КНСБ изразява положително отношение към усилията на вносителя да стабилизира финансовото състояние на Държавното обществено осигуряване, се казва в становище на синдиката.
Същевременно условие за цялостна подкрепа на проекта на ЗБДОО в 2026 г. е реализацията на изложените по-горе конкретни предложения на синдиката за увеличение на минималния дневен размер на обезщетението за безработица на 18 евро, повишаване на максималния размер на пенсията за ОСВ на 1873 евро, както и на увеличението на възнагражденията на заетите в системата на НОИ от 5 на до 10 на сто.
ПО ПРИХОДИТЕ
В обсъждания законопроект са предвидени увеличения на ключови приходни параметри (минимален осигурителен доход и максимален осигурителен доход и увеличението на вноската за Фонд „Пенсии“), които КНСБ оценява като наложителни и в правилната посока.
1. Увеличението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии с 2 п.п. е мярка, за каквато КНСБ от доста време пледира и аргументира. Сериозни аргументи, подкрепени с разчети за точно такава мярка се съдържат в целевите анализи на пенсионната система, изготвени от МТСП и ИСС по поръка на Парламента.
В същата посока са налични и препоръки на МВФ. Сериозният ефект от тази мярка за общите (не само в ДОО) осигурителни приходи от 601,2 млн. евро /КФП/ също е показателен. Ето защо, Конфедерацията подкрепя тази мярка и препоръчва на Правителството да ползва всички аргументи в споменатите документи и да я отстоява и защити и в Народното събрание. Все пак, със съжаление ще отбележим, че в синдикалните предложения повишаването на вноската бе обвързано и с въвеждането на необлагаем минимум, за да не оказва изземващ ефект върху и без това недостатъчно високите доходи на осигурените.
Минималният осигурителен доход, който по традиция се установява на ниво МРЗ за страната за всички групи осигурени лица, в т.ч. самоосигуряващите се, след известни колебания на вносителите, все пак бе установен на систематичното си място и е в размер на 620,20 евро. Няма съмнение, положителен ще бъде ефектът от увеличението /12,6 на сто/, както по отношение на приходите на ДОО, така и по отношение осигурителните права на осигурените лица. Тази мярка има подкрепата на синдиката.
Увеличението на максималния осигурителен доход за 2026 г. от 2111,6 на 2352 евро (11,38%) е мярка, която КНСБ също устойчиво обосновава като необходима и важна, не толкова с оглед ръст на приходите на ДОО /около 180 млн.евро/, колкото за повишаване адекватността на осигурителните права на високо доходните групи и стимулите им да се осигуряват. Тук е мястото да отбележим, че увеличение на максималния осигурителен доход трябва да се прави регулярно, като се гарантират и поддържат постоянно нарастващи съотношения между него и МРЗ за страната, и особено между максималния и средния осигурителен доход в системата. В противен случай се потискат и ограничават правата на високодоходните групи. За съжаление, трендът на тези съотношения в последните години е тъкмо в обратната посока. Това личи много ясно при съотношението между максималния осигурителен доход и МРЗ – от 4,2 пъти през 2023 г. на 4,01 пъти през 2024 г., до 3,83 пъти през 2025 г. и до 3,79 пъти в 2026 г.
Ако през 2023 година съотношението максимален/среден осигурителен доход беше 2,4 пъти, през 2024 г., въпреки увеличението на максималния доход от 3400 на 3750 лв. то спада до 2,2 пъти, а през 2025 г., при ръст на максималния осигурителен доход от 3750 на 4130 лв. остава на почти същото ниво (2,23 пъти). През 2026 г., ако очакваното ниво на средния осигурителен доход от 1020 евро се реализира, то това съотношение ще се установи на 2,3 пъти. Т.е., то ще надвиши съотношенията за 2025 и 2024 г., но ще остане по-ниско от достигнатото през 2023 г.
Ниските съотношения между максималния осигурителен доход и средния такъв, и особено съотношението максимален доход към минималната работна заплата за страната оказват негативен ефект върху индивидуалния пенсионен коефициент на осигурените с високи доходи и съответно върху размера на техните пенсии. Т.е. поддържането на ниски съотношения между посочените параметри не отчита справедливо приноса на високодоходните групи при определянето на правата им. Ето защо, изключително важно е в средносрочен и дългосрочен план нарастването на максималния осигурителен доход да се планира и реализира с темпове, надвишаващи тези на нарастването на МРЗ и средния осигурителен доход.
Твърденията, че увеличението на максималния осигурителен доход уврежда интересите на заетите в дейности с висока добавена стойност са непрофесионални, не почиват на обективни мотиви и на практика увреждат правата на точно тези групи, доколкото те наистина получават високи трудови доходи.
4. Намеренията за скромно /5 на сто/ и не повсеместно увеличение на възнагражденията на заетите в бюджетния сектор също ще има сравнително ограничено въздействие върху приходите.
5. Очевидно ограничаващо ефекта от повишените параметри на осигурителните приходи е предложението за минималните осигурителни доходи по ИД и квалификационни групи професии. Тяхното съществуване е вече лишено от смисъл. На практика осигурителната система се върна към състоянието си от 2003 г., когато работещите масово – от портиера до директора, се осигуряваха на минимална работна заплата. В Таблицата по чл. 9, т.1 от проекта на ЗБДОО за 2026 г. от общо 744 позиции, за 733 изискваният минимум е на нивото на МРЗ, в т.ч. за ръководители, експерти и специалисти. Само за десетина позиции числата превишават тази сума с по десетина до около сто евро.
Няма никакво съмнение, че така нито ефектът от увеличението на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“, нито от нарастването на минималния и максималния осигурителен доход ще може да се прояви в цялата си пълнота. Същевременно тази ситуация дава основание да се направи изводът, че вносителят на практика се отказва от борба със сивата икономика и нелоялната конкуренция.
Въпреки известно неудовлетворение и изразените по-горе критики оценката на КНСБ за приходните политики и параметри в проекта на ЗБДОО за 2026 г. е по-скоро положителна. Общите приходи, заложени в проекта, възлизат на 8 927,2 млн. евро, или нарастване с 1 147,4 млн. Общо приходите и трансферите възлизат на 15 256,9 млн. евро. Разбира се в тази сума се включват получаваните трансфери от централния бюджет за пенсии, добавки към тях, обезщетения и помощи за сметка на държавния бюджет /267, 2 млн. евро/ и целевият трансфер от 6 062,5 млн. евро /77,5 млн. евро повече от 2025 г./ за покриване недостига от средства. Последният от 42,7% през 2026 г. година се очаква, все пак да намалее до 39,9% .
II. ПО РАЗХОДИТЕ
Консолидираните планирани разходи в бюджета на ДОО през 2026 г. са 15 253,1 млн.евро /14 000,2 2025 г./, а заедно с трансферите, които се предоставят на други институции – 15 256,9 млн. евро. Увеличението на разходите на системата спрямо 2025 г. /без оглед на трансферите/ е с 1 252, 9 евро, или ръст от 8,9 на сто.
А. По пенсиите
6. Пенсиите са по правило най-високият разход на системата и естествено ангажират преобладаващия паричен ресурс на системата / 13 422,8 млн.евро за всички видове пенсии/, който е с 8,9 на сто повече от бюджета за настоящата година. Анализът ясно очертава продължаващото влияние на политически решения от последните няколко години, които натоварват дългосрочно пенсионната система с огромни разходи, срещу които не стоят съответните осигурителни приходи.
Предоставиха се пенсионни права за случаи, които би трябвало да се отнесат към програми за целево социално подпомагане, доколкото не произтичат от действителен осигурителен принос. Т.е. държавата продължава да толерира ситуация, при която с приходи от осигурителни вноски се плащат суми, които се наричат пенсии, но в същност не се вписват в принципите и правилата за пенсионно осигуряване.
Тук е мястото да припомним, че амбицията да се разработи, утвърди и прилага стриктно т.н. Пътна карта за реформиране на пенсионната система не получава дори частична реализация през съответни нормативни корекции и отражение в проекто-бюджета за следващата година. Преценката на КНСБ е, че така се задълбочават съществуващите предизвикателства пред дългосрочната финансова стабилност на системата и ще генерира нови, което ще затрудни преодоляването им.
7. По отношение подобряването на адекватността на пенсиите проектът на ЗБДОО 2026 г. не предлага мерки – нито чрез стандартното повишаване приноса на всяка година осигурителен стаж /сега 1,35/, нито някакви нови или целеви. Предвиден е единствено ресурс за законното осъвременяване на пенсиите ( очаквано със 7 до 8 на сто) от 1 юли 2026 г., средствата за което нарастват с 491,1 млн.евро.
8. Размерът на максималната пенсия за поредна година остава на досегашното си ниво – 1738,40 евро. КНСБ продължава да настоява, че е крайно време да се пристъпи, ако не към отмяна, то поне към постепенно повишаване на този размер, било като повишаване на абсолютната сума, било чрез осъвременяването и на максималната пенсия. Във всички случаи е време за ежегодно увеличаване размера на максималната пенсия за да се овладее нарастването на броя на ограничените пенсии и постепенно засегнати от „тавана“ лица да започнат да получават действителния размер на отпуснатата им пенсия за ОСВ. Не бива да се пренебрегва и фактът, че нарастването на максималната пенсия ще повлияе положително на доверието в системата и ще действа като стимул за изсветляване на доходите. Ето защо КНСБ настоява още с проектобюджета за 2026 г. година да се направи стъпка и се увеличи максималната пенсия на 1873 евро, което е увеличение с малко над 7 на сто.
9. При заложените в проекта политики средният размер на пенсията на един пенсионер ще достигне 541,20 евро /498,61 евро 2025 г./, или нарастването е с 8,5 на сто. Очакването за реален ръст е 4,8 на сто при прогнозна стойност на средно годишната инфлация /хармонизиран индекс/ от 3,5 на сто. Така, според разчетите на НОИ, брутният коефициент на заместване се очаква да бъде 53,1, а нетният – 69,1 на сто. Тези процентни съотношения изглеждат доста прилични, но не бива да се забравя какви ниски доходи и пенсии стоят зад тях.
Б. ПО КРАТКОСРОЧНИТЕ ПЛАЩАНИЯ – ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ПОМОЩИ
10. Политиките по краткосрочните плащания в проекта на ЗБДОО 2026 г. са семпли и не особено амбициозни – не се предлагат нормативни промени, които да стабилизират принципа принос-права и да „изчистят“ някои плащания, които не почиват на осигурителните принципи и не покриват същински осигурителни рискове.
11. КНСБ категорично възразява на продължаващото задържане на размера на минималното дневно обезщетение за безработица на нивото от 9,20 евро. Лицата, получаващи този минимум, ще разполагат със 189 до 198 евро на месец, което е ни повече, ни по-малко от 48,3 до 50,6 на сто /59 до 62 на сто 2025 г./ от линията на бедност – 390,63 евро за 2026 г./326,2 за 2025 г./ За да достигне поне нивото на ЛБ, това обезщетение през 2026 г. би трябвало да се увеличи поне на 18 евро на ден. В случай че не се предприеме корекция, Конфедерацията ще се въздържи от подкрепа на законопроекта.
12. Увеличението на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2–годишна възраст от 398,80 на 460,16 евро се реализира като мярка, която стимулира раждането и отглеждането на деца, респективно цели овладяването на демографските предизвикателства. Дали подобни мерки дават точно такъв ефект категорични доказателства няма и в международната практика. Все пак КНСБ оценява значението на подобен вид плащания. Но счита, че в случая вече се губи качеството на същинско осигурително обезщетение, доколкото нямат обвръзка със загубения трудов доход, а такава не се и търси. Т.е. принципът на осигуряването – „принос-права“ не се прилага. Разбира се, че държавата е длъжна да се грижи за подобряването на демографските показатели, да стимулира и подкрепя раждането и отглеждането на повече деца, в т.ч. да облекчава разходите на родителите.
Но такава грижа би следвало да се полага и за неосигурени родители на деца от 1 до 2 години. Подобен подход е смислен, но не бива да е ангажимент на осигурителната система. В осигуряването действат принципи и правила, които обвързват правата с определен осигурителен принос, а плащанията – с трудов доход за определен базисен период. Настоящата ситуация генерира ежегодни претенции и потребителски нагласи, в т.ч. се засилват практиките на злоупотреба /по време на отпуските за полагане на грижи за деца, целево да се сключват втори трудови договори, въпреки че периодът е „покрит“ и с парично обезщетение. Същевременно изплащането вече на преобладаващата част от цитираното обезщетение /75%/, след като родителят се върне на работа и получава и трудово възнаграждение си е чиста проба мярка, стимулираща към заетост, което също не е задача, присъща на фонда на осигурителната система.
Ето защо КНСБ счита, че е назрял моментът тези важни въпроси да се обсъдят внимателно с участието на социалните партньори и всички заинтересовани институции, и да се потърси комплексно и иновативно решение с целеви ресурси и с широко приложение.
13. Предвиденото увеличение на средствата за заплати в системата на ДОО от 5 на сто за 2026 г. КНСБ счита за недостатъчно и настоява да се предвиди увеличение на тези средства до 10 на сто.
14. Общата равносметка за състоянието на фондовете на ДОО е „стандартна“ от години. С изключение на Фонд ТПЗ, който е с остатък от 180 млн. евро, всички други фондове са на дефицит. Най-високият очаквано е този на Фонд „Пенсии“ – 6 006 676, 2 хил.евро, сума, която е почти на нивото на осигурителните приходи на фонда – 6 101,7 млн.евро. Тази ситуация е дълготрайна и е в разрез с принципите за фондова организация на осигурителните финанси и би трябвало да е обект на загриженост и адекватни мерки. В тази връзка КНСБ акцентира на необходимостта анализите и усилията за стабилизиране и балансиране на осигурителните финанси да продължат и подчертава, че фондовата организация на ДОО предполага размерите на осигурителните вноски на фондовете да гарантират дължимите плащания при баланс между приходите и разходите на всеки фонд.
Доколкото Фонд ТЗПБ устойчиво генерира превишение на приходите над присъщите му разходи, КНСБ счита, че ще е полезно и предлага с бюджета на ДОО за 2027 година целевият трансфер към МТСП, респективно Фонд „Условия на труд“, да се увеличи като допълнително предоставените средства се насочват целево само за мерки за намаляване на трудовите злополуки в отрасли и дейности, в които устойчиво се отчита наличието на такива. Същевременно да се предвиди и специален механизъм и ред за финансирането и контрол за постигането на предварително зададени цели.
ПО ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
КНСБ подкрепя нормативните промени, с които се провежда и обезпечава правно-технически увеличението на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“ на ДОО с 2 п.п.
Изменението в текста на чл. 6, ал. 10 КСО, с което редът и условията за осигуряването на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите се уеднаквява с тези на останалите самоосигуряващи лица, също заслужава подкрепата на Конфедерацията. Измененията ще окажат дисциплинаращо въздействие и ще имат положителен ефект, както върху осигурителните права на тези лица, така върху приходите на системата.
Синдикатът напълно се солидаризира и с предлаганите изменения в текстовете на КСО, с които се прецизират норми, свързани с предоставянето на данни и документи, свързани с изплащането на парични обезщетения за временна неработоспособност или трудоустрояване, както и с предоставянето на достъп на осигурителите до издадените болнични листове на осигурени от тях лица, за които са налични данни в единния електронен трудов запис.
КНСБ не възразява по промените в текстовете, с които се регламентират измененията, свързани с обезщетенията за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
КНСБ счита за напълно необходими и обосновани предложените промени в Закона за здравето / § 6/, които са необходими за създаването на повишени гаранции срещу недобросъвестност и злоупотреби при издаването и ползването на документи на медицинската експертиза на работоспособността.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
