Тайната гробница на тракийския цар с мокасините

Златният венец от Маломирово - Златиница направен по технология от бъдещето
Куче от непозната порода пази гроба на принца

Когато в ранния следобед на 20 юли 2005 г., едно голямо парче пръст се откъсва и разкрива дупка в могилата между елховските села Маломирово и Златиница, никой в екипа на големия ни археолог Даниела Агре не вярва, че щастието им се е усмихнало. Всички смятат, че са попаднали на поредното леговище на язовци. И как да е друго - копаят от седмици, а не са намерили нищо повече от прекрасни, но ценни само за научната литература, образци на къснобронзовата и ранножелязната епоха. Митичната тракийска гробница, за която Агре 5 години търси средства, за да разкопае, така и не се появява. И с всеки следващ час работа учените все по-силно вярват, че и тя е станала жертва на крадците на история. И без това дупките от иманярски набези личат по всички краища на могилата...

Не случайно обаче Агре е известна сред колегите си като

най-упорития археолог

Не говори много, но тръгне ли по следа, не я изпуска. В онзи ден тя просто хваща кирката и започва да копае, докато на повърхността не излизат животински кости. Бавно се оформят скелетите на два коня, принесени в жертва. А до тях - култова площадка, с разбити върху нея пет керамични съда. Ентусиазмът се връща и екипът запретва ръкави. Скоро до конете се появява скелетът на куче. То е от непозната днес порода и е едно от трите неща, които се срещат единствено в могилата край Маломирово и Златиница. Нямат аналог в останалите земи на траките, поради което правят историята на гробницата особено интригуваща и днес.

Три дни трябват на археолозите, за да разчистят насипа, да стигнат до гробницата и да разберат, че всъщност са имали най-големия късмет. Попаднали са на непокътнат царски гроб. Гледката е смайваща. Един след друг на бял свят през вековете излизат невероятни артефакти - железен меч (махайра), колчан с 200 бронзови стрели, 7 копия, плетена желязна ризница и бронзов шлем халкидски тип. Сред невероятното съкровище са още два сребърни ритона, оформени като глави на елен и четири сребърни фиали, скъпи предмети от алабастър и разбира се, апликациите за двата жертвени жребеца с 200 мъниста и две железни юзди. Но

три предмета блестят с особена красота

И днес са бисери в колекцията на НИМ.

Първият е ювелирен златен венец, в центъра на който сияе Нике. Той се отличава от останалите тракийски лаврови диадеми - на Севт III или на принцесата от Могиланската могила. Защото за разлика от тях отвореният край на венеца от Златиница е на тила, а не на челото. Между веждите на царя, който го е носил, грее богинята на победата. Нещо повече - заедно с диадемата, владетелят е слагал на главата си и отлично запазената в гроба кожена лента с 29 златни розети - знак за изключителната власт, която този мъж е имал.

Най-любопитното е, че ювелирното златно украшение е създадено по технология, за която се смята, че е открита три века по-късно. Приложен е методът на изтеглената пластина, която до този момент в световната наука се смята за постижение на римската епоха от I в. след Христа. Така находката в Златиница-Маломирово съвсем сериозно повдига въпроса дали пък тракийските торевти не са тези, които са дали на Рим златните лаврови венци...

Вторият предмет е не по-малко изящен - масивен златен пръстен-печат, който

владетелят е носел на малкия си пръст

Изображението върху бижуто е добре познато от други тракийски паметници - Великата богиня майка, която поднася фиала на царя конник и така го приобщава към света на боговете.

Третият артефакт изумява и най-големите ни траколози - проф. Иван Маразов и проф. Валерия Фол, които отделят дни наред, за да го изучават.

Сребърен наколенник с позлата. Украсата е съвършена. Изобразява тракийския владетел и сцени от митологията. Наколенникът от Златиница-Маломирово е един от най-добре запазените у нас. И може би най-красивият.

Трите символа на властта са се носели едновременно като знак на огромната владетелска мощ на царя. Но кой е бил той?

Гробните дарове и съкровището категорично сочат, че в "Голямата могила" край Златиница и Маломирово почива цар.

Датировката на артефактите връща лентата на времето към средата на тV в. пр. Хр. Затова Агре се спира на одриския цар Керсеблепт. Той е внук на Севт т и син на Котис т, при когото Одриското царство достига втори разцвет след великия Ситалк. Керсеблепт е един от тримата братя, които наследяват трона на баща си и разделят царството през 358 г. пр. Хр. Неговата част от Одриското царство се намира на изток от р. Хебър (Марица) до Византион, стигайки Дарданелите през 341 г. пр. Хр.

Цар Керсеблепт трябвало да води героичната борба на траките срещу македонската инвазия. И го прави успешно. Превръща се в

кошмара на Филип II Македонски

Гробът на Керсеблепт не е открит, въпреки че през 1997 г. турски археолози обявяват, че са го намерили. В околностите на Текирдаг край Мраморно море е разкопано пребогато погребение на тракийски владетел от същата епоха. Освен съкровищата, мъжът бил с пурпурни дрехи, което е категоричен знак за върховна власт. Но хипотезите на турските учени рухват, когато анализите на костите показват, че погребаният е на 24-25 г. Документално е доказано, че Керсеблепт е умрял на поне 50 г.

Уви, Агре изживява разочарованието на турските си колеги. Анализът на човешките останки в открития от нея гроб сочат, че мъжът е на 18-19 години. Костите говорят за изключителен атлет, което пък навежда учените на мисълта, че най-вероятно венецът е трофеят му от олимпийски игри.

По тленните му останки има още два предмета, които нямат аналог. Единият са обувките. Те са от шита кожа и безкрайно много приличат на днешните мокасини. Под шлема пък има специална шапка от скъп и много мек пурпурен плат, който е пазел главата от нараняванията на метала. Цветът недвусмислено говори за цар.

"Според всички анализи този гроб датира от средата на IV в. пр.Хр. (355-345 г.)", споделя пред сп. "Досие" Даниела Агре. И заявява: "Съчетавайки го с историческите извори може да се изкаже обосновано предположение, че погребаният е

един от синовете на тракийския цар Керсеблепт

- вероятно Йолай." Принцът продължава делото на баща си, но намира смъртта си на бойното поле твърде млад.

Странното е че, въпреки потеклото и бойните си заслуги, младежът не е положен в специална гробница, в каквито обикновено са погребвани тракийските царе. Най-вероятно неговият последен дом за пътя към отвъдното просто не е бил още изграден.

"Когато влязох, видях в центъра на гробницата, върху конопен саван с орнаменти, отлично съхранения скелет на покойника", спомня си Агре. И тук идва нова изненада. Тя и екипът й установяват, че Йолай е бил засипан с голямо количество сол. Това доказва, че младежът е издъхнал на друго място и е минало доста време, докато пренесат тялото му в гробницата. В древността солта била единственият начин да съхранят телата на мъртвите владетели от полесражението до мястото на вечния им покой. Вероятно именно солта е запазила и фрагментите от кожа, мокасините, парчето текстил с тъкана шарка и шапката под шлема, обърната с мекото руно навътре. На подобни артефакти археолозите попадат за първи път. Впоследствие се оказва, че тъканта е

най-ранната внесена коприна в Европа

Гробът от Маломирово-Златиница е един от най-богатите, откривани у нас. Той разкрива целия ритуал по погребението на тракийските владетели и показва пътя на сливането му с боговете.