Три дни духова музика люлее Монтана в чест на Дико Илиев

Три дни поред Монтана живя в ритъма на духовата музика. В петък, събота и неделя градът бе огласян до среднощ от оркестри. Това явление се повтаря на всеки две години. Започнало е преди 30 години, а сегашното бе 16-тото издание на обичаните празници на духовите музики. Повод на домакините да ги организират е фактът, че самородният композитор Дико Илиев е изживял последните си години, починал е и е погребан в този град. Малцина знаят, че приживе е пожелал да свирят Дунавското, когато го спускат в гроба. Така е и станало.
И до днес има много хора, които помнят този човек - тих, миловиден и с нищо непарадиращ възрастен мъж. Помнят го като бай Дико. Всяко поредно издание на празниците съживява спомените за него – едни го помнят като сляп, но застанал пред градския духов оркестър да го дирижира, други – като добър дядо и мъдър събеседник на всеки, спрял го да поговори с него. Също малцина знаят, че е писал специално поръчани песни за рождени дни на деца и роднини, на познати или непознати. Без пари - само срещу касетка ягоди...
Последните – 16-ти празници, през уикенда събраха в Монтана 12 оркестъра – едни от най-добрите в България, както и от Черна гора, Полша и Румъния. Домакините се представиха с градския оркестър – все още има и музиканти, които на младини са свирили под неговата палка. Днес този оркестър носи неговото име. И младежкият „Виво Монтана", който също е едно чудо на жанра. Седем музиканти, водени от енергичния, безкрайно отдаден педагог и талантлив музикант Пламен Крумов, свирят от деца до днес духови мелодии. Започнали са заедно, когато са били в четвърти, пети, осми класове, днес някои са завършили висше образование, но
тази музика ги обединява
Излезли са от училището, в което са започнали да се учат и днес обикалят страната. Канят ги и ги посрещат като скъпи гости на много градски празници и фестивали. България видя отдадеността и страстта им към духовите мелодии в състезанието „България търси талант", което те превзеха без сериозна конкуренция.
Най-ревностният участник в Дикоилиевите празници в Монтана е представителният младежки духов оркесътър на Троян с ръководител Тотко Рогашки. Той пристига с можоретния си състав. Познат на публиката е и представителният младежки състав на Елин Пелин. Но над всички български оркестри се извисява военният - представителният на националната ни гвардейска част. Той изпълнява и хореографски музикални композиции, комбинира музикалните изпълнения с шоу. Това го прави по-атрактивен и запомнящ се. По майсторство го следва и софийският духов оркестър...
Монтана е аплодирала музики от Украйна, Словакия, Сърбия. Този път – от Полша, Черна гора и Румъния. Това говори достатъчно за престижността на монтанските празници. На тях не идват музиките на Балей или Бело поле. Идват вече утвърдени състави, преминали през сцените на национални конкурси и международни фестивали, отличаващи се с оригиналност и високо духаческо майсторство. Такава бе градската музика на Будва, Черна гора. Тя изпълнява родни мелодии, но и класически – изсвири „Маршът на славянката" на Васиилй Агапкин, „Валс №2" на Дмитрий Шостакович, оркестрови варианти на „ Скорпионс" и „Абба голд", поп и рок мелодии. Тази градска музика е създадена през 1906 година. В нея свирят и професионалисти, но и любители, млади музиканти и по-възрастни, цели фамилии продължават традицията.
Музиката от град Могилно, Полша е най-известната в страната си. Създадена е през 1970 година от един тромпетист, известен с музикалната си страст към този жанр. Удостоен е с Възрожденския кръст на Полша. През 2015 година съставът е класиран на трето място в национален конкурс за духови оркестри, а на осмия Феликс – Нововиейски фестивал в Олштин вече е сребърен медалист. Празниците в Монтана са първото му международно участие. Доведе ги ръководителят им Мариуш Миколайчик.
Това е вторият оркестър от Полша
който участва в монтанските празници. Първият е бил „Сташиц" от град Катовице, който е свирил през 2010-та.
Румънският „Яковений" още си пробива път между родните духови състави. Духачите са млади музиканти, които още залагат на оригинални родни мелодии.
Празниците в Монтана предложиха на посетителите си и други прояви. Като изложбата на рисунки на деца от 34 държави по темата им : „Тъпан бие, хоро се вие". Или изложбата на държавния архив с нотни листове и снимки на бай Дико, с книги за него. Тази година имаше и краеведска конферениця на тема „Музиката за векове". Читалищни дейци и краеведи изнесоха доклади, които са труд на техните изследователски усилия върху историята на духовите музики в 18 селища от областта.
И родните, и чуждите музиканти знаят кой е бай Дико. Затова всички дружно изпълниха марша му „Сливенци при Драва" и Дунавското хоро. „Сливенци при Драва" е била неговата мъка и гордост. Защото 14 години радио София е започвало сутрин програмата си с него, без да съобщава името на автора му. Когато той лично се обадил в радиото и ги помолил за това, без да иска нищо, оттам се удивили и му отговорили, че това е народно творчество. Чак по-късно се разбрало, че е негово. А Дунавското му е носило винаги радост. Той признавал, че то звучи като талазите на зряло жито, полюшквани от вятъра в неговата любима дунавска равнина...
Фестивалите официално се завърнаха!
Марин Райков проговори за ултиматума на Митрофанова
Асен Василев преброи гласовете за кабинет. Ново нареж...
Атанасов надъхва за ново правителство. Съсипа Митрофа...
Очаквано: Навалица за Гърция, Северното черноморие пу...
Драстично намаление на данъците, не се е случвало от...
Москва прати два самолета. Колко дипломати си тръгват...