Андрей Слабаков от години е готов със сценарий и бюджет за БГ сага за великия владетел
Николай Овчаров и Божидар Димитров се чудят как Мел Гибсън ще се справи с цар Калоян
Двама прочути историци и един могъщ писател, отдавна набъркан в седмото изкуство, се чудеха вчера как и дали Мел Гибсън би успял да заснеме филм за цар Калоян, както бе обявено от Ярив Лърнър, шефът на родния Киноцентър. "Андрей Слабаков от години работи върху сценарий за Калоян.
Аз съм негов консултант. Обмисляхме дори локации из Европа. Но е ясно, че това е изключително скъп проект и скоро надали ще може да се случи. Не мога да гадая какво би излязло от режисурата на Мел Гибсън. Но само си представете как американски експерти ще ни обясняват кой и какъв е Калоян. Или пък как той ще говори на английски. Във филмите на Мел Гибсън дори индианците използват своя език", коментира за "Стандарт" професор Николай Овчаров, който има респектиращи трудове и изследвания за Калоян. Неговият колега Божидар Димитров, шефът на НИМ, се опита да запази баланса между иронията и сериозността. "Не мога да се сетя как не особено високия Мел Гибсън би се справил с почти двуметровия Калоян. Много трудно. Още повече, че в американски филм всичко трябва да е 50 на 50 - положителни и отрицателни герои, бели и афроамериканци", рече Димитров, който също е разговарял със Слабаков по темата. Самият Андрей преди време уточни, че бюджетът му варира около 12 милиона лева, но не вижда от къде биха могли да дойдат.
Георги Данаилов беше категоричен. "Докато не разберем в детайли за какво става дума, не можем да коментираме. Но всеки има право да снима филм. Ние сме си такъв народ - чужди хора ни пишат историята. Защо пък американци да се снимат история за Калоян? Нали си спомняте какво стана с американската версия за Аспарух? А и науката и историята са опасна територия. Първата обаче все пак си служи с точни понятия и предвижда събитията, докато втората често страда от липса на източници".
Всъщност Васил Стойчев, един от най-известните актьори на Народния театър, остава в историята на родното кино като магнетичния цар Калоян. Дако Даковски го избира в конкуренция с вездесъщия Стефан Гецов, любимец на Тодор Живков. Младокът е само на 25, когато получава ролята в първата наша цветна сага. Снимките започват през лятото на 1961-а в Созопол, но прекъсват през 1962-ра заради смъртта на режисьора, който е и съсценарист на сагата с Антон Дончев и Димитър Мантов. Захари Жандов и Юри Арнаудов довършват "работата" и през януари на 1963-а из цяла България има премиери. Тогавашният интерес към филма сега изглежда невероятен - прожекциите в софийските салони са без прекъсване от 10 до 20 часа.
"Четях много за Калоян. Но бях най-запленен от писанията на професор Васил Златарски - за великия цар, за големия военачалник, чийто битки се изучават в световната тематична история, за изключителния дипломат, чиято кореспонденция с Папа Инокентий Трети е уникална игра между равни", разказва Васил Стойчев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
