Родни експерти направиха ключова прогноза за страната след приемането на еврото.
В балтийските държави, след присъединяването им към еврозоната, доходите са се повишили сериозно с двуцифрени темпове. „Очакванията за страната ни са подобни. Дали ще се случи точно така, не мога да твърдя, както и че ще запазим този ръст на възнагражденията, който имаме през последните 3-4 години – между 12 до 15% на СРЗ и минималната“. Това заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ в нвия епизод от поредицата на Студио КНСБ „Еврото: важните въпроси и отговори“.
По думите му, ако цените са в приемливи граници на конвергенция в рамките на 2-4% – толкова е нормалната инфлация в ЕС и еврозоната – ще имаме изпреварващо движение на доходите над ценовите равнища. Дали ще има минимален първоначален шок, престои да видим.
Доверието в контролните регулаторни органи ни е крайно нужно. По отношение на пазара, на цените – държавата са регулаторите“, посочи Димитров и поясни, че този път имаме всички предпоставки и условия, следвайки негативния и позитивния опит на преминалите към еврото преди нас, да го направим по най-добрия начин. От думите му стана ясно, че и в КНСБ се работи по мобилна апликация, която ще дава възможност за сравняване на цени в реално време.
„Сигналите, които постъпват в КЗП са в две посоки – едната е за цените, другата – за двойното обозначаване, което към момента е доброволен акт от страна на търговците, осъществяващи дейност на територията на България. Тук е нашата роля, надявам се и с вашата подкрепа, правилно да разясним кое къде се обозначава“, посочи в студиото Мария Филипова, председател на КЗП. От думите ѝ стана ясно, че се доразработва и мобилното приложение на КЗП, което ще може чрез насочване на камерата на всеки мобилен апарат да посочи дали е правилно преизчисляването на цената в евро или не.
Председателят на КЗП припомни, че вече има издадени заповеди за нелоялни търговски практики. Като обяснение търговците са посочили, че има завишение на цените от доставчиците. „Ние ще проверяваме по цялата верига заедно с НАП, за да установим доставчикът защо е вдигнал цените, дали това е само при него. Ако не – ще влезем и при производителя – нещо, което е включено като визия и контролни правомощия в предложения от министър Тахов законопроект за доставната верига при земеделските продукти и храни“, обясни Филипова.
Тя посочи още, че нова платформа ще показва актуалните цени на основните храни. Чрез специализирания портал гражданите ще могат лесно и удобно да проверяват актуалните стойности на продуктите, които ежедневно поставят на трапезата си. Инициативата се реализира с подкрепата на Министерството на финансите, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на земеделието и храните, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за защита на конкуренцията и Националната агенция за приходите.
Пламен Димитров припомни, че КНСБ е най-голямата обществена организация в страната. „Хората задават въпроси и са активни във всички формати, които имаме. Два са публичните начини, по които се стараем да влияем – единият е ежемесечното обявяване на цените на двайсетте стоки в малката потребителска кошница, които ще бъдат сравними с досегашните наши изследвания на тримесечие вече 35 години. Динамичният ред сега го скъсяваме, няма да е на 3 месеца, а всеки месец. Добавяме минералната вода, която е „чувствителна“ стока, кафето в магазините, баничката. Второто – вътре в организацията опитваме да подкрепим образователната част на процеса, касаещ въвеждането на еврото, с конкретни материали. Този подкаст също е част от него. Много от хората, колкото и да изглежда старомодно, искат да пипнат на хартия това, което си говорим медийно, разпространяваме през апликации, сайтове и др“, каза президентът на КНСБ.
Той подчерта, че би искал синдикатът да бъде чут от законодателя за обявяването на цените на производител и гарантиране на прозрачност на ценообразуването по веригата. „Пазарна тайна не може да има, когато става дума за храна. Не само произходът е важен, а и на каква цена е придобит – това за мен е най-ключовият въпрос, който би направил всички потребители контролни органи. Ако видя, че доматът е произведен за един лев, а го продават за пет – ще се замисля дали да го купя“, подчерта Димитров.
Росен Карадимов, председател на КЗК, припомни, че основна функция на КЗК е да гарантира конкурентната среда в България. „В най-общи линии картелът е забранено споразумение между различни участници на пазара. Ако един търговец вдигне цената, а съседния – не, естествено всички ще отидат при този с по-ниската. Сам по себе си актът не вдигането не е толкова опасен, ако не повишават всички. Когато вдигат всички, тогава потребителят няма съответните гаранции. В този смисъл КЗК участва в процеса косвено, макар и с много мощни аргументи. Комисията няма правомощия директно да проследи окачването на цената, но има правомощия да проследи дали тази цена не се покачва съгласувано навсякъде по веригата“, обясни председателят на КЗК.
По думите му взаимодействието, което постигнаха за месец КЗК, КЗП и НАП, е забележително. „За първи път комисията достига и до най-малките населени места на базата на получената целева информация от НАП и КЗП за съмнително покачване на цените на териториален принцип. Информацията е в голям обем, обхваща цялата верига на доставки – например доставната цена преди месец, каква е тя сега, каква е цената на дребно преди месец и сега, обороти, печалба, загуби и др. Анализирането ѝ ще позволи и картографиране на страната от гледна точка на търговските обекти и конкурентната среда около тях“, обясни Карадимов и бе категоричен, че при съмнения за забранени споразумения или за господстващо положение, КЗК няма да се поколебае да образува самостоятелни производства.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
