„Аз си тръгнах пръв. Ако бях останал, щеше да настъпи бавна и мъчителна агония. И до днес съм сигурен, че това беше най-правилното решение “, разказа Дони по Би Ти Ви за раздялата им с Момчил. Двамата коментираха в „Търси се“, че дуетът им тогава е бил емоционално изчерпан – след 7 години магичен живот и мега слава, но човешкото им приятелство остава все така ненакърнимо и до днес.
„Винаги сме били много различни като характер, но винаги сме вибрирали на едно и също енергийно ниво, сърцето ни е едно и също – затова сме създавали заедно музика“, категоричен е Дони. Момчил обаче и досега не крие, че решението на приятеля от ученическите години да продължи пътя си сам, е оставило рани в сърцето му. „Чувствах го като част от мен, затова ме заболя – сякаш изгубих нещо от себе си“, откровен е Момчил, който всъщност е бил „зарязан“ от Векилов с писмо.
Двамата се върнаха и към „Не на страха“ срещу мутрите в средата на 90-те. Дони разкри, че е преживял не само заплахи, но и опит за атентат.
"Посипаха стълбището в дома ми с взривна смес. Вероятно неуки хора са го направили и не се стигна до взрив. Но е възможно да са искали само да ме сплашат. Всичко тръгна, когато видях дечица на улицата, които, докато играеха и се „стреляха“, се наричаха с имената на тогавашните мутри. Дадох си сметка, че едно време ние си играехме на Ботев и Левски, а сега ми се видя повече от странно малчугани да си играят на мафиоти. Близките ми живееха в този страх и реших, че нещо трябва да се направи. Не ме беше страх, но тогава свърши доста дълго продължилото ми детство“, признава Дони. Той дори получава предложение от същите тези хора, чиито имена използват децата на улицата, да се срещнат, за „да обсъдят“. „Отказах, естествено, нямаше какво да обсъждам с тях“, споделя Дони.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
