2013: Църквата в битка с демони

Борбата за владишките тронове разкри тъмни страсти сред божиите слуги

2013: Църквата в битка с демони | StandartNews.com

София. За Българската православна църква изминалата 13-а година от новия век бе ако не фатална, то във всеки случай драматична. Тя премина под знака на ожесточената борба за тронове, напълно достойна за перото на Джордж Р. Мартин и Дейвид Беньоф.

Още преди патриарх Максим да почине на 6 ноември 2012 г., в синода тлееше напрежение в очакване за това кой ще надвие в битката за бялото було. Кончината обаче развихри владишките амбиции, но същевременно отприщи и дълго потисканото недоволство на свещениците и миряните относно начина на водене на църковните дела. А също и от деянията на висшия клир в личен план.

Първата битка бе между варненския владика Кирил и пловдивския Николай за това кой ще управлява църквата до избора на нов патриарх. Защото след инфарктни гласувания в Светия синод, по време на които Търновският митрополит Григорий на два пъти променя мнението си, в крайна сметка и.д. патриарх стана дядо Кирил. Което означаваше и и.д. Софийски митрополит. А това му даваше

възможност да дирижира най-големия брой гласоподаватели

за патриаршеския избор. Недоволен от това решение, неговият главен опонент Николай обяви бойкот на заседанията на синода да обещае, че ще мълчи 40 дни. В същото време обаче в сайта на Пловдивската митрополия се появиха клип и дописка, в която се разказваше как дядо Кирил черпел с уиски за избора си на наместник предстоятел. Тези компромати едва или щяха да имат ефект, ако не бе скандалът около избора на делегати за патриаршески събор от Софийска митрополия. Те бяха оспорени от част от православната общност заради включването в списъка на проф. Аксиния Джурова, писателя Антон Дончев и шефа на БАН академик Стефан Воденичаров. Така се стигна до първото за годината касиране на църковен вот. Но не и последното.

В крайна сметка битката приключи в полза на пловдивския владика. След серия гласувания и сложни совалки, в които главна роля изигра задокеанският ни владика Йосиф, Светият синод излъчи тримата кандидати за глава на БПЦ, между които трябваше да избират делегатите. И Кирил Варненски не беше между тях. Реални съперници за бялото було бяха Неофит Русенски и Гавриил Ловчански, а старозагорският Галактион игра ролята на "куц кон" в надпреварата за патриаршеския престол. Така на 24 февруари камбаните на "Александър Невски" възвестиха, че БПЦ има нов патриарх. И неговото име е "Не-о-фит!", както малко в холивудски стил го обяви пред медиите дядо Йосиф, който бе говорителят на събора.

Новият български патриарх

надяна бялото було в разгара на зимните протести

на шествията, самозапалванията и политическата криза, довела до оставката на кабинета на Бойко Борисов. И веднага показа, че нещо в църквата може да се промени. Защото за пръв път миряните чуха от патриаршеския амвон послания за справедливост и за правото на Божия народ да протестира против неправдите. Разбира се, без насилие и самоубийства.
Но освен че трябваше да откликне на проблемите на обществото, Негово светейшество бе изправен преди всичко с тези в църквата.

А те избухваха един след друг като бомбите в Багдад. Тон зададе игуменът на Бачковския манастир епископ Борис. В присъствието на патриарх Неофит той наруга журналистите, че са платени слуги на всяка власт. И че се продават за 5 лева. И всичко това - по време на литургията в Бачковския манастир по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи.

Едва затихнал този скандал, и на 9 юли извадиха от морето при Траката трупа на варненския владика Кирил. Малцина бяха тези, които повярваха, че това е нещастен случай. Плъзнаха всевъзможни версии - като се почне от украинската мафия и се свърши с църковни лобита. Най-много го отнесе Пловдивският митрополит Николай заради публичните му спорове с дядо Кирил приживе. Николай дори директно бе обвинен за смъртта на варненския владика. Бомбастичната хипотеза бе хвърлена в публичното пространство от епископ Игнатий в тв ефир. Масло в огъня наля и синдикалният бос на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев, който заяви, че три седмици преди 9 юли митрополит

Кирил му се е оплакал, че е заплашван с убийство

от дядо Николай. И че е имало опит да бъде отровен Старозагорският митрополит Галактион. Наложи се главният прокурор Сотир Цацаров да заяви официално, че държавното обвинение няма намерение да се намесва в дейността на църквата. А от варненската прокуратура допълниха, че делото около смъртта на дядо Кирил не е приключвало, за да бъде възобновявано.

Митрополит Николай пък настоя за разследване от прокуратурата на твърденията за опитите за отравяне на митрополит Галактион. Излезе, че старозагорският владика, макар и болен, не е тровен.

Така или иначе смъртта на дядо Кирил откри процедура за избора на негов заместник.

А междувременно Западно и Средноевропейски митрополит Симеон най-после наистина подаде оставка, с което се оваканти още един владишки трон. А на 8 ноември овдовя Неврокопската епархия, чийто архиерей Натанаил изгуби битката с рака.

Всичко това още повече нажежи страстите и амбициите във висшия клир.

И ако изборът на епископ Антоний за духовен глава на сънародниците ни в Стария континент на 27 октомври мина без всякакви драми, този за Варненски митрополит постави начало на истинска църковна революция.

На 17 ноември 17 от 30-те епархийски избиратели във Варна избраха на първи тур двама кандидати за Варненски и Великопреславски митрополит - агатоникийския епископ Борис и проватския епископ Игнатий.

Веднага след това спонтанно възникна инициативен комитет на миряни за чистота в БПЦ, а част от варненските свещеници, водени от отец Василий Шагана, също се присъединиха към възмущението от избора. Основното възражение на хората бе, че вотът на 17 ноември

е бил опорочен и манипулиран със задкулисни съглашения

и договорки. Заговори се дори за 30 бона за глас, платени от хората на епископ Борис.

Епископ Игнатий косвено потвърди тези обвинения и заяви, че се отказва от надпреварата.

На бял свят бяха извадени и всички грехове на бачковския игумен. Дядо Борис бе обвинен, че не е платил близо половин милион лева на синода, тъй като манастирът му е ставропигиален, т.е. подчинен пряко на Светия синод. Последваха и други разкрития - за назначена жена за манастирски секретар, за гуляи и други светски забавления.

В крайна сметка изборите бяха касирани - не и без натиска на протестиращите пред синодалната палата.

Новият вот бе определен за 15 декември, но епископите Борис и Игнатий останаха в листата. Единствено ловчанският владика Гавраил гласува игуменът на Бачковския манастир да бъде изваден от листата на кандидатите. Това обаче не бе подкрепено.

И точно в този момент избухна най-големият скандал, популярен вече като "Палома и Баба Гуси". Изненадващо в една телевизия се появи въртящо се в мрежата повече от месец видео на скайп разговор между монаха Кирил от Троянската обител и негов любовник. Последва вторият удар - клипчетата с френска любов, която върти епископ Борис.

Тежките удари по църквата я поставиха пред едно от най-тежките изпитания от дълги години насам. Под въпрос бе поставен не само моралът на институцията, но и вярата на миряните.

Църквата направи първи успешен ход за пречистване на 15 декември, когато бе повторният вот за кандидатите за наследник на дядо Кирил. Този път варненските избиратели дадоха доверие на двама наистина достойни претенденти - Йоан Знеполски и епископ Серафим Мелнишки.

И на 22 декември синодът определи за митрополит на Варна знеполския епископ Йоан. Новината зарадва миряните в Пиринско, които пък се надяват Серафим да оглави Неврокопската епархия.

Така с 9:3 гласа Йоан седна в трона на покойния дядо Кирил. Но и този избор не мина без скандали. Докато повечето миряни пред синодалния храм приветстваха новия варненски владика с радостни възгласи "Достоен", се чуха и освирквания.Те дойдоха от групата на Бисер Манолов - Петното, добре познат като герой от контрапротестите по жълтите павета. Така за пръв път от десетилетия насам

се наложи полиция да влиза в синода

за да изведе хората на Петното.
"Доволен съм от този избор, защото божият народ е доволен", сложи точка патриарх Неофит.
Думите му са недвусмислено послание и към събратята му митрополити, и към целия Божи народ. В смисъл че нещата в Църквата вървят към неизбежна промяна.

Промяна, която ще ограничи владишкото самоуправство, за сметка на мнението на свещениците и миряните. В това отношение не по-малко знаменателен е фактът, че в същия ден синодът реши епископите Борис и Игнатий да не участват в изборите за Неврокопски митрополит.

Промяната в родната православна църква обаче няма да бъде нито лесна, нито бърза, категорични са всички. Една мисъл на Нелсън Мандела гласи: "В една болна страна всяка стъпка към оздравяване е обида за онези, които живеят от болестта". Това важи с пълна сила за висшия клир на БПЦ. Но обратен път вече няма. Така че всичките драми и скандали, които се случиха в църквата през изминалата година, изиграха донякъде ролята на оздравително лекарство. А и китайският йероглиф за криза означава същевременно и възможност.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай