Изкуството не жали Стария континент
Европа е желана дори от боговете. Достатъчно е да си припомним гръцката митология, според която тя е красива дъщеря на финикийски цар и като повечето земни хубавици веднага приковала всевиждащото и особено похотливо око на Зевс. Легендата гласи, че той й се явил под вида на бял бик и й организирал отвличане, докато си играела с приятелки. Нещата продължили на остров Крит, където Зевс приел образа на прекрасен младеж и обладал хубавицата. От съюза му с Европа се родили Минос, Радамант и Сарпедон.
Похищението на Европа често се превръща в сюжет на не една картини. А идеята и мечтата за Старият континент е обсебвала умовете на стотици хора на изкуството. Едно от най-любопитните разбирания за Европа принадлежи на немския мислител със световен престиж Освалд Шпенглер. Когато той пише за Антична, Арабска и Европейска цивилизация, избира три думи, с които да ги опише. Античната - аполонична, Арабската - магическа, а европейската - фаустовска. Което не е особено голям комплимент - това е цивилизация, продала душата си на дявола, поне според разбиранията на Шпенглер. Но основания има, и то немалко: това е континентът с най-много войни, с най-много жертви, най-много конфликти и парадоксално, или тъкмо заради това, с най-развита икономика и цивилизация. Шпенглер обаче далеч не е единствен: тук ще стане дума за най-интересните идеи, арт проекти, концепции и колажи за европейския континент.
Проектът на Черни
Името на Давид Черни e най-вероятно по-нашумяло в България повече, отколкото в родната му Чехия, както и в останалите европейски страни. Покрай целия скандал с турската тоалетна инсталацията му "Ентропа" получи погрешен фокус - единствено върху провокацията срещу България. Всъщност Черни направи интересен проект, който имаше смелостта да иронизира членките на Европейския съюз: оригинален ход, който смекчава и без това прекаления патос около структурата. В инсталацията на авангардния артист Франция например беше покрита с транспарант с надпис GREVE!. (СТАЧКА!) Белгия бе представена като полупразна кутия с полуизядени шоколадови бонбони. Великобритания, известна със своя евроскептицизъм и изолация от континента, е включена като липсващото парче в горния ляв ъгъл на инсталацията: идея, която подразни гордостта на британците. Австрия, открит противник на ядрената енергетика, е зелено поле, покрито с охладителни кули на ядрена електроцентрала; а проектът е направен така, че от тях да се издига пара от време на време.
Финландия е изобразена като дървен паркет и очевидно пиян мъж с пушка, който си представя дивеч, а Люксембург като златно кюлче с табелка "За продан". Самият Давид Черни, който често определят като арт екстремист, казва: "Комунизмът никога не си е тръгвал от Източна Европа. Комунистите нямат нищо общо с комунизма, те са само едно ядро на корупция. Корупция, не само в смисъла на пари, а корупция в начина на мислене, в разсъдъка, смисъла, в душата". Художникът беше и човекът, който боядиса прословутия съветски танк в розово в родната Чехия.
Чапа извая бика и девойката
През 2002 година Георги Чапкънов получи поредното си международно отличие - златен медал от Националния салон за изящни изкуства в Париж. Експозиция, която датира от края на XIX век и всеки път завършва с изложение в Лувъра, в крилото "Карусел". Голямата награда тогава отиде при Чапа заради скулптурната му композиция "Похищението на Европа" - фигурата на жена с разпуснати дълги коси върху гърба на препускащ бик - древногръцкия мит за отвличането на Европа.
С нея ваятелят отбеляза началото на надеждите за влизане на България в Евросъюза. В Париж скулптурата е обявена за най-красивата и създателят й спечели приза в конкуренция с 650 художници от 11 страни.
"Европа започва оттук, от Балканите. Няма къде да отиваме, защото сме си на мястото. Те трябва да се присетят за тая работа и да не ни подценяват. Защото, ако не с друго, поне с културата предхождаме останалите почти с две хилядолетия", казва по този повод големият художник.
Всъщност скулпторът нямал никакво намерение да участва в този вернисаж. Но френската художничка Ан дьо Корбел, която по същото време показва свои творби в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София, буквално го заставила. "Тя се беше влюбила в пластиката "Похищението на Европа" и беше категорична, че мястото й е там, сред творбите на колегите от цял свят", връща лентата назад днес Чапа. Тогава той се опитва да възрази на колежката си, но тя го изнудва емоционално - било въпрос на национална чест; аргумент, който Чапкънов няма как да пренебрегне.
Историята обаче има печално продължение. Пластиката е поставена върху чешмата в градинката на "Солунска" и "Ангел Кънчев". Една нощ живеещите в съседните кооперации се събуждат от страхотен трясък. От прозорците си виждат как млад мъж се опитва да откърти красивата Европа, яхнала бика Зевс. Постаментът е много здрав и крадецът успява да откъсне само главата и дясната ръка на бронзовата прелест. Остатъците от произведението, пожънало небивал успех в Лувъра, се търкалят някъде в районното на МВР на "Раковски". Чешмичката е обезглавена.
Утопии и антиутопии
Визията за Европа в литературата често насочва към идеите за утопии и антиутопии, в които Старият континент е установил уж съвършена система, но прогнила в същността си. Най-радикалният автор от този тип е Олдъс Хъксли и "Прекрасният нов свят". Там Европа на 26-ти век е реалност, в която развитието на технологията за изкуствено възпроизвеждане, евгениката и хипнопедията са основните фактори за формиране на обществото. Тези промени са довели до създаването на свят, в който човечеството е успяло да премахне войната, бедността и болестите. Всички жители на Земята са безгрижни и постоянно щастливи, но цената, която плащат за постигането на тази идилия, е загубата на силните чувства, семейството, изкуствата. Сюжет, копиран почти едно към едно в кинохита "Еквилибриум". Вместо отделни страни съществува Световна държава, осъществила уж добронамерен масов контрол върху гражданите си. Другият всепризнат майстор на антиутопиите - Джордж Оруел, пък събира европейските държави и Америка в т.нар. Океания, в която Големият брат е наложил господство и терор. Светът на Оруел, първоначално схващан като алегория на сталинския социализъм, все по-често придобива друга асоциация - масовото и секретно следене на европейските правителства напомня твърде много на сюжета от книгата му. Особено след разкритията на Едуард Сноудън.
Американския ъгъл
Начинът, по който американците възприемат Европа, или по-точно не успяват да възприемат, е многократно иронизиран в серия от колажи. Като например списък от "6 неща, които да правим, ако искаме да живеем като европейци", сред които влизат правила като: къпи се често, не яж хамбургери, гледай телевизия по-малко от 8 часа дневно и за бога, опитай се да си поне малко зрял, особено ако си вече на 40 години. Едни от най-популярните шеги в нета е карта на света, която носи наименованието "Как американците гледат на Европа". На мястото на Русия пише "Водка", на мястото на Италия - "Кръстникът", Румъния е "Дракула", Швеция - "Икеа", Холандия - "Трева", а Испания - "Нещо като Мексико". България обикновено влиза в една голяма сива територия, обозначена със "Социализъм", но пък има и по-лоши варианти като например "????" или "Борат". Когато медиите зад Океана правят експеримент с анкета, в която американците трябва да попълнят териториите на европейските страни с имената им, пък се получава пълен хаос.
Преимуществата на Стария континент, видян през очите на американците, са такива, за които рядко се замисляме. Например системата на здравеопазването, при която дори българската е за предпочитане пред тази в Щатите, поне по отношение на разходите. Европейската кухня и кулинарни достижения също са обект на завист зад Океана, тъй като се налага убедително пред фаст фууд навиците, сочени за една от основните причини за затлъстяването на американците. Не на последно място е историята, към която всеки американец, който изпитва интерес, автоматично пренася любопитството си към Стария континент - както гласи една популярна фраза "Само тъмните векове са с по-дълга история, отколкото тази на Америка". Сравненията между двата континента достигат до провал за Щатите, щом стане въпрос за жените. Колажите, които сравняват американската жена и европейката обикновено съпоставят възпълна червенобузеста девойка срещу гъвкавото тяло и изкусителни черти на съперничката от Европа.
Проблясъци
"Европа е стара курва, която знае как да печели" (Горан Брегович)
"Едва ли можеше да се намери друг човек, който така бързо и радостно да възприеме делничния живот на Париж и да го обикне в спомените си въпреки вечните му дъждове. Но когато се завърна, зашеметена от натрупания опит, уморена от пътешествия и полуунесена от бременността, първото, което я попитаха на пристанището, бе как й се струват чудесата на Европа, а тя резюмира шестнадесетте месеца щастие само с четири думи:
"Много шум за нищо."
(Габриел Гарсия Маркес, "Любов по време на холера")
"Европа е създадена от историята си. Америка е създадена от философията си"
(Маргарет Тачър)
"Проклет да е европейският континент. Той предизвиква само антикварен интерес." (Скот Фицджералд)
"Ако един артист е бездомник, ако живее в Европа. С изключение на един вариант - Париж."
(Ницше)
"Успехът в Америка е нещо, което изчезва веднага щом изчезнеш от сцената. В Европа обаче, когато те обикнат, е завинаги".
(Тина Търнър)
"Ако имаш късмета да си живял в Париж като млад, където и да бъдеш до края на живота си, той остава в теб, защото Париж е безкраен празник."
(Ърнест Хемингуей, "Безкраен празник)
* Ентропа от "ентропия" - процес на разпад и безпорядък.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
