„Аз съм Грета“ е американски филм на режисьора Нейтън Гросман, който гледаме в програмата на фестивала „София ДокуМентал“. Историята на тийнейджърката активистка е разказана чрез завладяващи и невиждани досега кадри – от стачките в училище до организираните от нея протести по целия свят. Лентата е само една от 40-те, които ще бъдат показани от 7 до 14 септември в рамките на форума. Организаторите от Балканския документален център, Фондация „Конрад Аденауер“ и Чешкия център са селектирали най-доброто от съвременното световно документално кино с награди от „Сънданс“ и „Берлинале“, номинации и отличия „Оскар“. Общото между всички заглавия е фокусът върху човешките права и смелостта на хората да отстояват свободния си избор, воля, религия, политическа принадлежност, полова идентичност, право на глас. Затова и слоганът е “Do cross the line” – „Премини границите“.
След миналогодишното издание, провело се по принуда онлайн, сега срещата с публиката ще е очи в очи на избрани арт места - в подкуполното пространство на Ларгото , Дома на киното” и Чешкия център.
Тематично филмите са обединени в седем секции. „Аз съм Грета“ е от секцията „Природа: SOS” или „С(рещу) природата”. Друга лента, която изследва сложните отношения между човека и природата е “Възстановяването на Парадайс“ (2020, САЩ) на Рон Хауърд. Режисьорът заснема историята на един от най-смъртоносните пожари в САЩ. Той разказва за опустошителната огнена буря на 8 ноември 2018, обхванала живописния град Парадайс, Калифорния. По време на гасенето пожарът убива 85 души, изселва 50 000 жители и унищожава 95% от местните сгради.
“Моят учител октопод“ (2020, Южна Африка) , носител на тазгодишния „Оскар“ за най-добър документален филм, ще се завърти без пари. Крейг Фостър снима край нос Добра надежда, а след дни и седмици на гмуркане в студените води, среща млад октопод, който проявява забележително любопитство. Посещавайки го всеки ден, Крейг спечелва доверието му и създава невиждана досега връзка между човек и октопод в естествената му среда. Авторът разкрива напълно непознати досега за учените особености в поведението на морското животно.
“Конфликтна зона” е програмата, която показва местата по света, за които войната и раните от нея не са останали в миналото. В тази секция е включен откриващият филм „Земята е синя като портокал“ на Ирина Цилик , спечелил награда за най-добра режисура "World Cinema Documentary”, 2020 Sundance, показан и на последното „Берлинале“.
„Да се изправиш срещу статуквото“ е програмата с главни герои , които имат смелостта да се противопоставят на политически режими и обществена несправедливост, плащайки с репресии и преследване. Едно от топ заглавията в тази тематична секция е „Дисидентът“ (2020, САЩ) – номинация за „Оскар“ 2021. Във фокуса е убийството на писателя от Саудитска Арабия и колумнист на „Вашингтон поуст“ Джамал Хашоги. Режисьорът Вогъл смесва политическо кино, шпионски трилър, криминално-процесуална драма, любовна история и хорър. Умело преплитайки различните жанрове, той изследва представите за власт, технология, държавно спонсорирано насилие и тирания в своеобразна ода за свободата на словото. Друго много силно заглавие е „Машината на порока“ (2018, Канада , Сара Фоуди). Филмът е забележително свидетелство за срамен период от историята на Канада след Втората световна война. На фона на параноята от Студената война Канада започва разследване на федерални служители, които може да са податливи на изнудване от съветски шпиони. Хомосексуалността, тогава считана за „слабост на характера“, става основание за наблюдение и разпит от страна на кралската канадска конна полиция. В продължение на четири десетилетия кариерата на хиляди мъже и жени е съсипана, а животът им е унищожен.
Темата за половата идентичност и различната сексуална ориентация е застъпена и във филма „Цветовете на Тоби“ (2021, Унгария) – от програмата „Свободата няма възраст”. Това е портрет на семейство, борещо се с половата дисфория на 16-годишния тийнейджър Тоби, а посланието е: любовта е всичко, от което се нуждаем. „В настоящето“ на Йоргос Аверопулос е за коронакризата и гигантското предизвикателство да бъде преборена.
България се представя на фестивала с три филма. Сред тях е новата продукция на Стефан Командарев „Живот от живота“. Режисьорът използва познатия ни от последните му три игрални филма похват да пресече пътищата на няколко напълно непознати и несвързани помежду си герои - 39-годишен журналист, 37-годишен рекламен агент, 23-годишен студент, 51-годишен фитнес инструктор и 35-годишен фермер. Общото между тях е нуждата от животоспасяваща трансплантация на органи. „Генералната цел е трансплантациите да станат нормална част от културата и ценностите на обществото в България“, казва режисьорът.
"Тихо наследство" на Петя Накова разказва за семейството на слухово-речевия рехабилитатор и жестов преводач Таня Димитрова, основател на рехабилитационния център за глухи деца "Яника". Свикнала от малка с тишината заради глухотата на родителите си, Таня се отдава на апостолската мисия да учи глухите деца с кохлеарни импланти и слухови апарати да говорят, защото е убедена, че колкото по-рано започне образованието на момичетата и момчетата без слух, толкова по-лесно те ще се реализират в обществото.
За първи път от 10 години български документален филм е копродуциран от HBO Европа и през стрийминг платформата HBO GO влезе в домовете на зрители от 23 европейски държави. Третото българско заглавие е „Музика за филм“. За последната вечер в програмата е заложен „Сестри на радиочестоти“ (2020, Великобритания, Лиза Ровнер). Филмът разказва неразказаната досега забележителната история на пионерките на електронната музика, които прегърнаха машините и технологиите, за да трансформират напълно начина, по който произвеждаме и слушаме музика днес. Сред гостите от чужбина са режисьорите Антония Килиян, Дейвид Осит, операторката Таня Хорилчук и други.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
