Йорданка Христова: Фидел даде много на Куба, но и взе

Йорданка Христова: Фидел даде много на Куба, но и взе | StandartNews.com

"Фидел Кастро даде много на Куба, направи много неща за страната си, но и взе – мечтите... Ние обаче сме прекалено малки, за да критикуваме. Историята ще отсъди", каза Йорданка Христова в Марк сити арт център, където в неделя вечер пя за втори път през последния месец. Звездата, която беше блестяща в изпълненията под единствения акомпанимент на китарата в ръцете на корифея Валери Градинарски, сподели, че тези дни се чувства разконцентрирана – вероятно заради смъртта на стария приятел Александър Йосифов и на Ел Команданте. "Съдбата взима един по един изключителни личности - трудно се свиква", беше откровена огнената брюнетка.

Данчето, която всяка зима се радва на слънцето над Острова на свободата, разказа, че нейните международни хитове никога не са били спирани от комисии и цензори. "Испанските представях за кубински и така минаваха по-лесно. Другите – къде с минижуп, къде с усмивка – също ги прокарвах без проблеми, въпреки че на първата ми плоча имаше дори две парчета на "Бийтълс", върна лентата изключителната дама. Всъщност тя си изнесе истински моноспектакъл, в който със струни, глас и емоции й партнираше Валери Градинарски, а четвъртата стена между сцената и публиката просто не съществуваше. Данчето майсторски увлече зрителите си не само в музиката, но и в спомените – но без сълзлива носталгия, а с енергията на личността, която е наясно със силата, таланта и чара си. По някое време Нора Нова се провикна от ложите: "Абе, как издържаш толкова време на крак?". Защото Йорданка Христова пя, танцува и говори възхитително в продължение на точно два часа, наконтена във фееричен черно-бял тоалет и качена върху сребърни сандали.

Шоуто започна с "Делфините", като зад гърба й вървеше мултимедия със снимки от епохата на "Златния Орфей". "На фестивала се събирахме всички от гилдията – за да общуваме, за да творим, за да се забавляваме. А моят клип в онези времена беше почти скандален – представете си как съм се излегнала на пясъка, с десетки години по-млада и с много килограми по-лека", демонстрира традиционното си чувство за хумор примата. Тя посвети всяка от прекрасните си песни на авторите и приятелите, повечето от които физически вече ги няма. Фотосите – с Тодор Колев, Хулио Иглесиас, Борис Гуджунов, Боян Иванов - отново убедиха феновете, че Данчето винаги е била и остава сред най-ефектните и шармантни жени в развлекателната индустрия. Един от кадрите, на който тя е с Кристиян Платов, най-голямата любов в живота й, си е направо като от черно-бяла кинокласика. "Когато бяхме в Египет, той ме убеди, че мога да пея само с китара", коментира певицата. После разказа за приключенията си в Бейрут с трио "Коньовица". "Аз съм родена в махалата, която днес се нарича "Света Троица". Но старото име звучеше много екзотично на чужденците. Глезеха ни страхотно – взимаха ни с лимузина от хотела, за да ни закарат в клуба, където имахме 30-минутно шоу след полунощ. Но започнаха бомбардировки и ние си тръгнахме". Данчето пя и на арменски. "Имам много приятели арменци – и в България, и по света, и в Щатите – от Ню Йорк до Лос Анджелис. По едно време дори искаха да ме представят като Йорданка Христанян. А пък в хола на Вили Казасян се запознах с Шарл Азнавур", спомни си грандамата и подхвана супершлагера на французина "Чакам те". Евъргрийните "С тъмночервена роза ти ме закичи и си отиде" и "Любовна история" напълниха душата на народа. Данчето изпълни и "Като камък на шия, като белег от нож" и се пошегува: "Стефан Димитров ми я написа още преди да започне окупацията на Богдана".

Йорданка Христова сподели, че нейната музикалност идва в наследство от бащиния й македонски род. И подхвана стара градска песен, в която лирическият герой иска да посети градската баня, но се чуди откъде да вземе "пари, сапун, кисе". Данчето, която за два часа дори не се облегна на стола, който домакините й бяха приготвили по-скоро като декор, хвана микрофона и за "Есен", но предупреди публиката да не се оставя на тъгата заради факта, че "С лисичи стъпки се изнизва времето..." Финалът, естествено, беше с "Ще продължавам да пея" по безсмъртната мелодия на Хосе Фелисиано и с прекрасните стихове на Михаил Белчев. След аплаузите десетки фенове от няколко поколения се наредиха на опашка, за да поднесат цветята си. Сред почитателите, които я разцелуваха, пък бяха любимата й поетеса Евгения Гешева, с която са заедно от 60 години, и топ музикантът Здравко Радоев.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай