Арт гении оживяват в Синята гора

В новата си книга Николай Табаков описва дуел между Пикасо и Майстора

Арт гении оживяват в Синята гора | StandartNews.com

Николай Табаков с великия разказвач Йордан Радичков, с когото са близки приятели

„Синята гора“ - най-новият роман на Николай Табаков, няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота - катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, размирно се съгласяваме, понякога плачем, повече се смеем. Пътеките на живота лъкатушат, предизвикват, често са стръмни, по-малко угодни. Какъв е смисълът, се питаме. А точно това ни поставя не само в автентичната ситуация на сериозно размишляващи човешки същества, но поставя пред нас онзи вечен, изконен, абсолютно личен и неотменим въпрос. Дали съм, дали да бъда. Или да не бъда. Въпросът е труден. Отговорът – ако го потърсите. Една разходка в гората. 

Привидно темата в “Синята гора“ е коронавирусът, но чрез персонажите и сюжета Табаков ни занимава с фундаментални въпроси за човека и неговото битие – в Свищов, Бостън, Аржентина, Италия, Китай... И този роман на известния писател е космополитен, но не заради Ковид 19. Основният герой, който води аз-повествуванието е Симеон Майкъл – романист от смесен брак между българката Мария и американския учен Майкъл Самюъл.  Важни са образите на Баба Меца, сина и внука й Тръпко – тя е властолюбива, обича да се налага, но е надарена с новаторски дух и нюх към бизнеса. Събира се с Дядо Плетикрачко, който е философ и изключително свободолюбив, не може да е под чехъл. Затова съжителството му с Баба Меца трае само три дни. Но тя ражда син. 

В романа става дума още за действителен дуел в рисуването между Пикасо и Владимир Димитров-Майстора, за Жорж Брак, Сезан, Андре Бретон, Шекспир, Данте, Ван Гог, Рембо, Моцарт, Тютчев, Платон, Ботев, Пенчо Славейков, Петко Тодоров, Бертолт Брехт, Иля Еренбург, мъдреца Никола Радев. Защото сред водещите теми на Табаков по традиция е тази, която е свързана с честта и достойнството.  

„Дори не знам дали честта и достойнството съществуват тук и сега. Или ако съществуват, същността и значението на тези думи - или етични категории, са променени до неузнаваемост. За младите хора е изключителна чест да участват в риалити шоу или изобщо в някакви публични предавания, да се показват и - видите ли - другите да ги разпознават. За тази "чест" те са готови да продадат майка си, баща си и "себе дори". Това е модно, това е популярно, хайде - юруш на маслините. На всяка цена. На всеки режисьор. На всеки километър. Да продадем, за да спечелим. Същото се отнася за политиците. За тях е особено достойно да "подпомогнат" свои хора, да се водят "на уважение" сред определени среди, да осигурят както себе си, така и безбройните си бъдещи поколения и то - за векове.

Човешкото око няма насищане. И пак на всяка цена. Или по-точно казано - на цената на един мандат. Е, добре. Знаете ли какво ще оставят след себе си тези хора? Едни имоти, едни огради, червени покриви. Едно нищо. Защото тях няма да ги има. И споменът за тях няма да го има. Само огради. Затова в "Синята гора" тези морални категории са присъщи на друг тип хора, на други човешки качества“, категоричен е Табаков. И е убеден, че продължаваме да живеем като на сън. „България е сън. Струва ми се, че мечтаехме през 97-ма година и че сънуваме сега. Че сега други млади хора мечтаят, а ще сънуват в бъдеще. Че някой отново ще ни излъже. Че някой отново ще яхне човешкото недоволство. Че някой, мамка му, отново ще се възползва от чистотата на мечтите. Така е. Но ние сме хора и имаме право на мечтите си. Имаме право на истинска държава. Имаме право да знаем. Имаме право да сменяме тези, които се подиграват на мечтите ни. Имаме право да се грижим за бъдещето на децата си. Защото ако ги нямаме тези права, какво ни остава? Един стон. Не ви ли омръзна да го слушате?“    

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай