И без Портной бандата запази качество
"Дрийм тиътър" блестят почти 30 години на сцената
Само година дели "Дрийм тиътър" от сериозен юбилей - 30 години на сцената. И само няколко седмици - от концерта им в зала "Фестивална" на 29 юли.
За тези десетилетия най-големите техничари в метъла постигнаха истинска революция в тежкия жанр. Допреди да се появят Джон Петручи и компания, той разчиташе на мощни и сравнително елементарни китарни рифове. Години по-късно "Театърът на мечтите" обаче преобърна схемата: джаз, блус, етно, неравноделни размери, свръхбързи сола и барабани с виртуозен ритъм - всичко това, комбинирано по блестящ начин. "Дрийм тиътър" се завърнаха и към една от най-хубавите традиции на предшестващите ги банди - концептуалните албуми. "Scenes from memory" например, въпреки че няма как да достигне славата на "Another Brick In The Wall", е прекрасен пример за "пълнометражен" запис, в който всяко парче се прелива в следващото, обединени в общ сюжет.
Пробивът на бандата е особено любопитен. Музикантите и до днес считат суперуспеха на "Pull me under" през 1992-а за абсолютна изненада. "Тогава бяха годините на грънджа. Всички бяха луди по "Нирвана" и сиатълската четворка. Ние свирехме в съвсем различен жанр", разказват музикантите. В началото те решават, че ще носят името Majesty - название, което сравнително бързо променят с онова, с което ги познаваме и днес. Трима студенти от музикалния колеж в Бъркли основават бандата - Джон Петручи, Джон Мюнг и Майк Портной. Вероятно заради това музиката им винаги е считана за напълно академично обиграна. Те са спечелили престижа на "група за музиканти", които в дълбочина могат да бъдат оценени само от изкушени в овладяването на някой инструмент. Действително, разнообразието в песните на "Дрийм тиътър" предполага ухо, свикнало да слуша музиката до последен детайл.
Към тримата се присъединява и един от най-противоречивите вокали в метъл историята - Джеймс Лабри. За Джеймс феновете на бандата са почти винаги раздвоени - някои считат, че гласът му е твърде нежен и дори немощен за силовото звучене на групата. Други - че лиричният Лабри пасва идеално на останалите. Така или иначе той се задържа повече от две десетилетия с "Дрийм тиътър" и отдавна е част от алхимията, която бандата забърква в албумите си.
Преди близо 20 години Джеймс преживя един от най-кризисните си моменти. По време на ваканция в Куба Лабри се отравя със заразено свинско месо - повръщането му е толкова кошмарно, че скъсва гласни струни. Специалистите му казват, че трябва да се възстановява с години. Вместо това, Джеймс нарушава препоръките им и заминава на турнето "Awake" с групата през 1995 г. - едно от най-слабите, защото гласът му така и не може да се справи с напрежението. Едва през 2002-а Джеймс успява напълно да се възстанови от инцидента. Оттогава насетне Лабри е винаги на ниво: в последните албуми на бандата спокойно поема емблематичните си високи тонове, съчетавайки ги обаче с дрезгави вокали а ла Джеймс Хетфийлд от "Металика".
Майк замести Майк
Феновете бяха буквално уплашени от напускането на един от основните двигатели през 2010-а - тоталния и всепомитащ барабанист Майк Портной. "Тази банда беше мое дете цели 25 години и ще я обичам винаги. Но просто почувствах, че имам нужда от почивка, от нещо ново", каза тогава той. И призна, че това е най-трудното решение, което е вземал, и го е направил с огромна тъга. Въпреки това и до днес е близък приятел с останалите музиканти от бандата, а феновете се надяват, че някой ден ще се върне. След напускането си Портной отговаряше за ритъма в "Avenger Sevenhold" - банда, чиито звук се промени от секундата, в която големият Майк застана зад барабаните. После музикантът влезе в куп проекти - "Adrenaline Mob", "Flying Colors", "Winery Dogs". Майк е носител на 29 награди от списание "Модърн дръмър", помага винаги с беквокалите и е копродуцент на 6 албума на "Дрийм тиътър".
На негово място дойде съвсем надежден човек - Майк Мангини. През 2005-а той постави рекорд по най-бързо соло в историята - 1203 удара за една минута. Честотата на ударите по време на поставянето на рекорда се регистрира от специална машина, наречена "Дръмометър", а номерът става със супер бързи и съвсем лекички удари с палките върху соло барабан. Мангини е абсолютен маниак по отношение на бързите сола - има дори две книги със заглавието "Познанието на ритъма", в които разкрива системата си за светкавични удари. Очаквано си е извоювал и прякора Машината - прави 13 222 удара за 15 минути и 4555 удара за 5 минути. С бандата пък записа последните два студийни албума, които се радват на голям успех. Мангини пък - умишлено или неволно - почти повтаря барабанните техники на Майк Портной, така че нямаме една от онези ситуации, в които новият човек в бандата не може да замести предишния.
Петручи и до днес свири по 6 часа
За всеки начинаещ с китарата е малко опасно да послуша внимателно Джон Петручи - вероятността да се откаже от инструмента никак не е малка. Петручи хваща за пръв път струнния инструмент на 12 години. Започва да свири по 6 часа дневно - спазва тази практика и до днес. Вероятно и заради това обикновено няма класация на топ 5 китаристите в световен мащаб, в която Джон да не присъства. Петручи предпочита 7-струнна китара. Той е способен да изстреля стотици ноти за няколко секунди, в които всеки звук, въпреки скоростта, звучи съвсем отчетливо. Джон обаче не е от китаристите, известни само с това, че могат да свирят бързо (както Кърк Хамет от "Металика"). Когато се наложи да извади бавно, емоционално соло, е винаги на линия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
