Неделя,

Живко Колев: Демокрацията е манталитет и традиция

От: Агенция Стандарт -
A
A
A

Живко, който през годините печели "Златният Орфей", "Мелодия на годината", конкурса на БНР "Пролет", пише 10 серии за детския филм "Тайните на чичо Астор", издава сборниците с лирика "Бурята в сърцето ми", "Забранено за ученици", "Не плачи за мен, България", режисира и твори какво ли не, на ЧРД-партито за 65 с композитора Асен Драгнев и Верджи. Чаровната дама за него е жена на всички времена - те се преоткриват много след първата им среща. И двамата са купонджии от класа, въпреки че напоследък предпочитат по-камерните компании. Сред най-близките им приятели през годините са Иван и Валя Славкови, Кристина Димитрова и Иван Тенев, Стефан Димитров и Богдана Карадочева, Наско Сираков и Илияна Раева, Данчо Караджов и жена му, Мишо и Кристина Белчеви...

Живко Колев, който като истински Лъв отпразнува 65 в разгара на лятото, подготвя юбилеен концерт за есента. Мащабното шоу „Моите незабравими песни“ ще събере на 19 ноември в НДК две дузини от най-големите имена в поп музиката ни. Те ще хванат микрофона за хитовете си по стихове на юриста, подписал над 1000 текста за развлекателната ни индустрия през последните десетилетия - "Клоунът", "Ключ от чужда стая", "Накъдето ми видят очите", "Големият кораб минава",  "Джалма",  "Да чукна на дърво", „Аз съм от Твърдица, ти си от Париж“,  "Междучасие",  "Болка от любов", "Сбогом", "Бързаш, няма време", "Партии любими", "До последен дъх"... Живко, който е автор и на стотици строфи за парчетата на „НЛО“ – както се знае, той е от създателите на култовата формация – ще пусне на видеостената „Ех, Канада“ в изпълнение на Велко Кънев, Георги Мамалев и Павел Поппандов.  

В началото на пътя е композиторът Светозар Русинов, на когото студентът в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ свенливо предоставя тетрадка със стихове. Някъде по това време авери го канят да избере свободата и да пее с тях из кръчмите на Финландия, но той остава в родината, за да вземе дипломата си, а след това – да се посвети на творчество да се впусне в маратона. Бързо се качва по стълбите към големия успех, над чийто параден вход  пише БНТ и „Златният Орфей“. Защото Живко не само прави новогодишния мюзикхол под диригентството на Хачо Бояджиев, но през 90-те е и консултант на „Орфея". И досега сваля шапка на неговия създател Генко Генов и е категоричен, че затриването на фестивала е от най-големите грешки от зората на така наречената ни демокрация. Живко не се подава на изкушението да политиканства, но е категоричен, че за всичко, което се случва в обществото, сме виновни само ние: „Ние, които избираме депутатите. Ние, които сочим с пръст по другите и се бием по гърдите. Всички ние, които не се променяме към добро, които не ходим на училище, които не влизаме в църква, които крадем и убиваме, ние, раболепните и предателите, генетично увредени от дългото си иго и от нечистата си раса“, беше гневен преди време той пред „Стандарт“. Защото истинските въпроси за него са „Накъде отиваме?“ и „Защо позволяваме да изчезваме като нация?“. А горчивият извод е „Някой все ни освобождава - но сега е по-сложно: трябва да ни освободят от нас самите“. Колев е убеден, че демокрацията е манталитет и традиция, дисциплина и доверие - а по тези географски ширини тези понятия и тяхната материализация почти липсват. Категоричен е, че докато си играем на цветове и партии, държавата и народът ще страдат. За него само обединението прави силата, макар че заседналите в сградата, върху чиято фасада блести тази мъдрост, са много далеч от философията й. Но въпреки всички тези размисли и страсти, Живко Колев никога не е и помислял да напусне завинаги България.  „Дъхът на Калифорния понякога е леден“, казва той в почти емигрантска балада. В стиховете му има сдържан патриотизъм, но най-вече – любов. „Времето решава кога и дали да се раждат бунтарски думи. Но ако не ти идва отвътре и ги „измисляш“, ще се получи нещо като някогашния "Ален мак", шегувал се е сериозно той. За „модерната“ музика тук и сега също е пестелив. Съжалява, че текстовете са правени като в час по трудово обучение и че почти никоя от нашумелите песни няма да се помни след 30 години – за разлика от евъргрийните, сътворени по негови стихове.

Ето и няколко фотомомента от живота на Живко Колев:

С любимия си Бари – мопсът е на 45 дни, когато Иван Славков му го подарява. Днес достолепният сладур е на 10 години.

С Васко Найденов и Ивайло Манолов - приятели и колеги за дълъг път.

С Ева и Милица. Живко не е правил текстове за „Тониките“, но когато Гого  Найденов си отиде, написа разтърсващо стихотворение. „Беше толкова слънчев, свестен и усмихнат – като малко други в съсловието“, споделя Колев.


Със Силвия Кацарова и Велко Кънев. Живко е от създателите на "НЛО". Актьорите от култовия тв клуб имат над 100 песни по негови текстове. Вторият им общ албум излиза в тираж от 250 000 и се харчи за отрицателно време.  Колев прави солова продукция на Антон Радичев, а след това започва подготовка и за самостоятелен диск на Чочо Попйорданов, но Съдбата прекъсва акцията.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички