550 актьори за 50 години играят в 249 спектакъла на сакралното мазе насред софийския "Бродуей"
Отпечатъците на Татяна Лолова, Захари Бахаров, Малин Кръстев, Владо Пенев и Снежина Петрова вчера бяха монтирани в Алеята на славата пред театър "199" - към стъпките, ръцете и гърдите на 42-мата им колеги. Ритуалът отбеляза 50-ия рожден ден на храма, в който 550 жреци са играли досега на сцената, оставаща без аналог със своята интимност. 249 премиери са привличали зрителите за този половин век - първо смутени от нетрадиционния модел за толкова близко общуване, а после пристрастили се към представленията без четвърта стена.
През лятото на 1965-а вестник "Народна култура" пуска сдържана информация за откриването на малък салон със 199 места. Първата премиера е на 12 юни, а нейното отразяване се случва едва на 19 юли. Явно седмичникът е имал по-важни събития за описване и коментар. Пиесата, естествено, е съветска - "Майка земя" по Чингиз Айтматов. Режисьор е Стефка Прохаскова, а на сцената излизат все още заслужилата артистка и някогашна ремсистка Иванка Димитрова, за която се говори, че е била муза на самия Вапцаров, Цветана Енева и Стойчо Мазгалов. Следва руска класика: "Дневникът на един луд" на Гогол - с Наум Шопов, дирижиран от абсолвента Крикор Азарян.
А после - скандал по американски. Защото пиесата "Кой се страхува от Виржиния Улф" вече е разгневила Ню Йорк. По това време в София надали някой може и да мечтае, че нейният автор, обявен за един от най-радикалните драматурзи, близо половин век по-късно ще слезе по стълбите на театър "199", за да гледа "Пиеса за бебето". А и тогава ситуацията в гилдията не е особено розова. Тъкмо
върви една от прословутите реформи
които - както се оказва и до днес - постоянно изправят артистите на нокти. В главните роли са Любомир Кабакчиев и Иванка Димитрова. Три от заглавията в афиша са капиталистически - "Презрение" по Алберто Моравия, "Цели дни по дърветата" по Маргьорит Дюрас, "Любоф" от Мърей Шийзгал. В програмата на "199" има и суперхит - "Варшавска мелодия" на Леонид Зорин с Невена Коканова и Апостол Карамитев. Димитрина Гюрова ги събира, вероятно убедена в успеха им като дует, след като вече са нашумели достатъчно в киното. Невена е изиграла Ирина от "Тютюн", Лиза от "Крадецът на праскови" и Неда от "Отклонение". Половин София говори за любовта й с Раде Маркович и всеки иска да я види максимално отблизо - а това може да стане само в "199". По-капризните зрители пък ще се убедят, че нейният чар и талант "работят" не само на екрана.
Каквото и да се случва обаче, всеки брои театъра за експеримент и екзотика. Докато през 1969-а в репертоара не се появяват няколко български пиеси - "Когато гръм удари" на Яворов, "Авария" на Ивайло Петров, "Дърво без корени" на Николай Хайтов. И за равновесие - "Защо човек се ражда" на Георги Джагаров.
През сезон 69/70-а Стефка Прохаскова отново "произвежда" хит - "Дългият път на деня към нощта". Под прожекторите са трима супермъже - Коста Цонев, Наум Шопов и Стефан Данаилов. В центъра отново е Иванка Димитрова. Дали защото е актриса, която може да играе всичко, дали защото е съпруга на висшия партиен функционер Лъчезар Аврамов... През следващите шест години за режисьорката няма място под покрива на "199". През 1971-а Младен Киселов поставя първия си спектакъл там - "Юни, началото на лятото". Той е "автор" на култовия дует Славка Славова-Таня Масалитинова, запазена марка в афиша.
Първо прави с тях "Бягството" на Михаил Величков. А "Театър, любов моя" - пиеса, писана от Валери Петров специално за тях - е част от най-бляскавата история. Те са просто виртуозни. Съвършено се допълват и в "Аполонът от Белак", дирижирани от Никола Петков - там примите играят по няколко персонажа, предимно мъжки. Те са перфектни и в "Летис и омайниче" от Питър Шафър в революционния сезон 89/90.
Народът вече е по митинги, но двете законодателки винаги имат публика
Хитър ход е още един, макар и мимолетен тандем - свръхакадемичната Иванка Димитрова и комедиантът Георги Парцалев, който всъщност винаги е бил дълбоко трагичен образ. Те са заедно в "Играта джин". Стоянка Мутафова пък вдъхновява вечния присмехулник Мирон Иванов за монодрамата "Куклата". Камерните постановки се превръщат в мода. И през 1977-а във Враца е първият им национален преглед. Отличниците са Крикор Азарян, Лйбен Гройс и Младен Киселов.
За 20-ия рожден ден на "199" простата аритметика показва, че от 100 заглавия 41 са на български автори. 50 режисьори работят в "мазето". Неслучайно вечер по "Раковски" въпросът "Повече билети?" се чува именно там. На всяко двадесето число тълпата в касата е огромна - още в осем часа сутринта. Сред най-исканите заглавия е "Последната нощ на Сократ". В нея Стефан Цанев не си поплюва в диспута за цената на свободата, която трябва да плати всеки интелектуалец - чашата с отрова. Цяла София иска да чуе смелите реплики на философа, който брутално разнищва природата на хомо сапиенс в компанията на своя пазач, който в крайна сметка го "черпи" с бучиниша. През 1987/88-а театърът прави още една смела стъпка - върти спектакли от 22. Това е часът на абсурда. И първият от тях е "Плешивата певица" на Йонеско. Куражлията е Банко Банков. Христо Бойчев влиза в играта с "Подземният". Най-играният днес по света български драматург тогава оставя текста си в ръцете на Борис Велчев, нарекъл се по-късно Панкин. Така нареченият преход налага нов тренд - бунтарска публицистика - "Събития и хора" по спомените на Константин Муравиев, "Като по книга" на Иван Кулеков.
През 91-а Валентин Стойчев наследява Катя Зехирева, която 15 години е шеф на "199" - златна епоха, която за някои чиновници минава в графата "преди 10 ноември". Новият директор е наясно, че трябва да продължи маратона - и пуска разнообразни проекти, като сред най-интересните е "Контракт" на Славомир Мрожек, в който Вельо Горанов режисира Наум Шопов и Христо Шопов. Екстравагантната Възкресия Вихрова увива студентите си в чаршафи и ги пуска да пълзят и да се катерят като "Слепците" на Метерлинк - от "Раковска" до сцената и обратно. Азарян се завръща след 25 години - с "Любовни писма" с Виолета Донева и Марин Янев.
Стойчев, който е пристрастен към моноспектаклите, дава зелена улица на Андрей Баташов - млад, красив, изпълнен с бясна арт енергия, която го мотивира да изиграе 12-те монолога от "Секс, наркотици и рокендрол" на Ерик Богосиян, режисиран от Снежина Танковска. И Андрей прави чудеса - изумително пластичен и излъчващ универсалност, той с лекота разрушава четвъртата стена. Жените са луди по него, тийнейджърите (тогава те все още ходеха на театър) пощуряват от разкрепостената интерпретация на любимите им теми.
Опашките за автографи се вият
след финалните аплаузи. Андрей и неговата преподавателка от Академията бързо решават да повторят триумфа - "С глава в стената", отново на Богосиян. "На живо" е друг връх на Баташов.
Георги Калоянчев също се завръща в мазето - в "Аризона - пейзаж с ландроувър" на Евгени Василев, в който Иван Добчев ги събира с Красимир Доков. Стефан Данаилов също е дъх в дъх с феновете. Калата е толкова колоритен, че хората се питат защо не играе по-често в драми и трагедии. Христо Христов, баш кинаджия от класа, поставя "Смъртта и момичето" - директно от "Бродуей", превърната в сценарий за филм от Роман Полански. Ламбо, Цветана Манева и Антоний Генов без съмнение издържат на всяка конкуренция. Христо Христов вади най-доброто от Влади Въргала и Мариан Вълев в "Изгори го".
През 1994-а Стойчев казва "да" на още един различен и "американски" проект - "Нищожно количество болка" на Атанас Бояджиев по мотиви от "По пътя" на Джек Керуак и разкази на Чарлз Буковски. Пламен Кьорленски, който по-късно ще остане в САЩ, въвлича в хипи-джаз авантюрата Георги Кадурин, Пламен Сираков, студенти от ВИТИЗ. Асен, синът на Петър Цанков, забива на живо барабаните с парчета на баща си. Звучат и оригинални композиции на Чарли Паркър. Както и нецензурни фрази, дефинирани от чиновниците като цинизми, а Севина Алтънова и Анелия Дюлгерова съблазняват мъжете доста изразително.
Някои критици регистрират шок
макар и по постсоциалистическия протокол. Шумът обаче е достатъчен - и "Нищожно количество болка" влиза в програмата на театър "Миранда" на манхатънската улица "Бродуей". Успехът е безспорен - само срещу големите за онова време 14 000 долара.
Следва нова серия от режисьорски дебюти - младокът Галин Стоев с "Дисни трилър" и корифеят Константин Коцев със "Слънчеви момчета", където с Георги Русев са прекрасни старчоци в компанията на Милена Живкова и мъжа й Ивайло Герасков. Още една семейна двойка получава овации в мазето - Атанас Атанасов и Десислава Стойчева в "Догодина по същото време", които по-късно ще дублират успеха в "Здравей, напускам те". Татяна Лолова и Георги Русев препълват 199-те места с "Нищо не помня" - 50 пъти само за година. Дони пък дебютира като драматург - за неговата пиеса "Един Буда, който ще молите за още..." Ивайло Христов кани Иван Ласкин, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Ненчо Илчев, Елена Атанасова.
Христо Христов отново събира тежката кавалерия - за последен път. Той поставя "Най-древната професия" на Пола Вогъл с Таня Масалитинова, Славка Славова, Жоржета Чакърова, Гинка Станчева и Невена Мандаджиева.
Перфектни диви на сцената, които не могат да бъдат наследени. Те играят отегчени от занаята, но не и от живота и любовта проститутки, като най-младата от тях е на 72. Навръх милениума Младен Киселов, който отдавна живее и работи в Щатите, идва да прави кастинг за четирите роли в "Есенна соната" на Ингмар Бергман. Гилдията е възбудена на макс - подобно прослушване се прави за първи път по "Раковска". Мераклиите са 348 по списък. Киселов избира Илка Зафирова, Жорета Николова, Йоана Буковска, Атанас Атанасов.
В "199" са готови с
нова сензация с аромат на скандал
Това са "Монолозите на вагината" на Ева Енслър в интерпретация на Галин Стоев с Цветана Манева, Снежина Петрова, Вяра Коларова. Авторката идва в София, за да се включи в представление. В цялата акция театрализирането е на последно място - актрисите говорят с публиката и обсъждат героините си, между които има от курви до лесбийки. И макар че няма необходимост от кризисен пиар, из София се разчува, че министерството на културата ще стопира спектакъла. Зрителите са стотици, въпреки че темите са повече от тежки - насилието върху жените. Статистиката показва, че 52 000 са гледали постановката.
Юлия Огнянова, любимата учителка на Сашо Морфов и Теди Москов, режисира Златина Тодева в моноспектакъла "Забравени от небето" по документалните разкази на Екатерина Томова. Татяна Лолова пък прави "Дуенде" - великолепната фурия го играе и до днес, обикаля извънстоличните сцени и българите из Европа. Заглавието е жива класика, режисьор е Съни Сънински. И понеже при Явор Гърдев винаги има първи път, той поставя актьорите си зад стъкло в "Живот по 3" на Ясмина Реза - световна авторка, тогава вече набираща скорост и у нас. Но неговият връх в мазето си остава "Старицата от Калкута" на Ханох Левин - неслучайно отново в юбилейния афиш. Снежина Петрова, Малин Кръстев, Вяра Коларова и Захари Бахаров са отлични.
През 2004-а Мариус Куркински дебютира като режисьор в "199" с "Рибарят и неговата душа". През 2005-а Младен Киселов отново прелита над океана за втори кастинг - за "Веселите Разплюеви дни". 208 слизат по стълбите, но само петима от тях се качват във вестникарските заглавия - Малин Кръстев, Валентин Танев, Веселин Мезеклиев, Снежина Петрова и Вяра Коларова. В мазето се ражда пореден бляскав дует - Галин Стоев и неговата любима авторка Яна Борисова. Първата им работа е "Малка пиеса за детска стая", следва "Приятно страшно", за да стигнат до дългото любовно писмо "Хората от Оз". Яна е единственият автор с три пиеси в 50-годишната история.
Лилия Абаджиева си вдига рейтинга с "Краят на играта" от Самюел Бекет с Валентин Танев, Николай Урумов, Илка Зафирова и Йосиф Сърчаджиев. Йоско извършва подвиг - той вече е преживял инсулта, но не и някои последствия от него. Въпреки всичко и както винаги е блестящ.
През 2007-а "199" губи своя директор Валентин Стойчев. Андрей Баташов излиза за последен път на любимата си сцена през 2010-а - с "Влез в час", пак на Ерик Богосиян. Безспорният аристократ по дух и кръв си отива неразбран, недооценен и преследван от завист. Неговият космополитизъм се блъска в клетката на домораслия еснафлък. 799 пъти Андрей завладява феновете с четирите си еуфорични моноспектакъла. Но за България това не означава кой знае колко много.
"199" е финалната арена на творческия дует Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека, покланяли се по света и у нас 600 пъти. Бившите партньори в живота играха в мазето своя "Шинел" и "Каквото направи дядо..." сезони наред. 20 години след "Нищожно количество болка" Пламен Сираков и Георги Кадурин обединиха хъс и носталгия за нова версия по Керуак и Буковски - "Късмет по дяволите" на Атанас Бояджиев и Богдана Костуркова. В юбилейния сезон сред хитовете са "Чинечита" - Стефан Мавродиев получи "аскеер" за своя малък човек с големи мечти, "Разбиване" - номинации и награди за Христо Петков, Анастасия Лютова и Дамян Тенев, "Госпожа Клайн", за която Илка Зафирова се сдоби с войника на Чапкънов, "Брудершафт" на класика Асен Шопов с динозавъра Васил Михайлов и Стефка Янорова, "Червено" с Кадурин като световния художник Марк Ротко.
Рекордьорите
"Старомодна комедия" от Алексей Арбузов - Георги Калоянчев и Татяна Лолова
"Театър, любов моя" от Валери Петров - Славка Славова и Таня Масалитинова
"Нерви за любов" от Кирил Топалов - Виолета Бахчеванов, Васил Стойчев, Деси Стойчева, Димитър Баненкин
"Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев - Наум Шопов, Васил Михайлов, Доротея Тончева
"Секс, наркотици и рокендрол", "С глава в стената", "На живо" по Ерик Богосиян - Андрей Баташов
"Шинел" по Гогол - Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека
Директорите: Лена Ченчева, Енчо Енчев, Катя Зехирева - след 15 години през 91-а решават, че тя е от предишното време. Наследява я Валентин Стойчев, който превръща мазето в абсолютен тренд в развитието на родния театър. След смъртта му през 2007-а, шеф става Анна Монова - тя веднага предлага към "199" да бъде прибавено и името на Стойчев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
