"Сцена на кръстопът" вдига завеса довечера с култовия спектакъл "Възвишение"
Опашки за театър се вият в Пловдив от седмици насам. Под тепетата довечера откриват юбилейното издание на "Сцена на кръстопът". Маратонът ще продължи две седмици - както с премиери, така с награждавани и прочули се спектакли в националния афиш. Всичко ще се случва в сградата на избухналата в пламъци преди време Драма, която вече е толкова обновена и ефектна, че събира бяла завист надлъж и нашир из гилдията. Няма да липсва и авторитетна концептуалност - като международната кръгла маса с Гьоте институт на тема "Алтернативни източници за финансиране на театралното изкуство - проблеми и възможности". Ще триумфират и гости от странство - като артистите от Стратфорд на Ейвън, които идват с "Хамлет" в чест на 400 години от смъртта на гения Шекспир. Пак за него е изложбата във фоайетата на храма с куратор Сава Драгунчев. Има още представяне на книги, концерти на Иванка Шекерова, Мирослава Кацарова, Ева Данаилова, уточнява продуцентът на "Сцената" Ирен Чанкова. Неслучайно слоганът на 20-ото издание е "Театърът Безкрая".
Безкраят е отломка от минало и бъдеще. Конструкция на светове, възторзи, векове. Копнеж по нови бъднини. Напъпили рими в кожата на днес. Пламтящите метафори на утре. Геометрията на сълзата и усмивката. Алгебрата на тъгата и възторга. Синчец в дъха на ветровете. Онова, което те прави птица, кацнала върху темето на живота, върху фонтанелата на смъртта. Нотариален акт, че мечтаеш, че дишаш, че си ти, че си единствен. Всички радикални промени в конституцията на душата. Проектозакон, че ще бъдеш славей, а не мишка. Безкраят е свобода. Най-прелетната версия на свободата. Бриз от свобода. Симфоничен концерт за свобода. Прелетното чувство, че можеш да полетиш, да пребъдеш, да си пастир на залези и изгреви, на луни и сезони. Най-висшата, пълна, омайна версия на свободата. Безкраят е аплаузи. Аплаузи към живи и мъртви. Към стечения и течения. Към приливи и отливи. Към всичко несбъднато през вековете. Към всичко сбъднато сред клапите на сърцето. Или обратното. Безкраят е ремарката на всичките мълчания, паузи, депресии, самоиронии и фобии. Всичко онова, което те прави миг в календара, нищо в нещото, стон в оркестъра на тишината, временен и прелетен. Безкраят е онова, което безцеремонно си подминал, което си забравил, пътувайки оттук дотам, отдолу нагоре, от себе си към другите - забравена снежинка в средата на август. Безкраят e солфежът на всичките ни различия, противоречия, стенания, отчаяния. Партитура на цялостната ни невъзможност да полетим единствено и само с ръце. Скоротечна мечта, че този свят ще бъде по-красив, по-аристократичен, по-добър. Вече двайсет години "Сцена на кръстопът" е една от прелестните антологии на безкрая. Да живее Фестивалът!
Елин Рахнев, драматург на "Сцена на кръстопът"
Да
Да летиш
Да играеш
Да прощаваш
Да пееш
Да градиш
Да обичаш
Да мечтаеш
Да грееш
Да радваш
Да светиш
Да омайваш
Да цъфтиш
Да целуваш
Да римуваш
Да танцуваш
Да сънуваш
Да скачаш
Да прегръщаш
Да рисуваш
Да мислиш
Не
Не мълчи
Не вини
Не съди
Не унижавай
Не убивай
Не чакай
Не клякай
Не кради
Не обиждай
Не кълни
Не мърси
Не подценявай
Не мъсти
Не предавай
Не плюй
Не зачерквай
Не мрази
Не грози
Не кори
Не руши
Летоброенето на "Кръстопътя" започва, когато Стефан Данаилов - стартирал бляскавата си кариера в Пловдивския театър, категорично решава в любимия му град да има фестивал. И понеже винаги е бил рицар на мъжката дума, отива при тогавашния кмет Спас Гърневски. И двамата си стискат ръцете, независимо че в онези години веднага коментират конкурентната им партийна принадлежност. Всъщност всичко започва от Фондация "Авансцена", която Ламбо създава с незабравимия Сотир Майноловски и неговия племенник Николай Ишков. Много им се иска да върнат публиката от площадите в салоните. Допълнителната доза адреналин идва от потвърденото членство на "Авансцена" в Международния институт за средиземноморски театър в Мадрид. И понеже Спас Гърневски веднага разбира, че Ламбо е приятел за дълъг път, дава зелена улица на форума, който в началото е замислен само за веднъж. Оттук нататък започва митологията. И екшъните като този, в която Ламбо и Сашо Морфов бършат с парцали мокрите седалки в Античния театър, за да се случи чудото "Декамерон". До 2001-а датата на откриването винаги е 11 септември. Но в онзи ужасен ден кулите близнаци в Ню Йорк са взривени от падащи самолети. Оттогава насам началото остава на 10 септември.
Довечера голямото откриване е с "Възвишение" на домакините по романа на Милен Русков. Лидери на проекта са Александър Секулов и Иван Добчев. Бойко Кръстанов вече получи "Аскеер" за изгряваща звезда за своя Гичо, а Асен Блатечки и Красимир Василев - поредната си доза овации. Под прожекторите е две-трети от трупата, която интерпретира събитията и съдбите преди и след обира на хазната в Арабаконак. Нашенски "революционери" са факири - хем за кесията си се грижат, хем народа "возвисяват". Да му мисли България! Публиката очаква и филма по "Възвишение", дирижиран от Виктор Божинов.
Текстове на Камен Донев, обединени със звучно-стряскащото име "Турбуленции", предлага като постановка Стайко Мурджев. В ролите са Боян Арсов, Елена Атанасова, Елена Кабасакалова, Мариана Йотова, Мила Люцканова, Тодор Дърлянов... "Играем от малки, играем на лечители, любовници, родители, деца, артисти, а после, когато пораснем, пак продължаваме да играем, разменяме си ролите или ги дублираме, но не спираме играта. Понякога сме се опиянили от играта дотолкова, че отдавна сме забравили за нея и подменяме сънуваното с истинно и обратно", мотивира се Мурджев. И хвали Донев за чистата му енергия, която обединява артистите и зрителите в полета към истинското преживяване.
Пловдивчани излизат на арената с още едно заглавие - "Вълци" по "Трънски разкази" от Петър Делчев. Драматизацията е на Александър Секулов, постановката и костюмите са на Диана Добрева. Гост звездата е Герасим Георгиев-Геро. С него са Добрин Досев, Ивайло Христов, Красимир Василев, Троян Гогов, Симеон Алексиев, Ивана Папазова, Мария Генчева... Това е поредната история за българския модел - тукашният й герой иска да сключи сделка и с Бога, и с вълка. Използва словото за надхитряне и още за оръжие за отмъщение.
Народният театър гостува с "Ничия земя" - нашумелият вариант на Стоян Радев по сценария на Данис Танович, чиито едноименен филм взе "Оскар". Филип Аврамов, Валери Йорданов и Йосиф Шамли отлично се справят с балканския абсурд, който често преминаващ във вселенска трагедия. Техните образи са от войната в Югославия през 90-те години на миналото столетие. В "Рейс" на Сатирата Тончо Токмакчиев, Александра Сърчаджиева, Мартина Вачкова, Красимир Куцупаров и компания припомнят вечните въпроси, зададени от Станислав Стратиев, които и днес остават без отговори: Защо мислим и действаме в мрачните и нечовешки клишета на тоталитаризма? Защо е така жестоко втъкан в народопсихологията ни и непрекъснато и успешно се самовъзпроизвежда като срамна национална болест?
В Пловдив гледаме и "Бел ами" на Малък градски театър "Зад канала". Юрий Дачев и Бина Харалампиева поднасят зрелище по Ги дьо Мопасан, чиито герои припомнят, че успехът и сексът могат да скапят нравствеността във всички държави и епохи. Калин Врачански като Жорж Дюроа сваля съвсем по френски Луиза Григорова, Василена Атанасова, Алиса Атанасова, Таня Пашанкова, Христина Караиванова. "Синята птица" на Метерлинк и Мариус Куркински отвежда зрителите към мераците по невъзможната Страна на съвършеното щастие. Пловдив винаги е обожавал непоправимия романтик Мариус, който посвещава "Синята птица" на помнещите детските си сънища. Самият той е нощувал много пъти в Драмата, докато е репетирал хитовете си. Значително по-брутално звучи "Пилето" във версията на Васил Дуев, въпреки че темата е същата - блянът по красотата и свободата, който може да отведе до ръба на лудостта. Който е гледал филма на Алън Паркър по романа на Уилям Уортън, си спомня, че приятелството и любовта би трябвало да победят травмите от войната, но никак не е сигурно.
Стефан Данаилов ще приеме овациите на Пловдив не само за 20-ия рожден ден на "Кръстопътя". Неговите изкласили преди лятото абсолвенти ще изиграят "Зойкина квартира" по Михаил Булгаков. Във вече предишния му клас са Евелин Костова, Бориса Сарафова, Павел Иванов, Калоян Лулчев, Марина Кискинова, Стефан Сърчаджиев... Младоците с жар представят следреволюционното руско общество, в което оцеляват конформистите - новите "другари". Росица Обрешкова, асистентка и племенница на Ламбо, е в програмата и със самостоятелната си режисьорска работа "Лунатици" с Аня Пенчева, Мишо Петров, Виолета Гиндева...
Шумен участва с авторския вербатим спектакъл "Оттук започва България" на Неда Соколовска. Тя пояснява: "Това е авторски документален текст, построен дословно върху интервюта с шуменци по важни за града и човека теми. Проникващ поглед към миналото ни, към родовата ни идентичност, към съвременния патриотизъм и съжителството на различните етноси." Хасково се вписва в пейзажа под тепетата с "Дубльори" на Елин Рахнев. "Те са страдалците в изкуството", твърди прочутият драматург. Варненци ще завладеят Филибето с "Пурпурният остров" отново на Михаил Булгаков, поставен от неговия бг апологет Теди Москов. Той командери арапи гвардейци - отрицателни, но разкаяли се. Червени туземци и туземки - положителни и несметни пълчища. Харемът на Сизи - Бузи Втори, английски моряци, музиканти, театрални ученици, фризьори и шивачи. Алегориите в репетираната пиеса в пиесата са исторически - червени туземци свалят бели арапи от власт и конфискуват перлите, които арапите продават на Западна Европа, за да осигурят прехрана на островитяните. А в епицентъра - нагаждачеството на артистите към изискванията на властта, на режисьора, на комисаря по културата в сталинска Москва. Странното е, че постреволюционната ситуация в този пурпурен остров прилича поразително на ситуацията в днешна България, която държи скъпоценности в ръцете си и не знае какво да прави с тях! А цензурата не умира, а еволюира. Всички исторически епохи си приличат генетично. Театралната работилница "Сфумато" изкушава с "Онова нещо" - то те вижда фиксира като на длан, а ти му виждаш само окото.
Военната трупа се разписва с "Отело". "Сред днешните режисьори мнозина се изкушават да дописват и пренаписват пиесите му уж в духа на времето, не помнейки или не знаейки, че подобни опити са правили още техните предходници от всезнаещия осемнайсети век. Но живото мускулесто Шекспирово дело е преминало през тях като през крайпътни драки, без да оставят по кожата му и драскотина", пределно ясен е професор Александър Шурбанов. И добавя за "Отело": "Както често със задоволство отбелязват Шекспировите злодеи, честните и благородни хора не разпознават лесно злото у другите, защото не го носят у себе си. Злото е винаги неудовлетворено от статуквото и с всички позволени и непозволени средства се стреми към изгодна за себе си промяна - преди всичко за сметка на добрите, които са най-лесната плячка, и почти винаги успява да ги погуби. Доброто, напротив, е склонно към съчувствие и саможертва. Затова и нанесените му щети са непрежалими". Театър "199" вади суперкоз - "Госпожица Юлия" от Аугуст Стриндберг. В отличния спектакъл на Йосиф Сърчаджиев се вихри новият дует Йоана Буковска и Калин Врачански. Слугата Жан и дъщерята на господаря разиграват вечната война между половете, подклаждана от социалното презрение. Любовта пада в битката с демоните на честолюбието и покварата.
НДК е в Пловдив с "Четири" на Ивайло Христов с корифеите Стефан Мавродиев, Пламена Гетова, Меглена Караламбова и Марин Янев. Те са пенсионирани световноизвестни оперни певци в старчески дом, където търсят спокойствието и възможността да се влюбват в света около себе си.
Трупата на Лусия Миранда от Испания пита "Какво да правим с бабата?". По света са царе на много простия и винаги успешен, но рядко постижим по нашите георграфски драматургичен похват: единствена дилема, но разработена в детайли. Госпожа Кармен е на 84, страда от Алцхаймер и затова живее с Флорен - румънка, която получава заплата, за да я обслужва. До къде може да се стигне, след като децата на Кармен се намесват? Националният академичен театър от Лвов показва "Три любовни истории на Айседора Дънкан" по книгата на великата балерина "Моят живот" и спомените на Иля Шнайдер "Срещи с Есенин". Съдбата превръща Айседора в прима не само в изкуството, но и в личната й антична трагедия. Трупата The Festival Players стартира през 1986 г. с "Ромео и Жулиета". До днес има 80 заглавия върху текстове на гения, играни из цяла Великобритания и в Западна Европа. Базирани в родния град на най-великия автор на пиеси на всички времена, артистите са провъзгласени за едни от основните износители на Шекспировата традиция по света.
Финалът е с "Анна Каренина" - за първи на сцена. Продукцията е на театър "София", нейн режисьор е Николай Поляков. Той е направил драматизацията по романа на гения Толстой. "Много е писано и казано за "Анна Каренина". От дълбока семейна драма до народна метафизична сага; от енциклопедия на руския живот до първия роман на символизма; а руският писател, есеист и изкуствовед Дмитрий Биков съвсем не е единственият, който го нарича политически роман. Моята театрална задача е далеч по-скромна. Искаме да разкажем с актьорите историята на хора, които "не могат да се шегуват със сърдечните работи", както казва един от героите. Лични, сърдечни работи, случващи се обаче пред очите на безмилостното Общество. Една груба и жестока сила, сила неясна, маскирана и потайна, която безцеремонно управлява живота им", коментира Поляков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
