Смъртно болният Моцарт е на прага на силите си, гасне в леглото, а на стола до него е Салиери. Амадеус диктува на конкурента си неговата последна, недовършена, велика творба - "Реквием". Салиери с треперещи пръсти записва изречените от Моцарт ноти. Вълнението му е като на човек, намерил съкровище. Цял живот строго и аскетично е създавал музиката си в служба на Бог, а сега вижда истинския негов избраник - гения Моцарт. "Той беше моят идол. Гласът на Бога...", казва обзетият от ревност, завист и страхопочитание Салиери. А дори когато санитарят бута инвалидната му количка в лудницата, той чува в главата си пронизителния смях на Волфганг.
Тези велики сцени от филма "Амадеус" ще вълнуват поколения наред. А човекът, който ги написа - един от най-титулуваните драматурзи на ХХ век, Питър Шафър, почина на 90 години в понеделник, по време на пътешествие в Ирландия. Шафър създава "Амадеус" първо като пиеса, вдъхновен от "Моцарт и Салиери" на Пушкин. Големият Милош Форман пък я гледа на Бродуей и веднага вижда в нея възможност за филм. Шафър се съгласява, преработва сюжета няколко пъти, докато накрая представя на Форман изкусно написан сценарий. После е ясно: за чешкия режисьор остава да заснеме легендарната лента, получила 11 номинации и спечелила 8 статуетки "Оскар", надминала по успех дори прочутия "Полет над кукувиче гнездо". "В образа на Салиери, посредствения, но упорит композитор, страдащ от завист към Моцарт, има и автобиографичен елемент. Шафър се чувстваше по същия начин спрямо Самюъл Бекет и Харолд Пинтър, които бяха негови кумири", каза пред "Гардиън" един от театралните режисьори на "Амадеус" Питър Хол.
Шафър обаче далеч не се изчерпва с "Амадеус". Автор е на една от най-играните на Бродуей пиеси: "Еквус". В нея младо момче, обожаващо конете и дори развило обсесия към тях, една вечер ослепява шест прекрасни жребеца. Разпитван е от умел психиатър, а пиесата започва постепенно да освобождава спирала от дълбоки психологически тайни за детството, неговия край, любовта и сексуалността.
Историята за момчето и конете и до днес е синоним на една от най-мистериозните, красиви и интелигентни творби в театъра. "В Лондон "Еквус" се превърна в сензация, защото показваше жестокост към конете.
В Ню Йорк пък защото показваше жестокост към психиатрите"
казва в едно от интервютата си драматургът.
"Питър искаше да прави сложен, дълбок, автентичен театър. Неговото перо беше съвършено. В пиесите му - камерни или епични - винаги имаше страхотен конфликт. Лудост срещу религия, посредственост срещу гениалност, измислица срещу факт, идеализъм срещу реалност, Бог срещу човек. Тези сблъсъци бяха огънят, който струеше от текстовете му. А те ще бъдат играни още дълго", написаха британските медии по повод смъртта му. Шафър впрочем е и един от най-трудолюбивите драматурзи в театъра и киното. За него казват, че разликата между първия и последния вариант на пиесите му била толкова голяма, че изобщо не можеш да познаеш дали става дума за една и съща история. Питър мислел една-единствена реплика с дни, а когато започвали репетиции, използвал идеите и реакциите на актьорите, за да дописва, променя, редактира. Той казва: "Имаше един момент от живота ми, в който осъзнах, че единственото, което трябва и има смисъл да правя, е да се посветя на театъра и да пиша пиеси."
Роден е през 1926 година в еврейско семейство в Ливърпул. Баща му е брокер на недвижими имоти, а има и брат близнак - Антъни Шафър, който също бе драматург, известен най-вече с пиесата "Копой", в чиято филмирана версия играят Лорънс Оливие и Майкъл Кейн. Антъни почина през 2001 година.
Питър завършва история, a по време на Втората световна война е изпратен в мини за въглища. После работи в книжарници и библиотеки, преди да открие драматургичния си талант. Забелязват го с една от първите му пиеси - "Упражнение за пет пръста", а после и с "Кралският лов на слънцето" - драма за завладяването на Перу от испанците.
През 2001 г. кралица Елизабет Втора присъди на драматурга рицарско звание
а през 2007-а той бе въведен в Залата на славата на американския театър. В една от последните версии на "Еквус" главната роля изпълняваше известния с "Хари Потър" Даниел Радклиф. Научих толкова много от Шафър. Миговете, прекарани с него, са безценни за мен", заяви Даниел.
"Трагедията не е конфликт между добро и зло, а между две правди, които са различни една от друга", гласеше пък златното правило на Шафър, което той използваше, за да създава изкусните си творби.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
