Понеделник,

"Уайтснейк" от първо лице

От: Администратор -
2800
"Уайтснейк" от първо лице
A
A
A

Канадският журналист Мартин Попов години интервюира Дейвид Ковърдейл и компания преди да напише "Отплаване"

Книгата "Отплаване. Фантастичното пътешествие на "Уайтснейк" на Мартин Попов е първият опит да бъде описана цялата история на групата на Дейвид Ковърдейл. Много се е изписало досега за "Бялата змия", но никой не се е осмелявал да събере на едно място фактите от дългия живот на бандата - от корените на Ковърдейл в "Дийп Пърпъл" до световните турнета, които продължават и до днес. С тази задача се е заел канадският журналист от руски произход Мартин Попов. Той от десетилетия следи историята на рок музиката и многократно е разговарял с бивши и настоящи членове на "Уайтснейк", които в неговите интервюта разказват от първо лице за нея.

В "Отплаване" музикантите ще открият историята на група описана в първо лице от титани на рока като Дейвид Ковърдейл, Джон Лорд и Стив Вай. Читателите ще разберат от какво е вдъхновен текстът на "Here I Go Again и защо песента "Fool For Your Loving" е била написана в конюшня. Книгата припомня бурните отношения между великите музиканти, както и сблъсъците с моралистите заради нецензурните текстове и неприличните обложки. Авторът отделя специално внимание и на връзката на Ковърдейл с Тоуни Китейън - сексапилната жена от клиповете на групата, която мнозина обвиняват, че се е превърнала в нещо като Йоко Оно за "Уайтснейк" и отдалечава Дейвид от бандата.
Мартин Попов е включил и подробна дискография на "Уайтснейк", както и рецензии и описания на песните от най-великите им албуми.

С над 50 книги на тема рок и метъл Мартин Попов е един от най-опитните изследователи на твърдата музика. Той е огледал подробно всяко клонче от огромното родословно дърво на рока и е извлякъл от там всичко, което меломаните си заслужава да знаят за своите любими групи.
Предлагаме ви откъс от книгата.

Ранни години - "Братята грешници"

Леко пухкав и с очила, с акне и не много добър стил на обличане (въпреки че работата му е да продава гащи - тоест, панталони, извинявам се на британците) и няколко седмици преди 22-рия му рожден ден... Така изглежда бъдещата легенда Дейвид Ковърдейл - доста неугледно - малко преди да заеме своето място в редиците на рок-титаните "Дийп Пърпъл". Това е лятото на 1973 година и "Пърпъл" са в ъгъла на боксовия ринг пред сериозна заплаха от разпадане. Сред този хаос, отговорността да застане в центъра на сцената пада върху раменете на г-н Никой от Северна Англия независимо от заплашителното присъствие на самия Мъж в черно - Ричи Блекмор, който проверява паспорти на всяка крачка, търсейки доказателства за произход от родината на автентичния блус.
Вярно, че разказваме приказката за "Уайтснейк", но дали за тях щеше да се говори толкова сега, ако Ковърдейл се беше впуснал в своите премеждия без да е вече доказана рок звезда? Не мисля. От тази гледна точка, необходимо да караме по ред.

Дейвид Ковърдейл (роден на 22 септември 1951 в Солтбърн, морски град с население 10а000 души, в окръг Редкар и Кливлънд, Англия)

не е нищо повече от кръчмарски певец

преди да се отзове на една обява на "Мелъди Мейкър", които търсят претенденти за трона, освободен от първенеца в класацията за "рок-крясък и вой" - Иън Гилън. И кръчми е точната дума - Дейв е познат като човек, който обича да обръща чашките из окръг Редкар. Всъщност родителите му, които са от ирландски произход, имат собствена кръчма (според някой източници майка му е работела в училищен стол, а баща му в завод за стомана), което му дава редовен достъп до поредната разпенена халба. Ковърдейл потвърждава, че е пял по "мъжките клубове" в Северен Йоркшир от 11-годишна възраст, а се е очупил с песните на Томи Стийл в домашна атмосфера още като е бил на 5.

"Основната цел на хората от работническата класа беше да се махнат от това шибано място," казва Дейвид пред списание "NME". "Майка ми и баща ми ме подкрепяха, доколкото можеха сред Сатанинските мелници. Никой не си позволяваше да се прави на интересен - при нас беше "две напред - две назад". И тоалетните ни бяха външни. Но аз не се пуснах по течението. На много хора им стига да седят пред телевизора и да гледат новия филм за Джеймс Бонд. И Холивуд е много вреден в това отношение. А повечето, които изкарат някой лев, прекарват остатъка от живота си като треперят да не го загубят и не му се наслаждават."

"Аз открих, че мога да се изразявам много по-директно с пеене," припомня си Дейвид през 1988-ма, в разговор с "Рок Бийт", като прави контраст между избраната от него професия и визуалните изкуства. "Вместо хората да ти гледат картината и да питат "не е лошо, ама какво си искал да кажеш", аз можех да се изразявам много по-просто и по-бързо и хората знаеха за какво говоря. Това винаги ми е харесвало. Аз не помня, но майка ми ме уверява, че съм можел да изпея всяка песен от класацията "Топ 10" по онова време."

Първата истинска група на Ковърдейл, "Винтидж 67", влиза в бизнеса през 1966 година. Дейвид вече носи вируса на музиката, заразен от "Кинкс", също и от "Прити Тингс" и "Ярдбърдс", но най-вече от Джими Хендрикс. После идват "Денвър Мюл" (С67/Т68) и "Скайлайнърс" (С68/Т69), последвани от "Гавърмънт" (С69/Т70), които всъщност подгряват "Пърпъл" през август 1969-та на един концерт в Шефийлд. Говори се, че тогава Джон Лорд си записал телефона на Дейвид в случай, че нещата с Гилън не потръгнат. По това време

Дейв изкарва по някой лев в един бутик

"Пърпъл Луун" и учи графичен дизайн в мрачния Мидълсбро, където за пръв път се среща с бъдещия си другар в "Уайтснейк" Мики Мууди. Ковърдейл казва пред "Съркъс", че е отсвирил колежа, защото: "Открих, че мога да използвам тялото и гласа си, за да се изразявам, за да комуникирам с хората във всеки един момент, дори песента да е леко глупава".
На музикалната сцена, преди "Пърпъл", Дейвид припява в групи като "Харвест" (което го отвежда за малко в Дания), "Ривърс Интеншън" и накрая "Фабюлоса Брадърс". В някакъв момент му предлагат да пее с уважаваната прогресив рок банда "Алън Браун Сет". "Един приятел ми каза, че питали за мен и се чудели дали ще се навия. Аз помислих, че ме бъзика и на шега му казах "Разкарай се". За съжаление, той го прие буквално."

През групата са минали хора като Робърт Палмър, Мел Колинс и Джес Роден, така че е разбираемо защо Ковърдейл има право да се псува за този гаф. Но пък си научава урока! След като изпраща касетка и после минава през "кастинга" на "Пърпъл" през август 1973-та, за изненада на всички, Ковърдейл се приземява в още по-голяма банда. Още по-изненадващото е, че се е наложило един приятел на Дейвид да го убеждава да се пробва и това, което изпратил за прослушването, било едно доста пиянско изпълнение на "EverybodyТs Talking"2 на Хари Нилсън, за което Джон Лорд казва, че Дейвид едва се придържал към мелодията.

"От мениджмънта на "Пърпъл" поискаха първо да изпратя моя снимка, което ми се стори малко тъпо," разказва Дейвид пред "Мюзик Експрес" през 1977 година. "Чудех се защо ще преценяват таланта на един човек по това как изглежда. Взех една снимка от майка ми. На нея бях в униформа на бой скаут. После ми поискаха касетка, за да чуят гласа ми, но единственият запис, който имах, беше от едно парти, на което бях пиян. Мислех, че с това ще се приключи, но те ме поканиха да отида в Лондон на прослушване и после ме взеха. Мисля, че това, което ги привлече, беше тембърът на гласа ми, а не толкова какво пеех.

Аз бях просто един дървеняк

разбирате ли, момче от малък град. Никога не бях стъпвал в студио преди да влезем да записваме "Burn". Сега съм местен герой в Солтбърн. Направиха ме почетен гражданин; после ми поискаха 25а000 паунда дарение, за да оправят един стар мост, но аз им отказах."

Дейвид си припомня: "Толкова бях запален. Нали се сещате, че "Burn", щеше да е първият ми запис. Знаех, че "Дийп пърпъл" са големи в Англия, но нямах представа, че са толкова популярни и по света и когато ме взеха, щях да се побъркам. А и другите в групата много ме подкрепяха. Все още, до ден днешен, се възхищавам на куража им да поемат риск и да ми гласуват доверие. Нали ви е ясно, че никой не ме знаеше. Но те явно са преценили, че има нещо в мен, Бог да ги благослови."

"Много смело нещо за група от такъв мащаб. Но тогава Ричи и аз пишехме повечето песни. В онези дни всичко се делеше на пет, както беше договорката им - нещо, което Ричи промени след "Burn". Имаше и малко мързел. Ако не си мотивиран да работиш, тогава не допринасяш достатъчно и имаше факти, които показваха това. Така че той промени динамиката, когато започнахме албума "Stormbringer" и на старата гвардия в "Пърпъл" това никак не й хареса. Но все пак, всички слушаха Ричи. Аз написах поне шест версии на песента "Burn", толкова бях надъхан. "Here I Go Again" написах в Португалия, много преди хората в Америка да я чуят през Т87. Тя беше за разпадането на първия ми брак." За бившата си жена Тоуни Китейън Дейв признава: "Навсякъде по света тя беше съблазнителката от клиповете. Където и да отида, виждах жени в публиката с коса като нейната в същия цвят. Тя е отговорна за повече прически от Дженифър Анистън."

Бърни Марсдън, китарист в "Уайтснейк" от 1978 до 1982, разказва: "Дейвид много си пада по леко сексистките текстове и беше твърде забавно. В последствие някой от текстовете ни започнаха да стават малко по-нецензурни, но ние просто се забавлявахме. Когато правехме албума Lovehunter, ние не възприемахме всичко това особено сериозно. По онова време имаше някои журналисти, които ни имаха зъб и доста се заяждаха. Приемаха текстовете твърде буквално, а ние изобщо не се взимахме толкова сериозно. Гледахме да се забавляваме. "Обичам те, а сега лягай" - не беше точно Шекспир. Наистина ли смятате, че някой би говорил така сериозно? Разбира се, че не."

"Арена Армеец" ги очаква през ноември

Рок легендите "Уайтснейк" ще имат за шести път концерта у нас на 24 ноември в зала "Арена Армеец". Той ще бъде част от тяхното турне "The Purple". За първи път публиката в София, заедно с класиките "Is This Love", "Here I Go Again" и много други, ще има удоволствието да чуе супер хитовете от трите велики албума на "Пърпъл" - "Burn," "Stormbringer" и "Come Taste The Band", в които участва Дейвид Ковърдейл. След многобройните си участия през 2013-та, свързани с турнето "Forevermore World Tour", групата прекара 2014 г. в записи на 12-тия си студиен "The Purple Album".
"Новата ни продукция ще е един вид отдаване на почит. Това е едно голямо благодаря от мен към "Пърпъл" за възможността, която ми бе дадена преди 40 години. Както казах на Ричи, с тях започна това невероятно пътешествие за мен, което продължава и днес и не бих могъл да си представя по-добри учители. Университетът "Дийп пърпъл" беше изключителна школа за мен. Нямаме търпение да изпълним тези песни на живо", коментира Ковърдейл.
Билетите за концерта са на цени от 60 до 120 лева, съобщават организаторите от "София мюзик ентерпрайсис".


Всички новини от категория Чудесата на България.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички