за да търгуват с органите им...
- В Сирия има търговци на кръв, на органи, търговци на хляба на хората, но всички те са търговци на съдби. Там вече е паднала всяка маска на човечността, няма ценности. Това е проблемът, който ще остави следи може би десетки години.
- Българите, особено в пограничните райони, са на полярно мнение относно сирийските бежанци. Какво бихте казали на тези, които са настроени негативно към чужденците?
- Това е трагедия. Ако все още е останало нещо човешко в нас, трябва да бъдем солидарни, независимо от кой район идват хората. Дали са мюсюлмани или християни. Нашите действия, подадената ръка спрямо тези, които бягат сега, ни определят като хора. Трябва да знаем, че ако сега не поделим хляба си с тези, които го нямат, не дай си Боже, утре и ние можем да изпаднем - дали заради някакви природни катаклизми, и да трябва да искаме. Тогава ще можем да искаме от тях. На този, на когото сме дали, и той ще даде.
- Много пророци във времето прогнозираха, че в началото на XXI в. ще има катаклизми в Арабския свят и дори, че от там ще тръгне Трета световна война. Как гледате сега на тези оракули?
- Не сме далеч от тези прогнози. Първо, там има натрупано исторически напрежение. Арабският свят е като врящ вулкан, който всеки момент може да изригне със страшна сила. Но като цяло светът днес не е наред. С настъпването на глобализацията отпаднаха моралните категории, а ценностите се стопиха. Светът днес е изключително материален. Това генерализира кризата в момента. Тя е израз, че сме в апогея на материалното.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
