БНТ направи реверанс пред Митко Щерев, който преди дни отпразнува 80 – познавачите отново гледаха кинохита на Въло Радев „Осъдени души“, в който звучи легендарната партитура на корифея в поп музиката. Последният жив класик в жанра отбеляза юбилея без фойерверки и фанфари. Маестрото, чиито мелодии за екрана са абсолютно достойни за „Оскар“, напоследък се дистанцира от светския шум. Тази елегантна изолираност на твореца, създал 300 песни, не му попречи благо да обясни на „драгите зрители“ вокалните и артистични проблеми на младите певци, които си мислят, че могат да се състезават на Евровизия. Композиторът на столетието, създател и лидер на култовата група „Диана експрес“ и на вечни шлагери в репертоара на световните ни артисти Емил Димитров, Лили Иванова и Васил Найденов, никога не пести истината на гилдията. Неслучайно влиза в съда, за да изясни юридическите права за ползването на прочутата марка „Диана експрес“.
„Четири години се мъкнах по съдилищата. Признавам, че ми беше много тежко, бях огорчен от случващото се. Питах се дали заслужавам това, дали не съм направил някаква грешка.“, сподели тогава Митко Щерев пред „Стандарт“. Легендарният музикант открай време се тормози с философските дилеми на вселената. В автобиографичната си книга "Забравих си часовника на пианото" пише, че от дете мислите му често се завихрят около екзистенциалния въпрос „Кой съм аз?“ .
„Нямам отговор. И съм още по-объркан. Явно съм от хората, които обичат да се борят със себе си, да се променят. Това е хубаво, но изглежда съм прекалил. Променил съм се толкова, че вече не мога да кажа, какъв съм бил.“, беше искрен той пред „Стандарт“ на един от рождените си дни. Но още в началото на кариерата си осъзнава, че само експериментът, авангардизмът и дързостта могат да надграждат таланта, даден и озарен от Бога.
„Първият албум на "Диана експрес" излезе през септември 1974 година. В този момент имаше голяма нужда от рок. Беше първата дългосвиреща плоча, няколко месеца по-късно излезе и големият диск на "Щурците". Бяха смутни времена. Рок музиката беше заклеймявана. В Съюзът на композиторите я смятаха за несериозна. Нямаше шансове да я пуснат по радиото. Нахалството ми стигна до там, че изпях всичките песни в албума. Добре, че имам качеството да си правя точна преценка. През 1975-а дойде Васил Найденов, първият истински солист на "Диана експрес". Освен българските песни, изпълнявахме и пет парчета на "Дийп пърпъл". В Русе имаше толкова много публика, че конна полиция пазеше района. Когато концертът свърши, хората бяха побеснели. Не знам защо. Не останаха нито пейки, нито циментовите стойки, само черна земя. Явно у младите бе натрупана много енергия. След като случката се повтори в Шумен и Търново, ни забраниха“.
„Диана експрес“ е заличена до степен, в която по БНР обявяват, че епохалният й шлагер „Адаптация“ за едноименния филм на Въло Радев, е изпълнена от Васил Найденов и „оркестър“.
„Две години след това се събрахме отново същите хора и залите веднага се напълниха. Един ден имахме четири концерта, като прожекции на кино. Но подобни неща се случваха и на другите колеги. Тогава това бе най-голямото забавление“.
Митко Щерев има и други, също толкова разтърсващи емоции в БГ киното. „Получих дескенезия на жлъчката, когато ме задължиха да напиша музиката за филма "Човек от народа", посветен на юбилея на Тодор Живков. Казах, че ни предстои лятно турне. Те отвърнаха, че ако не свърша исканото, лятно турне няма да има. Хората от групата разчитаха на парите, които ще спечелим от концертите. Ставах сутрин рано да работя, но знаех каква мощна атака ще има след това от Съюза на композиторите. Когато излезе "Осъдени души" и музиката му имаше голям успех, ме изкараха плагиат, ямболски циганин, акордеонист, който не знае нотите. Вече нямах нужда да ставам известен в киното. Не исках да се набутвам в тези неща. За музиката на "Човек от народа" се бяха наточили поне четирима „народни“ артисти, които после щяха да тръгнат срещу мен. И все пак ме задължиха. В Шумен, малко преди концерта, припаднах от преумора и влязох в болница.“
Митко Щерев разказва пред „Стандарт“ и за други огорчения, родени в лоното на „Диана експрес“ – не само за посегателството към прославения бранд. „Семейството ми бе пожертвано, след като един от барабанистите ми влезе в любовни отношения с бившата ми съпруга. Явно в предишния живот съм бил много лош човек, за да ми се случат всичките тези неща. И то най-вече от колегите, с които съм работил. Георги Станчев твърди, че е бил в групата две години. Това е лъжа, а истината е, че бяха само шест месеца. Твърди, че е спечелил "Мелодия на годината" с "Душа", а песента съм написал аз. Това е тотално неуважение не само към мен, но и към другите, които бяха тогава в „Диана експрес“. Когато "Душа" победи, хората дори не знаеха как се казва той.“
Днес най-голямата радост за Митко Щерев е общуването с внуците. „Не съм от дядовците, които се правят на много заети. Обадят ли ми се, оставям музиката и бягам при тях. Когато Мишел, една от наследничките на маестрото, е на четири години, го пита с интерес: "Дядо, вярно ли е, че си много известен?" След кратко стъписване, й обяснява: "Вярно е, но преди всичко съм твой дядо".
Авторът на епохални евъргрийни отдавна не изпитва необходимост да се обръща с гняв назад. Дори към бедното детство в Ямбол, когато майка му е принудена да го прати в пансион. Защото тогава открива пътя към изкуството. „Класната Арабаджиева ме хвана за ръка и от Ямбол ме заведе на изпити в музикалното училище в Пловдив. Тя се държеше с мен като майка, а когато ме приеха, бе истински горда“. Умее да бъде благодарен и никога не забравя доброто и благородството – нито на преподавателите си, нито на най-близките си хора, между които е Емил Димитров.
„Той беше човекът, който ме въведе в най-високите кръгове на поп музиката. Тогава гилдията беше капсулована и никой от провинцията не можеше да влезе в нея. С Емил отидох в "Балкантон" и влязох за първи път в студио, в зала "България", направих аранжиментите на "Моя страна" и други знакови негови песни, дирижирал съм хор... Той пишеше музика като европеец, а не като българче юначе. Самият аз отидох в Париж след осем години в Дом за сираци. Знаех сто думи на френски, не ми достигаха култура, смелост, авантюризъм. Големият град ме уплаши, а и току-що се бе родила дъщеря ми Надежда. Ако бях останал, животът ми щеше да бъде друг. Бях пълен с енергия, започвах да ставам добър композитор, щях да направя голяма кариера. Не съжалявам. Така ми е било писано“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
