Виктор Калев покорява Европа с "Грамофонът"

Виктор Калев – властелинът на залите, летните театри и сърцата на феновете, през март ще изиграе представление номер 150 на култовия си моноспектакъл „Грамофонът“. Събитието ще се случи в „Сълза и смях“. Провъзгласеният наскоро от Министерството на образованието и науката за „талант на годината“ актьор и неговият мениджър Кирил Кирилов отсега се чудят как да направят така, че да няма останали извън салона фенове. Това, разбира се, не е възможно, тъй като поклонниците на дарбите, с които Калев разсмива и разплаква наистина сякаш нямат край. Случките с тях са абсолютен сериал – понякога изпълнен с еуфория, друг път – с драма, но винаги съвършено автентичен и искрен. Виктор има почитатели, които буквално го следват като рок звезда – от град на град, от шоу на шоу. Сред тях е и дама, която винаги сяда на място 14 на първия ред. След като тя гледа „Грамофонът“ за осми път, Виктор джентълменски решава – от тук нататък тя вече е негов гост. Друг неин „колега“ пък поднася на Калев не цветя или подарък, а епруветка с капки от собствената му кръв. Виктор, естествено, от душа цени любовта и жестовете на зрителите. И така е от самото начало. Той и досега помни какво се случва на първия „Грамофон“ в Летния театър в Бургас. Малко преди старта осъзнава, че 2000 очакват само него, единствено него и никой друг освен него. И сълзите рукват от очите му, не може да се успокои, но въпреки това трябва да излезе пред публиката. Изживяването е невъобразимо – дуендето логично настъпва в кулминацията на постановката. Ридания стягат гърлото на Виктор и неотдавна в Париж, когато сънародниците дълго го аплодират и не го пускат да слезе от сцената. Той все пак успява да се овладее – и да благодари с прегръдки. „Мислех, че след смъртта на баща ми няма какво да ме извади от равновесие, но се оказа, че не е така“, признава Калев. Той споделя и за още един миг, който го разтърсва дълбоко: финалната песен в „Грамофонът“ – „На сбогуване“. Стиховете са на великия поет Дамян Дамянов, музиката е на великия композитор Тончо Русев, хитът е от репертоара на великата Лили Иванова. „Винаги ще бъда на нейните концерти. Лили е училище. Тя е единствената и неповторимата. Трябва да сме щастливи, че живеем в нейното време“, категоричен е Виктор, който като всички качествени артисти „работи“ най-вече с чувствата.

В „Грамофонът“, разбира се, има и много от типичния родопски хумор, от лакърдиите и закачките на Златоград. „Самоиронията и иронията са характерни за цялата фамилия. Баба ми беше най-интересната и свободна по дух жена в целия Златоград. Шегуваше се, че тя е „най“ във всичко и намираше кусури на останалите. Веднъж я подстригах като пънкарка – дълго време ходеше със забрадка“, разказвал е Калев, който заради родителите си първо кандидатства и учи химия, но след първия семестър, две двойки и една тройка по милост успява да се отърве.

„Любов по ноти“ е следващият спектакъл, в който Виктор на 22 март ще бъде в зала едно на НДК заедно с Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Тони Димитрова, Веселин Маринов, Светослав и Благовест Аргирови, Ненчо Илчев, Кирил Ефремов. С „Грамофонът“ през април, май и юни ще гастролира в Испания, Германия и Белгия. Маратонът продължава под открито небе в България през юли и август, а есента Калев и Кирил Кирилов ще отлетят за Америка. Двамата и целият им екип вече работят над следващия хит в порт фолиото на Виктор – „Касетофонът“. Актьорът сериозно се шегува, че ще кара до MP3 – това е животът. Той събира „материал“ и от новите политици. „Повечето от тях са твърде характерни, така че ще ми отворят работа“, не крие Калев намеренията си да продължи с уникално сатиричните си и забавни скечове, в които главни герои са социалните персонажи от новините. В тях обаче няма да има и грам злост – Виктор не е човек, който остри езика си върху гърба на другите. Той е православен християнин, за когото най-големите добродетели са Вярата, Надеждата и Любовта. Сред най-вълнуващите спомени от началото в кариерата му на перфектен имитатор, е и онзи момент, в който Виктор е заедно с Лили Иванова под прожекторите, а от правителствената ложа го аплодира друга жертва на неговите изумителни превъплъщения - президентът Петър Стоянов.