Сряда,

Театърът на мечтите

От: Failed to load user -
1711
Театърът на мечтите
A
A
A

И без Портной бандата запази качество

"Дрийм тиътър" блестят почти 30 години на сцената

Само година дели "Дрийм тиътър" от сериозен юбилей - 30 години на сцената. И само няколко седмици - от концерта им в зала "Фестивална" на 29 юли.

За тези десетилетия най-големите техничари в метъла постигнаха истинска революция в тежкия жанр. Допреди да се появят Джон Петручи и компания, той разчиташе на мощни и сравнително елементарни китарни рифове. Години по-късно "Театърът на мечтите" обаче преобърна схемата: джаз, блус, етно, неравноделни размери, свръхбързи сола и барабани с виртуозен ритъм - всичко това, комбинирано по блестящ начин. "Дрийм тиътър" се завърнаха и към една от най-хубавите традиции на предшестващите ги банди - концептуалните албуми. "Scenes from memory" например, въпреки че няма как да достигне славата на "Another Brick In The Wall", е прекрасен пример за "пълнометражен" запис, в който всяко парче се прелива в следващото, обединени в общ сюжет.

Пробивът на бандата е особено любопитен. Музикантите и до днес считат суперуспеха на "Pull me under" през 1992-а за абсолютна изненада. "Тогава бяха годините на грънджа. Всички бяха луди по "Нирвана" и сиатълската четворка. Ние свирехме в съвсем различен жанр", разказват музикантите. В началото те решават, че ще носят името Majesty - название, което сравнително бързо променят с онова, с което ги познаваме и днес. Трима студенти от музикалния колеж в Бъркли основават бандата - Джон Петручи, Джон Мюнг и Майк Портной. Вероятно заради това музиката им винаги е считана за напълно академично обиграна. Те са спечелили престижа на "група за музиканти", които в дълбочина могат да бъдат оценени само от изкушени в овладяването на някой инструмент. Действително, разнообразието в песните на "Дрийм тиътър" предполага ухо, свикнало да слуша музиката до последен детайл.

Към тримата се присъединява и един от най-противоречивите вокали в метъл историята - Джеймс Лабри. За Джеймс феновете на бандата са почти винаги раздвоени - някои считат, че гласът му е твърде нежен и дори немощен за силовото звучене на групата. Други - че лиричният Лабри пасва идеално на останалите. Така или иначе той се задържа повече от две десетилетия с "Дрийм тиътър" и отдавна е част от алхимията, която бандата забърква в албумите си.
Преди близо 20 години Джеймс преживя един от най-кризисните си моменти. По време на ваканция в Куба Лабри се отравя със заразено свинско месо - повръщането му е толкова кошмарно, че скъсва гласни струни. Специалистите му казват, че трябва да се възстановява с години. Вместо това, Джеймс нарушава препоръките им и заминава на турнето "Awake" с групата през 1995 г. - едно от най-слабите, защото гласът му така и не може да се справи с напрежението. Едва през 2002-а Джеймс успява напълно да се възстанови от инцидента. Оттогава насетне Лабри е винаги на ниво: в последните албуми на бандата спокойно поема емблематичните си високи тонове, съчетавайки ги обаче с дрезгави вокали а ла Джеймс Хетфийлд от "Металика".

Майк замести Майк

Феновете бяха буквално уплашени от напускането на един от основните двигатели през 2010-а - тоталния и всепомитащ барабанист Майк Портной. "Тази банда беше мое дете цели 25 години и ще я обичам винаги. Но просто почувствах, че имам нужда от почивка, от нещо ново", каза тогава той. И призна, че това е най-трудното решение, което е вземал, и го е направил с огромна тъга. Въпреки това и до днес е близък приятел с останалите музиканти от бандата, а феновете се надяват, че някой ден ще се върне. След напускането си Портной отговаряше за ритъма в "Avenger Sevenhold" - банда, чиито звук се промени от секундата, в която големият Майк застана зад барабаните. После музикантът влезе в куп проекти - "Adrenaline Mob", "Flying Colors", "Winery Dogs". Майк е носител на 29 награди от списание "Модърн дръмър", помага винаги с беквокалите и е копродуцент на 6 албума на "Дрийм тиътър".

На негово място дойде съвсем надежден човек - Майк Мангини. През 2005-а той постави рекорд по най-бързо соло в историята - 1203 удара за една минута. Честотата на ударите по време на поставянето на рекорда се регистрира от специална машина, наречена "Дръмометър", а номерът става със супер бързи и съвсем лекички удари с палките върху соло барабан. Мангини е абсолютен маниак по отношение на бързите сола - има дори две книги със заглавието "Познанието на ритъма", в които разкрива системата си за светкавични удари. Очаквано си е извоювал и прякора Машината - прави 13 222 удара за 15 минути и 4555 удара за 5 минути. С бандата пък записа последните два студийни албума, които се радват на голям успех. Мангини пък - умишлено или неволно - почти повтаря барабанните техники на Майк Портной, така че нямаме една от онези ситуации, в които новият човек в бандата не може да замести предишния.

Петручи и до днес свири по 6 часа

За всеки начинаещ с китарата е малко опасно да послуша внимателно Джон Петручи - вероятността да се откаже от инструмента никак не е малка. Петручи хваща за пръв път струнния инструмент на 12 години. Започва да свири по 6 часа дневно - спазва тази практика и до днес. Вероятно и заради това обикновено няма класация на топ 5 китаристите в световен мащаб, в която Джон да не присъства. Петручи предпочита 7-струнна китара. Той е способен да изстреля стотици ноти за няколко секунди, в които всеки звук, въпреки скоростта, звучи съвсем отчетливо. Джон обаче не е от китаристите, известни само с това, че могат да свирят бързо (както Кърк Хамет от "Металика"). Когато се наложи да извади бавно, емоционално соло, е винаги на линия.


Всички новини от категория Чудесата на България.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички