Понеделник,

Българският барон Мюнхаузен се завръща

От: Агенция Стандарт -
1617
Българският барон Мюнхаузен се завръща
A
A
A

Почти биографичната и несравнима сатира „Чекмо“ от носителя на най-голямата литературна награда за български роман на годината „13 века България“ за 2017 г. Момчил Николов се превърна в любимо четиво на хиляди читатели. Две години по-късно най-лудият роман за свободата, който сте чели, получава своето достойно продължение - „Чекмо 2“ /“Сиела“/. Нова порция абсурдни, но почти реални приключения от онези невероятни деветдесетарски години, в които един българин преследва щастието по цялото земно кълбо и доказва, че като си наумим нещо, нищичко не може да ни спре.

В света на големите тарикати не ти остава нищо друго освен и ти да бъдеш тарикат. Младият джудист Йонко вече е научил своя урок – в абсурден свят можеш да получиш свобода, само ако си достатъчно смел да рискуваш. Дори и това да те доведе почти до ръба на смъртта – от който той се оттласква с обичайната смесица от късмет и малко магия. След серия от почти невероятни случки и събития по света и у нас, на границата между Тоя и Оня свят, Чекмо е готов да „стъпи здраво на краката си“ и да промени досегашния си начин на живот. Но както е добре известно, всички добри намерения траят точно до момента, в който трябва да храни семейството си. А това, което следва, е въртележка от гениални комбинации, за които би му завидял самият Остап Бендер. Ще успее ли Чекмо да намери точната комбинация обаче, за да подреди кубчето Рубик на живота?

С предизвикващи бурен смях сцени и майсторски диалози авторът на „Последната територия“, „Hash oil”, „Кръглата риба“ безмилостно описва реалността на 90-те години и я пречупва през кривото огледало на художествената измислица.

Базирана на реалната история на истинския Йонко с прякор Чекмо, романът е взривоопасна комбинация от хумор, забавен мачизъм, почти невъзможни мисии в духа на филмите на знаменитите Гай Ричи и Куентин Тарантино и безмилостна сатира. Защото единственият начин да победиш онова алчно време, в което мечтите не са позволени, е като му се надсмееш и оставиш на хаоса просто да мине през теб. „Застаналият на ръба на България не може да живее без нея, защото тя е измамната сигурност, която познатото – колкото и да е непоносимо на моменти – дава. Застаналият от другата страна може да живее без България, защото я носи в сърцето си. Но не тая България, която вижда с очите си – с погледа на човек, видял и другия свят – а онази, която въображението му може да нарисува. И докато тая България, хубавата, въображаемата, е в него, той може да е на всяко място по земното кълбо; а и не само там“, пише Момчил Николов.


Всички новини от категория Култура.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com