Анна Мария Петрова-Гюзелева празнува шикозен юбилей. Актрисата продуцент все така дели времето си между София и Рим и не спира да работи. Пет години, след като световният бас Никола Гюзелев отлетя в рая на великите артисти, съпругата му продължава да организира събития, които пазят спомена за него. В момента тя е в Италия, за да подготви есенния маратон с концерти. Рожденият й ден ще премине на път – от Сицилия до София, а паузата в графика е планирана за края на август.
- Анна Мария, какво прави през лятната ваканция толкова дейна дама като вас, която открай време носи по няколко дини под една мишница?
- Няма ваканция. Има екшън. И някой и друг откраднат ден, за да зърна вълните. Аз, която съм дете на голямата река и на голямата планина, цял живот си мечтая за морето. Странни са нещата от живота, нали?! Влизам от ангажимент в ангажимент. Имаше маратон от събитията, посветени на Никола Гюзелев - концерт с Филхармонията и за трети път връчване на международната награда, която е на негово име, откриване на изложба с авторски живописни платна в Историческия музей в Павликени. Влязохме и в програмата на големия международен фестивал на Двата свята в Сполето с участие на поети от различни страни по идея на неговия основател маестро Джанкарло Меноти и президента на Арт експото в града професор Лука Филипони. В Перуджа представихме поредното пето издание на Фондация „Никола Гюзелев“, свързано с музика, опера, изобразително изкуство, театър, кино, културно наследство... Всичко започна през 2016-а с монографията за Никола Гюзелев „Рицарят на Операта“, която направихме съвместно с „13 века България''. През есента продължаваме в Рим, Торино и Лондон. Имам работа и около няколко кинопроекта в Италия - като продуцент и актриса: два пълнометражни и два късометражни игрални филма на тамошни режисьори. Сега сме в периода, в който очакваме финансиране – а това е може би най-деликатният момент в подготовката на всеки филм. През октомври следва седмото издание на биеналето „Артемидия“ в Рим и празнична вечер за честване на 30 години от дебюта ми в италианското кино. През 2018-а в България посветихме прекрасна арт сбирка на 40-годишнината от дебюта ми в „Пътят към София“. Винаги има какво да се прави – да е живот и здраве най-вече!
- До къде стигнахме с новия филм за Гюзелев?
- Вече сме заснели всичко необходимо в България и Европа. Но се наложи да го спрем за известно време поради липса на подкрепа точно от страна на институциите в България. Затова подготвяме неговото излизане на бял свят не като български филм, а като международна копродукция. Новият документален портрет на големия оперен артист ще съдържа много непознати досега моменти от неговия живот и творчески път. И когато този филм излезе на екран, нашата благодарност, уви, няма да е насочена към родната му България.
- Мъжете не се ли притесняват малко от Лъвица с вашия размах - хем талантлива и красива актриса, хем делови продуцент, който командва?
- Е, чак пък командва - не бих казала. Но пък естеството на работата ми понякога е точно подобно. Винаги има нужда някой да поеме отговорността и риска да каже: А сега какво правим? А що се отнася до мъжете, много зависи от този, който е до теб. Никола, например, съвсем не се притесняваше от мен, Лъвицата. В някои аспекти дори му беше необходимо да бъда това, което съм - та той самият беше Лъв и то двоен. А и замах не му липсваше. Един силен, спокоен и уверен в себе си мъж никога не би се притеснил от силна жена - напротив, само биха се допълвали, ако са умни.
- Кога се появяваше сблъсък между характерите ви с Гюзелев?
- И при нас - както е при всички семейства - имаше търкания. Но понеже ние бяхме с близки характери и светоразбиране, малките противоречия никога не са били проблем. Освен обич, в нашите отношения имаше и уважение. А това е много важно.
- В експозицията с платна на Гюзелев, които могат да се видят сега в родния му град Павликени, има и ваш портрет - как се чувствахте като модел на съпруга си? Какво ви казваше той, докато ви рисуваше - беше известен с пиперливото си чувство за хумор...
- Той винаги се шегуваше и с мен. Харесваше ми хумора му. Намираше начин да ти отправи някоя и друга критика, но без да те обиди. Рабира се, беше ми приятно, че ме рисува и че въобще намираше време и желание да застане пред статива. Даже понякога го подсещах понякога - когато виждах паузи в програмата му. Но в последните години не искаше да хваща четката. Казваше: „Анче, аз съм се нарисувал и напял - свършил съм си работата. Сега другите...“ И той допринесе значително за това те да продължат.
- Разкажете за платната в изложбата, която ще бъде показана през есента и в Рим? Какво най-много обичаше да рисува Маестрото?
- От известната „ Лукс арт галерия“ в бохемския квартал „Трастевере“ в Рим, която представя и български артисти, пожелаха да направят авторска изложба на Никола Гюзелев по повод 5-годишнината от неговата кончина. Именно тя е от афиша на биеналето „Артемидия“ за българо-италианско изкуство във Вечния град, което ще бъде открито на 17 октомври в салоните на посолството ни. А Никола, знаете, е портретист - академичен. Рисуваше предимно лица. Има и много автопортети – повечето в роли. Много са успешни. Но, разбира се, има доста картини и с други теми. Сред тях, например, е прекрасно малко платно с донски казаци, скупчени един до друг. Има пейзажи, графики, натюрморти. Но е познат най-вече с портетите си. Сега голяма част от публиката му го преоткрива като художник. И радостта у ценителите е огромна.
- Каква роля бихте приела в БГ филм?
- Ще говорим, когато някой си спомни за мен и се престараши да наруши статуквото и да покани артист извън схемите, какъвто съм аз. Ще откликна с радост. Пък и няма да посрамя проекта. Винаги ми е било приятно да се връщам в българското кино. Ролята ми в „Живи легенди“ на Ники Илиев беше завръщане след дълго участие само в италиански и други филми през последните 25 години. И, разбира се, бих продължила завръщането.
- В какви моменти от живота си пишете стихове? Скоро сътворихте ли нови?
- Пиша обикновено късно вечер, но има и изключения. Мога да заредя думи и на плажа, например. Всеки, който е написал и един стих, знае, че това се случва обикновено, когато ти става тежко от нещо в живота. Рядко се сътворява „Ода на радостта“ – само от гении. Имам четири стихосбирки и много участия в антологии и алманаси в Италия и България. През септември ще излезе италианската ми юбилейна книга , където освен всичко друго, има и преведени мои български стихове. Имам удоволствието да си сътруднича с големия българист и преводач професор Джузепе Дел Агата от университета в Пиза. Предговорът е от известния литературовед от Университета в Неапол професор Карло Ди Лието. Поласкана и благодарна съм за топлотата и отклика на италианската публика, а и на специалистите, които от доста години вече показват интерес си към писаните ми произведения. Българската стихосбирка, която също е юбилейна за мен, ще дойде малко по късно. Предишната, „А душата знае“ на „Български писател“ беше представена в София и в доста градове и предизвика сериозно любопитство. Останаха само няколко от мойте бройки за спомен.
- Дъщеря ви Адриана, която е отличен кулинар и вече има собствен блог, провокира ли ви да се пробвате в екзотични рецепти? Зет ви готви ли или не се осмелява да се пробва в присъствието на Адриана?
- Дааа, радвам се на нейния път и на позитивната й енергия. Няма много хора като Адриана - усмихната, лъчезарна и ведра, дори когато ѝ е тежко. Тя е и силен характер. Никой може би не би казал. но е факт. Понякога си сменяме ролите - и тя е майка ми. Ади вече ме интервюира за блога си, където представих блюдо с паста, изготвена по рецепта от Сардиния. А зет ми готви - и мисля, че се допълват с нея. Помагат си, обичат се. И това може само да ме радва. Когато нашите деца са щастливи и са добре, и ние сме добре, нали!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
