Четвъртък,

Трагедията на България в Ньой гледаме на „Златната липа“

От: Агенция Стандарт -
A
A
A

Трикратният носител на „Аскеер“ Валентин Ганев е звездата в игралните възстановки  за документалния филм „Сага за попилените възможности“. Едночасовата лента на режисьора Ралица Димитрова и оператора Пламен Герасимов по сценарий на професор Иван Илчев, създадена за 100-годишнината от Ньойския договор – една от големите трагедии в националната ни история, е сред топ събитията на фестивала за ново европейско кино „Златната липа“ в Стара Загора. Публиката ще научи изумителни и непознати факти, свързани с тази толкова срамна за родните политици страница, подпечатана на 27 ноември 1919-а край Париж. Ето какво казват самите автори: „Изминаха почти 100 години, през които българите правят протестни демонстрации, размахват знамена, палят факли, изричат пламенни тиради срещу своекористието на Великите сили, срещу егоистичната алчност на нашите съседи. Изминаха и 70 години от Парижкия мирен договор. С  този филм искаме да погледнем по-обективно на тези събития, които в немалка степен предопределят нелеката и не особено щастлива съдба на България през XX век. През погледа на въобразена личност - свидетел на подписването и на Ньойския мирен договор, и на Парижкия мирен договор от 1947 година. Всъщност  рядко си даваме сметка колко е кратка най-новата история на България, та е напълно възможно човек, роден към края на XIX век да участва във войните, които родината ни води от 1912 до 1918 година, да бъде млад дипломат, който присъства на събитията в Ньой и като зрял мъж да участва в Парижката мирна конференция. С образа на разказвача обединяваме тези две събития, защото и двете са резултат на стремежа на българите към национално обединение, резултат на пораженията в двете войни, резултат на късогледството на българския политически елит, допуснал фаталната грешка да се присъедини към губещата страна - и през 1915-а, и през 1941-а. Не само да обвиняваме другите, а да се взрем в грешките, които ние самите сме направили. И двете събития имат тежки последствия за България. С Ньойския мирен договор е прекъснат прогреса на България в годините след Освобождението. Българските земи се разпарчетосват допълнително, България  губи крайбрежието на Егейско море, което в немалка степен предопределя новото й обвързване с Германия две десетилетия по-късно. Договорът издига високи стени между България и нейните съседи, които си остават чак до 1989 година. Десетки  хиляди бежанци от Македония, Егейска Тракия и Западните покрайнини заливат страната. Парижкият мирен договор от 1947-а, макар и да е донейде по-благоприятен, защото запазва Южна Добруджа в пределите на България, окончателно хвърля страната в прегръдките на Съветския съюз. Не е случайно, че седмица след неговото официално влизане в сила, е екзекутиран Никола Петков, а три месеца по-късно е приета т.нар. Димитровска конституция, с която на практика в страната е установен еднопартиен репресивен режим. Но и след двата договора България се съвзема макар и мъчително трудно, развива икономиката си, при все че след 1947-а национализацията и насилственото коопериране на земята нанасят  опустошителен удар на традиционната икономика. Филмът иска да внуши и умерено оптимистичната идея, че българинът е в състояние да се справи с трудни времена, както го е правил нееднократно в миналото“.   Прожекцията на „Сага за попилените възможности“  е на 2 юни от 18 часа в залата на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. Другият актьор пред камерите е Мак Маринов. Входът е свободен.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички