- Събираме няколко поколения публика, защото музиката ни обединява
- Правим най-мащабното си турне от 2009 г. насам, казва Евгени Димитров - Маестрото в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Най-мащабното си турне от 2009 г. насам прави "Ку-ку бенд". Срещите с публиката под мотото "Ние сме Ку-ку бенд" започнаха от Панагюрище и продължиха във Велико Търново и Ямбол. Следващите концерти са на 10 юли в Бургас, на 21 юли в Сандански, на 28 юли във Варна. За емоциите от срещата с феновете, за вълненията на сцената и за силата на музиката - "Стандарт" разговаря с ръководителя на емблематичната за последните 30 години група Евгени Димитров-Маестрото, директор на телевизия 7/8.
- Г-н Димитров, "Ку-Ку бенд" не сте правили турне в България от 2009 г. Какво е да сте отново очи в очи с публиката?
- Изключително е. Хората са зажаднели да ни видят и да ни чуят. И трите концерта, които имахме досега са абсолютното доказателство за това. Страхотна, екзалтирана публика, която пее отначало докрай всички песни с нас. Не ни пускат да си тръгнем. До края на юли ще направим общо 6 концерта. Но се надявам съвсем скоро да обявя още дати за други градове, с които водим преговори.
- Как подбирате градовете?
- Търся подходящи места. Искам да са спортни или други големи зали. Театрите и читалищата не са нашето място. За съжаление, не във всички градове има подходящи места. Във Велико Търново бяхме в Дома на културата и спорта - фантастична зала. Такава има и във Варна, реновирана.
- Защо зали, а не стадиони?
- Стадионът предполага друг тип шоу. На стадиона хората очакват от нас да ги взривяваме с фойерверки, да има факли, огньове. Там търсим мащаб, залагаме много повече на шоуто като такова. Докато в залата взаимоотношенията между артиста и публиката са много по-лични. Хората са на два метра от нас, виждаме им очите, лицата, чуваме ги. Много по-интимно е като преживяване. Но е също толкова красиво.
- В София ще имате ли концерт?
- Да, накрая ще направим и в София, разбира се. Но много ми се иска преди това да отидем на места, където никога досега не сме свирили. Панагюрище беше един от тези градове. Оказа се, че никога не сме били там. А това е град на много будни хора, българи. И концертът ни започна с това, че повече от 20 години пеем за един град - Панагюрище, визирайки великата песен за Райна Попгеоргиева.
- Каква е емоцията да сте отново на турне?
- Неописуема. Когато влязохме първия път в автобуса, все едно сме били цял живот в него. Лафовете, шегите... Екипът е огромен, над 100 души. Основните групи от него пътуват по различно време, за да подготвят залите. Ние пристигаме последни.
Продукцията изглежда така, както всяка една продукция на 7/8 - безкомпромисна по отношение на озвучаване, осветление, на видеореализация, на всичко. Искаме хората, които идват да гледат и да слушат "Ку-ку бенд" да получават качество на европейско, на световно ниво, така както сме се старали да бъде винаги.
- С една малка разлика - Слави не участва в турнето. Защо?
- Да, така е. То е ясно защо. Има други задължения в момента.
- Политически ли?
- Да. Музиката е извън политиката и ние държим това да си остане така, да не се смесват двете неща. Не за първи път правим концерти без него. Групата звучи така, както винаги си е звучала. Разбира се, неговото присъствие като личност и фронтмен е много важно. Но в този проект залагаме на това, че имаме виртуозни музиканти в "Ку-ку бенд". И искаме специално да ги представим със солови изпълнения.
- Как отговаряте на тези, които въпреки това твърдят, че концертите ви са предизборни?
- Когато човек види как изглежда концертът, последното нещо, което ще му хрумне, е че става въпрос за политика. Няма нито една дума за политика. Тези концерти са започнали като организация преди повече от 3 месеца, когато никой от нас не е имал представа какво ще се случи сега. Хора, които ни мразят - дал Господ. Търсят да намират пролука във всяко нещо. Когато излезеш на сцената, виждаш гора от 1000 телефона, които снимат. Само една дума за политика да беше казана и това веднага щеше да се разбере.
Смятаме, че правим нещо смислено, което кара хората да се чувстват щастливи и удовлетворени.
- По какво се отличава това турне?
- Нямаме балет, нямаме скечове, нямаме актьори. Само музика. Искаме да наблегнем на музиката, защото това е нещото, което ни е обединявало в последните 30 години. И е най-важното нещо за нас.
- Имате огромен репертоар, как подбрахте песните за концертите?
- Да, имаме 25 албума. Няколко пъти правихме селекция на песните, за да достигнем до програма, която е близо два часа и половина и която наистина изглежда зашеметяващо. Няма слаба песен. Фактът, че публиката пее от начало докрай всички песни с нас, някои от които са на повече от 25 години, е най-хубавият подарък, който може да ни се случи в живота. Има деца, които пеят песни, създадени, когато още не са били родени.
- Събирате няколко поколения в публиката...
- Със сигурност. След първия концерт една жена ми каза, че е дошла специално от чужбина и е довела 84-годишната си майка. Шокирах се. Възрастовата ножица е много голяма. Но при нас винаги е било така. Най-нормалното нещо на нашите концерти е да видиш семейства с деца, които заедно слушат и пеят. Това е изключително преживяване. Когато човек, който се занимава с музика като нас, види, че това, което е правил достига вече до хора от друго поколение, това означава, че сме си свършили добре работата за всички тези 30 години. Навършваме ги догодина. И тези концерти сега са една прелюдия към това, което живот и здраве ще подготвим за юбилея.
Нашата философия винаги е една - използваме целия финансов ресурс, с който разполагаме, влагаме всичко от себе си, за да изглежда шоуто по максимално добрия начин. За тези 30 години няма нещо от което да ме е срам или да кажа, че сме направили някаква халтура.
- Направихте и нещо уникално - концерт в празна зала - без публика, при това в Арена "Армеец".
- Това беше едно голямо предизвикателство. 4,2 декара бе цялата площ на винила, който направихме по проект, за да може да изглежда залата по този начин. Никога не сме се скъпели за такива неща. За нас най-важното е хората, които дават пари и идват да гледат наша продукция, да остават абсолютно удовлетворени.
- На кои от песните Ви се радва най-много публиката сега?
- На патриотичните. Но и на всички останали. Слава, Богу, имаме хитове, хитове, хитове. Залата в Панагюрище изпя песента за Райна Попгеоргиева от началото до края. Но така е и с "Жива рана", Ела, ела", "Аз съм и ад и рай", "Студио Х"...
- Изпълнявате ли и непознати за публиката песни?
- Да. За да е по-различна програмата правим песни, които никога досега не сме свирили пред публика. "Песни като "Не, не и не" и "Мое щастие" изпълняваме за първи път пред публика. Удовлетворението за нас е огромно, защото виждаме, че хората ги знаят и ги пеят заедно с нас.
- Какво ви казват хората след концертите?
- Чакат ни за автографи и снимки. Най-много се впечатлявам от онези, които се прибират от чужбина, за да ни гледат. Взели са си отпуск. Купили са си самолетни билети. Изумително е, че ни се случва. Освен да кажа огромно благодаря, не знам какво друго да направя. Това са най-верните ни фенове.
- Как ще коментирате големия спор, който тече в момента, трябва или да има квота българска музика в обществените медии?
- Избягвам да говоря за това, защото смятам, че задължителното не е хубаво. Ако държавата иска да подпомага българската музика, би могла да го прави. Има толкова много механизми това да се случи. За 7/8 тв мога да кажа, че пускаме само българска музика. Да, предимно наша, защото никъде другаде не ни въртят - по разбираеми причини. Но ние даваме шанс на много български изпълнители. Така подкрепяме българската музика. Но това си е мое решение, така смятам, че е правилно. В БНР и БНТ така или иначе процентът на българска музика е голям, балансират добре. Националното радио особено има доста сериозно изградена политика и наистина българската музика има превес. Казвам го и с малко болка на сърцето, защото въпреки това нито една песен на "Ку-ку бенд" не е влизала никога там. Но - така са преценили. Ние сме намерили начин музиката ни да достига до хората, които искат да я слушат.
Въвеждането на квоти ще доведе до допълнително разделение - защо се пускат едни, а други не.
Ние сме царе на това да се делим и да сме един срещу друг. Това е българският манталитет. Затова не можем да постигнем нищо, затова не можем да имаме кауза и всеки иска да спасява себе си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
