Възстановиха църквата "Св. Атанасий" в Златоград

Гарвани изкълвават очите на агаряните и спасяват града

Възстановиха църквата "Св. Атанасий" в Златоград | StandartNews.com
Гарвани изкълвават очите на агаряните и спасяват града

Всеки българин знае за прекрасния Златоград, сгушен в дебрите на Средните Родопи. И днес той впечатлява с прекрасните си възрожденски къщи, създадени преди повече от два века. Туристите мечтаят да се разходят по тесните калдаръмени сокаци и да пийнат чаша руйно вино в дълбоките механи. Но може би най-впечатляваща е християнската история на града, който минаги е бил светилник на вярата. В него са уникалните църкви „Св. Богородица“ (1834) и „Св. Георги“ (1871), откъдето започва закъснялото българско Възраждане.

Началото на днешния Златоград обаче се губи в мрака на средновековната епоха. Археологически разкопки покрай Велика река разкриха гробове от ХІІІ-ХІV в. с множество метални и стъклени накити. Погребенията явно са свързани с най-ранното селище. Вероятно в същото време са били изградени няколко християнски църкви, които заедно с него загиват по време на османското нашествие. Те са на четири планински върха, ограждащи Златоград отвсякъде и образуващи Кръстатата гора, както я наричат местните хора. Храмовете носят имената на светците Константин и Елена, Неделя, Атанасий, Илия и Екатерина. Сега три от тези църкви са възстановени и гордо извисяват кръстове над куполите си. Това са „Св. Св. Константин и Елена” на югозапад от града, „Св. Неделя” на север и „Св. Атанасий” на стар път към Беломорието. До тях може да се стигне по черни пътища, а първата се намира на самата граница и на шосето, което свързва България с Гърция.

С тези храмове са свързани много легенди, разказващи за драматичните времена на турското робство. Особено трагичен е разказът за гибелта на укрепения манастир, в който се намирала църквата „Св. Неделя”. Цели месеци нашествениците го обсаждат, но той не се предава. Всички се чудят как християните издържат без храна и вода. Накрая на стените на обителта се появява измършавелият като скелет последен защитник. Преди да се хвърли от зида, той промълвява към завоевателите: „Всички са мъртви. И аз ще умра, но от нашата кръв ще се родят тези, които ще освободят земята ни!”.

Много е впечатляваща и историята на храма „Св. Атанасий“. Според легендата от руините на старата църква излитат ята гарвани и изкълвават очите на агаряните, тръгнали през ХVІІ в. да изтребят последните християни в Златоград. Оттогава мюсюлманите от околните села треперят от това чудо и не смеят да закачат българите в селището, чиито покровител става св. Атанасий.

Именно затова е толкова важно възстановяването на храмовете на Кръстатата гора. След „Св. Св. Константин и Елена” и „Св. Неделя” дойде реда на „Св. Атанасий“. Тази църква е възстановена веднага след Балканската и Първата световна война, когато Златоград е присъединен към границите на Родината. Сградата обаче до 2018 г. бе почти изоставена и пред рухване.

Ето че сега с волните пожертвования на златоградчани и хора от цялата страна тя бе направена много по-красива отпреди. Позлатените й кубета се виждат от града и от километри разстояние. А през нощта тя е осветена и много наподобява храма „Възнесение Господне“ на царствения хълм Царевец във Велико Търново. И в тома няма нищо чудно, защото християнският Златоград е такъм символ за Родопите, какъвто е Търновград за цялата ни Родина.

Освещаването на храма става днес на 2 май 2019 г. – деня на св Атанасий Велики.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай