Мария Гулегина блести на 30 януари и 1 февруари в „Парсифал“ на Рихард Вагнер в Софийската опера. Световноизвестната прима гостува по покана на режисьора на спектакъла и шеф на трупата - академик Пламен Карталов. Той споделя, че постановката изпраща към публиката най-важното послание – за смирение и любов. Самият Вагнер определя „Парсифал“ като тържествена сценична мистерия в три действия. Смята я за религиозна церемония, а не за обикновено развлечение на меломаните – неслучайно иска на премиерата през 1882 година в Байройт публиката да си спести алодисментите, макар че все пак разрешава на зрителите да ръкопляскат в края на второто действие. „Парсифал“ е последното сценично произведение на Вагнер, в което той вплита мотиви от едноименната поема на Волфрам фон Ешенбах и от „Парсифал или Принцът на Граал“ от Кретиен дьо Троа и „Магинобион”. Операта носи религиозни и философски идеи и е смес от християнство и будизъм. В тайнствената история за Светия граал и опазването му ролята на магьосницата Кундри е от най-прочутите в репертоара на Мария Гулегина. Другите звезди в състава са Костадин Андреев, Атанас Младенов, Ангел Христов, Петър Бучков, Бисер Георгиев. Диригент е Константин Тринкс. Гулегина много пъти си е партнирала с колеги от родната класика. „Не споменавам имена, защото наистина ще пропусна някого“, признава дамата. Емблематичен е случая, когато тя преди време отказва да пее Турандот. „Целият свят тогава знаеше, че Турандот - това е Гена Димитрова“, връща лентата Мария, която тогава дори не се интересува от космическия хонорар в размер на 750 000 долара, за да се превъплъти в жестоката китайска принцеса в зрелище под открито небе в Пекин. Гулегина, която е пяла с най-големите, между които Лучано Павароти и Пласидо Доминго, дирижирана от Рикардо Мути, Валерий Гергиев, Клаудио Абадо, някога е принудена да напусне СССР, за да се спаси от завистта и интригите на колеги. Нейният живот е истински сценарий за филм. Поради здравословни проблеми прохожда на 2 години с ортопедични обувки. За да преодолее по-бързо травмата, я записват на балет. Но когато е на 15, музикални педагози я чуват да пее и са възхитени от необикновения ѝ силен и плътен глас. Завършва консерватория и постъпва на щат в операта в Минск, но народните артисти по времето на СССР не скриват раздразнението от таланта ѝ и факта, че е канена да пее в Европа. Пращат доноси срещу нея до Централния комитет на комунистическата партия. „Не съм пеела на руски, не съм била патриот – ето подобни небивалици пишеха срещу мен“, спомня си Мария. И тя просто заминава – за да се върне за първи път в родината си 17 години по-късно, макар и придружена от бодигардове. Следват 12 главни роли в „Ла Скала“, 165 излизания в „Метрополитън“, „Арена ди Верона“, десетки награди, три брака – първият се разпада, защото е истинска „кавказка пленница“ на своята свекърва, две деца и племенници. „Днес в Русия всичко е различно – често съм Марийнския театър в Санкт Петербург. Но съм гражданин на Люксембург – там е по-лесно да останеш себе си“, разказва Гулегина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
