Петък,

Тайните на Лувъра

От: Агенция Стандарт -
287
Тайните на Лувъра
A
A
A

Лувърът най-после отваря след пандемията. Ценителите атакуват най-великия музей в света на 6 юли. Всяка година през залите му преминават 9 милиона възхитени посетители, като 70 процента от тях са чужденци. Заради корона карантината статистиката в края на 2020-а може би ще бъде с други цифри, но до декември все още има много време. Да си припомним най-интересното за Лувъра в Париж, който има две „реплики“ – в Ланс и в Абу Даби, чиито архитект е легендарният Жан Нувел.

Площта на музея, чиято премиера е през 1793 година по време на Френската революция, е 210 000 квадратни метра, което е равностойно на 30 футболни игрища. В основната колекция има 554 000 артефакти, като обикновено се „въртят“ 38 000 от тях. Ако искате да видите всеки експонат – макар и само за 30 секунди, ще са ви необходими 14 дни и нощи. Но тъй като и Лувърът има работно време, това означава, че са ви нужни 39 визити – всяка от тях е с билет за 15 евро. Висенето на „опашка“ през лятото достига до 3 часа. 66% от творбите са на френски автори. 7500 от картините са подписани от домакините.

Първият камък от бъдещия дворец е положен през 1190 година. В началото е сравнително малка крепост, която защитава Париж от запад. През XIV век Карл Пети – онзи, който си говорил на немски само с конете, решава да разшири територията. След него Анри IV превръща някои от етажите в галерия. През 1682 година краля слънце Луи XIV се мести в двореца във Версай, защото Лувърът е прекалено малък за неговия блясък.   

Легендата за призрака

Белфегор е един от най-известните фантоми във Франция и в киното. Той от векове живее в Лувъра, а от 60-те на предишното столетие се превръща и в герой на сериал, който обаче не е сниман сред блясъка на двореца. Интересът към призрака е толкова голям, че репортери няколко пъти тайно са оставали в Лувъра, за да влязат в дирите му, но, уви.  И още един неуспех – повторното филмиране през 2000-та със Софи Марсо и Джули Кристи. Из градините на Тюйлери броди още един призрак – на някой си Невил, който е убит като прекалено любопитен служител на Катерина Медичи. Когато едноименният дворец изгаря през 1871-а, тълпата вижда между пламъците малък червен човек. 

Участвал ли е дяволът в строежа на пирамидата

Това е въпросът, който гравитира около факта, че 666 късчета стъкло са използвани за основната пирамида, през която се влиза в двореца. Всъщност детайлите са 673 – така че не се притеснявайте, входът не е към ада. Пирамидите са 5 – три малки около централната, а къде е петата? Това пък е въпросът, на който Том Ханкс отговаря във финалния кадър в „Шифърът на Леонардо“ – петата пирамида е под галерията на основната.

Париж две години плаче за Мона Лиза

Покрай „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун конспирациите са възродени с нова енергия. Според една от тях дамата, която е позирала на Да Винчи, е била бременна, тъй като е кръстосала ръцете си над корема. Някои исторически хроники твърдят, че Лиза дел Джокондо е очаквала второто си дете, докато Леонардо я рисува. А това пък е доказателство, че не е била проститутка, както я подозират някои. Други пък твърдят, че това е майката на Да Винчи, трети – че образът е микс между жена и мъж. Както се знае, геният е бил бисексуален. Картината е показана за първи път пред публика през 1517-а.

Професор Маргарет Ливингстън от Харвард предлага на зрителите да гледат Мона Лиза в очите, а не в устата – и тогава ще усетят усмивката й. Учени от Холандия пък са разработили компютърен софтуер, който анализира, че в усмивката има 83% щастие, 9% отвращение, 6% страх, 2% гняв и 1% неутралитет. Странно е, че в нито един от дневниците си Леонардо не споменава коя е Мона Лиза. Ако се вгледате, ще забележите, че жената няма вежди – дали са „зачистени“ при реставрация или просто творбата е незавършена – напълно в стила на Леонардо, може само да се гадае. Джорджо Вазари я описва с плътни вежди, което навежда на хипотезата, че са заличени случайно.

Най-известната картина в света е похитена от Винченцо Перуджа през 1911-а. Той е италиански „патриот“, който иска да върне шедьовъра в родината на гения. Париж изпада в ужас. Неговите жители пускат писма в пресата, умолявайки всеки, който знае нещо за любимата им Джоконда, да даде информация, която да помогне да откриването й. Две години по-късно във Флоренция Мона Лиза е предложена за продажба на арт дилър. Той, разбира се, веднага в тича в полицията и не след дълго Джокондата се завръща в Лувъра. Оттогава всички се чудят как този портрет, който е с обем 77 на 53 сантиметра, може така силно да вълнува целия свят. През 1956 година някой си Уго Унгаца хвърля камък по картината и поврежда боята около лакътя на Мона Лиза. Бронираното стъкло и всички охранителни мерки, свързани с Джокондата, струват на Лувъра 7 милиона долара. Името всъщност е правописна грешка - оригиналното е Monna Lisa. Мonna на италиански е кратката версия на Madonna - Богородица. Картината се смята за безценна – и не може да бъде застрахована.  По 25 000 души на ден преминават пред Мона Лиза – с 5000 повече, отколкото са зяпачите в Айфеловата кула.

Наполеон 4 години спи с Джокондата

Наполеон винаги се прекланя пред Леонардо да Винчи и щом влиза в двореца Тюйлери, който днес, уви, не съществува, веднага слага Мона Лиза над главата в спалнята си. Четири години той спи под най-загадъчната усмивка в света. По негово време Лувърът става най-могъщият музей. Императорът му „осигурява“ 5000 работи, които усвоява по време на походите си из Европа и Египет. Неслучайно мястото пред най-голямата пирамида днес се нарича „Cour Napoléon“. И досега в Лувъра виси внушителната „Коронация на Наполеон“ с размери 10 на 6 метра.  

Когато нацистите стигат до границите на Франция, в Лувъра започва грандиозна акция – абсолютно всичко е натоварено във вагоните на 40 влакови композиции и е разпределено из замъците на Франция. Когато офицерите на Хитлер нахлуват в двореца, откриват само статуите, които, за щастие, не могат да бъдат изнесени. Докато Париж е окупиран от немците, Лувъра е използван за склад – за всичко, което пълчищата на фюрера са откраднали от Европа. Спомнете си Джордж Клуни, Мат Деймън, Бил Мъри, Кейт Бланшет и компания какви неистови усилия положиха в „Пазители на наследството“, за да съхранят за поколенията работите на световните арт титани.     

 


Всички новини от категория Култура.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички