Цяла България, половин Европа и някои територии от Америка, Канада и Австралия – навсякъде, където се лее родната омайна и сладка реч – са наясно, че няма друга национална фурия и ценност като Стоянка Мутафова. Великата прима, която на 2 февруари празнува в НДК 97 и 70 от тях на сцената, открай време твори всевъзможни щуротии за юбилеи и рождени дни, в театъра, киното и телевизията. През изминалата седмица дори не се поколеба за кой ли път да се изтърси, докато беснееше като „Госпожа Стихийно бедствие“. „Паднах на главата си и изпуснах момента на следващото ми излизане пред публиката.
Идеше ми да кажа „Хайде, сиктир, стига толкова“
и да си тръгна, но не съм човекът, който би го направил“, споделя звездата, която е готова на всякакви физически геройства и приключения заради своите почитатели, които са от бебе до баба. И макар че тя никога не е крила удоволствието от пълноценната си свещена самота, винаги се е подчинявала на исконния актьорски закон – публиката над всичко. Едва после идва гюлуртията около ЧРД-то и гръмотевичните купони с колегите. Когато през арил на 1999-а Стояна честваше половин век кариера - отново в НДК - Любо Пеевски й беше написал чудни реплики. „Ако бяхте Жулиета, цяла Верона щеше да се тръшне, а вие с Ромео щяхте да сте щастливи“, бяха сред най-точните и аплодираните. Скъпата й приятелка Невена Коканова пък тогава предложи животното на смеха, наречено Стояна, да бъде в герба на България през третото хилядолетие и като осмото чудо на света. „Голям звяр си, голям приятел си“, прегръщаше я Коканова, а Мутафова я подкачи „Като Кинг Конг ли, ма, Невено?!“. Мариус Куркински също беше оригинален: „Мечтата ми е да изиграя Мутафова в холивудски биографичен филм за нея“. Ако върне лентата, макар че
няма навик да се обръща с гняв назад
Стояна помни само един тровещ все така кристалната й памет рожден ден – 2 февруари на 1945 година. Тогава са разстреляни първата група интелектуалци, получили смъртна присъда от Народния съд. Много от тях са приятели на Константин Мутафов и десетки пъти са сядали на семейната му трапеза – журналисти, министри, юристи.
Замеря със списания шефа на Народния
За неукротимия темперамент на Стояна се разказват легенди. Цялата й фамилия е наясно с него, а гилдията започва да усеща бурята от изригванията й, още когато Мутафова се мъчи безуспешно да се адаптира към протокола и интригите в Народния театър през 50-те. Тя не желае да се чувства нито длъжна, нито благодарна на когото и да било и за каквото и да било. В онзи период директор на академичната трупа е Камен Зидаров – един от най-конюнктурните автори през зрелия и презрелия социализъм. Опитвайки се да се хареса на колежката си, поетесата Мария Грубешлиева – тъщата на Стоянка, той „урежда“ Мутафова да бъде разпределена в „Три сестри“ на Чехов. Наташа обаче не е сред образите, за които мечтае бъдещата примадона на Сатирата. Тя дори иска да напусне репетициите поради здравословните проблеми на съпруга й Леонид Грубешлиев. Зидаров обаче не й обръща никакво внимание и тя се „проваля“ пред художествения съвет – задължителен супер вайзер на току-що изпечените спектакли. „Неговият отказ да ме освободи от „Три сестри“ беше капан“, признава тя в „Герой на мегдана“, автобиографията й, обработена от Юрий Дачев. Но тъй като Стояна не си поплюва от малка, нахлува в кабинета на началника, където той се съвещава с трима от най-маститите БГ режисьори на миналия век – Николай Масалитинов, Кръстю Мирски и Филип Филипов. „Крещях много силно и много дълго пред вцепенените мъже: Мръсник, подлец, нищожество! Напипах някакви списания и ги запратих по главата му. На излизане така тряснах вратата, че се посипа мазилка... Ама пък бях много доволна от себе си. За мое голямо учудване Камен Зидаров не предприе никакви мерки да ме накаже. А Мирски ме откри като актриса, благодарение на скандала. Самият той ми призна, че докато съм вилняла, си казал: „Бре, какъв темперамент имала тази Стояна!“ И наистина след бурята в директорския кабинет започнах да получавам роли в негови постановки“, лее се още Мутафова в мемоарите си. Пак под покрива на първия храм Стояна побърква доайена Стефан Караламбов. „Имахме сцена с него в „Търси се Шекспир“. Аз бях твърде смешна, а той – много фин и изискан човек и артист. Играех вчерашна пикла, но се бях направила на дърта кикимора. Героят му беше шеф на театър, а аз исках да му прочета моя пиеса в пет действия, за да разреши поставянето й. Че като се разчевръстих, че като скочих върху него, че като го съборих на земята, Караламбов опули ей-такива очи - не беше свикнал на подобни щуротии, еле пък в разгара на представлението“, разказвала е Стояна пред „Стандарт“.
Толкова си шантава, хвали я Боян Дановски
Боян Дановски – голям режисьор и създател на Сатирата, вика Стояна, за да й чете „конско“, когато тя полудява по Нейчо Попов. Стефан Сърчаджиев, другият лидер на комиците, пък направо я заплашва, че ще я изхвърли, ако разведе колегата си. И двамата художествени ръководители предлагали на „нарушителите“ да се обичат дискретно, да консумират страстта си задкулисно, пък докато връзката им издържи. Стояна тъкмо е излязла от един предизвестен провал – да бъде гадже с Лео Конфорти. Той няма отношение към най-важния човек в живота й – Муки. И затова Мутафова го отсвирва, без да се замисли. Кой знае защо, в Сатирата всички гледат с добро око на двойката Мутафова-Конфорти. Но когато тя започва забранена любов с Нейчо – един от най-ерудираните и аристократични мъже в БГ театъра на всички времена, „колективът“ започва да споменава думата „морал“. Едва година, след като Стояна и Нейчо Попов се женят, всички вече са категорични, че те са родени един за друг. Боян Дановски обаче й признава: „Бях убеден, че бракът ви няма да го бъде – толкова си шантава!“. Стояна й досега разправя с усмивка, че крайно изтънченият и отгледан на три езика Нейчо по-бавничко е свикнал с гаменските й изригвания. Докато се разхождат из „Раковска“, тя тя често се хвърля да го прегръща и целува. „Бях наясно, че го притеснявам, но хич не ми пукаше от хората. А и знаех, че му е приятно“, връщала е лентата Мутафова. Тя и досега страда за най-голямата си другарка в щуротиите – Невена Коканова. Защото първата омайница на БГ киното, която също като Нейчо Попов е отгледана от хора със синя кръв, е готова на мига да последва Стояна и в най-скандалните й хрумки. Двете танцуват по бански върху покрива на вилата, в която разпускат хората от Сатирата. Препускат из пътищата на България с автомобила на Невена, една от най-опитните шофьорки в съсловието. Легендарни са и случаите, в които Стояна безмилостно разсмива колегите си – ей-така, направо на сцената или пред камерите на телевизионния театър, които в онази епоха излъчват на живо. Калоянчев и Парцалев веднага се включват в цирка, но Нейчо Попов често побеснява. „Заслужаваш да ти отнемат званието“, кара й се той след подобно произшествие на „Сан Стефано“. „Цяла нощ не мигнах от притеснение. На другия ден обаче нямаше човек, който да не ме поздрави“, забавлява се и досега Стояна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
