Пловдивските тепета и красивата Родопа. Легендата

Вземи уникалното издание за символите на древното ни наследство

Пловдив, люлката на културния живот в България, е магнит за българи и чужденци. Но знаем ли всичко за тайните на един от най-древните градове в Европа? "Стандарт" Ви дава още един повод да се разходите под тепетата и се потопите в историята на града на Филип Македонски. Прочетете легендата и си подарете един уикенд из Чудесата на Пловдив. Най-родолюбивата кампания "Чудесата на България" навърши 11 години. По този повод "Стандарт" за първи път събра в луксозна книга 40 от най-вълнуващите предания за символите на древното ни наследство. Книгата съчетава историческите факти с митовете за Чудесата и е безценен пътеводител в историята както за учениците, така и за техните родители.Към всяко от Чудесата са представени и подходящи маршрути за културно-исторически туризъм, които всяко семейство може да измине.Уикендите са идеалното време да прочете легендите и да начертаете своето пътешествие.Книгата струва 15 лв. и може да се купи от редакцията на "Стандарт". Заявки се правят на тел. 0885 138 529.Кампанията "Чудесата на България" се провежда с подкрепата на българския еврокомисар Мария Габриел, която отговаря и за опазването на културно-историческото наследство в Европа. Тя е автор на предговора към "40 легенди за Чудесата на България". Специално послание към българите отправя и Пиет Яспър, вицепрезидент на "Европа Ностра" - най-голямата фондация на Европейската комисия за опазване на културно-историческото наследство, чийто президент е оперната звезда маестро Пласидо Доминго. "Стандарт" е носител на наградата на "Европа Ностра" за 2018 г.

Пловдивските тепета и красивата Родопа

Хълмовете край Марица са огромни камъни, които титанът Балкан хвърлял по Посейдон
Могилата в Малтепе ще се превърне в музей на открито

Със своите седем тепета Пловдив се съизмерва с Рим и Атина. Според древна легенда хълмовете край Марица са огромни камъни, които титанът Балкан хвърлял по Посейдон. Враждата била заради красивата Родопа. При разкопките под тепетата са разкрити и най-старите свидетелства, че древният град е бил създаден далеч преди второто хилядолетие преди Христа. За повечето хора тепетата, които се извисяват над града, са известни предимно с турските си имена. Те обаче са получили названия и много по-рано - по времето на траки и римляни. В центъра на Пловдив се извисява Сахат тепе ("хълм на часовника"). Възвишението носи това име от римската епоха - в източната му част се намира общественият воден и слънчев часовник. От двете страни на Античния театър се издигат Джамбаз тепе и Таксим тепе. През Средновековието първото е наричано

"хълм на акробатите"

Според преданието от скалите на върха е спускано въже, по което смелчаците опитвали да се изкачат. Името на Таксим тепе също има стара история (от турски таксим е "разделяне, разклонение на водопровод"). Навремето римляните построили акведукт от близкото село Марково до пловдивския хълм, откъдето водите се разпределяли във всички посоки на града.Чуждите пътешественици отбелязват в своите съчинения и името Сарай тепе заради великолепните сгради, строени някога там. Дори предполагат, че на тепето се е издигал палатът на Филип Македонски.Петото тепе в Стария град се извисява като страж и затова носи името Небет тепе ("стража"). По склоновете му могат да се открият каменни останки от тракийското величие. Сред най-предпочитаните места за разходка в Пловдив безспорно е Бунарджика, известен още с имената Хълм на освободителите или просто Альоша заради каменния войник. Седмото тепе е наричано Марково или Марково коляно. Легендата разказва, че Крали Марко, яхнал коня си Шарколия, преследвал Муса Кеседжи и направил огромен

скок от Бунарджика върху тепето

Затова по-късно то е наречено на негово име. Тепетата са една малка част от Чудесата на Плавдив. Повечето от находките са открити случайно. Като например - театърът на Филипополис. Разровен е при строителни работи през втората половина на XX в. Реставриран е през 80-те години на миналия век. Римските архитекти умело са използвали естествения наклон на терена за изграждането на театъра. Седалките обграждат орхестрата (игралното поле, което днес наричаме сцена). Тя е полукръгла, с диаметър близо 27 метра. Зад нея се издига триетажна постройка, в помещенията й се преобличали актьорите.Според надпис на един архитрав (каменна греда върху колонада) строежът на театъра е започнал при император Траян, между 108 и 114 г., продължил при император Адриан и даже след него. Не се знае кога точно е бил завършен, но когато това станало, в него се събрали 3500 души. Опожарен и разрушен е през IV в. Днес той се използва като открит летен театър за представления и концерти, създава неповторима атмосфера с величието на своята хилядолетна история и естетическото въздействие на белокаменните руини.

Век след опожаряването на театъра

се построява Малката базилика на Филипопол. Останките от нея също са открити случайно - при строителството на жилищен блок. Наричат я Малката базилика, тъй като в непосредствена близост се намират две други филипополски базилики, едната от които е смятана за митрополитската църква на града (Голямата базилика).Изградена през втората половина на V в. в чест на Базилиск, главния военен командир на провинция Тракия. Той има собствено жилище във Филипопол и печели уважението на местните хора през 471 г., когато отблъсква от града разбунтувалите се готи. Признанието към Базилиск е изразено в ктиторски надпис от 6 реда, вграден в мозайките пред олтара, който възхвалява военноначалника.През 475 г. Базилиск става император, но след само 20 месеца е свален от предшественика си Зенон (474-491), който заповядва всяка следа от присъствието на врага му да бъде унищожена. В резултат на това първите редове на ктиторския надпис в Малката базилика, оформен в мозайката от червени камъчета на бял фон в центъра срещу олтарната абсида, са премахнати.Скоро след това базиликата изгаря до основи, след това отново е реконструирана с мноцветна подова мозайка. Към края на VI в. Малката базилика е изоставена. И до 2010 г. остава

скрита под бурени

Безспорно най-интересният обект, който се очаква да се превърне в голяма пловдивска туристическа атракция е Могилата Малтепе от I-II век след Христа, разкопана край с. Маноле. През 2019 г. бе разкрита внушителна кула от римско време, висока повече от 20 метра. Тя се превърна в истинска сензация, като очакванията бяха при последващи разкопки да бъде намерен и гроб на владетел. Това, което в крайна сметка стана ясно след няколко месеца работа на обекта през лятото е, че гробница няма и че най-голямата могила на Балканския полуостров - Малтепе е изкуствено изграден насип, като на върха се е извисявал култов храм.Съоръжението представлява един подземен фундамент, чиято цел е била да държи и да изведе на голяма височина храмова постройка. В момента тече възстановяването на

20-метровата кула

като целта е могилата да се превърне в музей на открито. Като част от атракцията ще е 40-метровият иманярски тунел в основата, който е запазен напълно.

Други обекти в района: