Повече от шест десетилетия Борислав Стоев следва мъдрия съвет на учителя си Илия Бешков: "Рисувайте, рисувайте, докато се превърнете в рисунка - както Бах се превърна в музика". И наистина днес, размишлявайки върху неговата огромна пластическа продукция - стотици, а може би хиляди етюди, скици, зарисовки, литографии, графики, монотипии, акварели, пастели, илюстрации, опити върху керамика, стъкло и прочие, и прочие, ние поразени разбираме, че през цялото време художникът е създавал автопортрет, черпейки енергия и вдъхновение от "безкрайното море на рисунката" (Борислав Стоев).
Този автопортрет е приблизителен и точен, проникновен и разсеян, реалистичен и митологичен, натуралистичен и сюрреалистичен.
Още ранните студентски опити на Борислав Стоев го въвличат в магията на рисунката. Сам той признава, че го опиянява свободата да създава върху белия лист с молив, креда, перо, въглен, туш, флумастер или пастел нови светове. Два преобладаващи акцента тук са съзерцанието на човешкото тяло и съзерцанието на природното великолепие.
Голото женско тяло изключително много изкушава въображението на Борислав Стоев. Изглежда, за художника то символизира не само красотата и съвършенството на пропорциите, но и жадуваната освободеност от сковаващите условности на времето, бита, предразсъдъците, ограниченията на физическото смъртно тяло. Вечното женско начало, утробата, раждащото, всесъздаващото оформя и вдъхновява творческата личност, а творецът облагородява, възвисява, обожествява своя модел.
Борислав Стоев върви от реалистичното, почти натуралистичното изобразяване на фигурите - към кубистичното разграждане, разчленяване, раздробяване като символ на отчуждението - разпада на традиционните ценности и морал, така характерен за новото време. В опита да разгадае необяснимите противоречия и дисонанси у съвременния човек, в постоянното усилие да познае самия себе си, авторът работи години наред няколко удивителни серии, наречени "Карнавал", "Танц", "Цирк", "Новини"... Какъв е интериорът в тези етюди и композиции?
Голи женски тела са разположени в пространството прави, полулегнали, превити в акробатически транс пред или върху стилизирани кресла и дивани; полусвлечени наметки от телата на хетери контрастират пред маймунки, клоуни с бутилки, летящи риби, сфери, коне, мрачни брадясали мъжаги, птици, елени. И целият този калейдоскоп от лица, тела и предмети сякаш ни представя един безначален и безкраен карнавал, където реалистичното по причудлив начин се смесва със странни съновидения и есхатологически представи. Това е
тържество на раблезианската веселост
искрящ хумор, неудържимата буфонада и арлекинада, но и танцът на бестиите, вихърът на подсъзнателните и инфернални страсти.
Този художник много обича парафразите, скритите и явните цитати от великите майстори. Той непрекъснато се опитва да осмисли и индивидуално пресътвори традициите и пластическите решения на автори от Античността, Ренесанса, модерната епоха. Достатъчно е тук да споменем серията пастели "Ледът и гъските", или "Закуска на тревата" (нескрита тук е полемиката и диалога с прочутата едноименна творба на Мане); или "Пасторал", където виждаме отново класическа сцена - дяволът флейтист, подлагащ на изкушение невинността и девствената чистота.
В друга серия пастели с общото название "Новини" Борислав Стоев ни показва превръщането на модерния човек в новина, любопитен факт, вестникарска интрига, клюка. Разтварянето на човешкото в небулозата на анонимността, униформиращата и обезличаваща стихия на новото време, уродливото пръкване на новите хомункулуси, франкенщайновците, на отчуждението, нихилизма и лотофагията тревожи съзнанието на художника.
Но Борислав Стоев се интересува не само от телесната долница (ако използваме прочутия израз на Бахтин) - в и чрез карнавализацията той търси и духовното, извисеното, съзидателното. Така създава едно своеобразно епично пано на човешките страсти - човекът е движен не само от гордост, завист, жестокост и похот, но и от любов, състрадателност, нежност и жертвоготовност.
За разлика от апокалиптичните серии "Карнавал", "Новини", "Цирк" и т.нар. две други серии "Родопски пейзажи" (пастел и акварел) и "Музиканти" (цветна креда) ни поднасят тяхната антитеза - светли внушения, пасторални мотиви, излъчващи доброта и идилично вдъхновение композиции. Тук виждаме как художникът се любува на родопските баири, хълмове, слънца, къщички, кучета, селянки, птици, коне, църквички, зидове, порти, поляни, козички, луни и ги разглежда като една жива българска шарена черга в цялото й цветово великолепие и многообразие.
Серията "Музиканти" също има светло излъчване. Тук всичко е театрализирано -
в гримьорните се събличат чаровни акробатки
репетират балерини, свирят закачливи флейтисти, щъкат любопитни птици, прехвърчат риби и като че ли самият художник се разхожда с шише вино и картезианска усмивка на лица. В този случай циркът е емблема на хедонистичното начало на живота - клоуни, зарове, топки, чадъри и мадони, ангели и мефистофели, илюзии и реалности се преплитат невидимо и взаимно превъплътяват.
Характерна за рисунките на Борислав Стоев е особената вътрешна светлина, с която светят. Това е светлината на духовната добронамереност, добротърпимост и добротворство. Дори когато авторът вижда само черни краски, излъчвани от своя персонаж, той не вярва, че няма да открие обратната, светлата страна. С това си обясняваме защо и при най-жестоката деструкция рисунките на Борислав Стоев не излъчват агресия и напрежение.
От ранните си студентски години Борислав Стоев обича да рисува възрожденски къщи, потопени сякаш в мъглата на баладични мечтания, наблюдавани като че ли през матово стъкло. Независимо дали това са възрожденски копривщенски къщи или стари созополски къщи, облени от яркото морско слънце, или къщи, амфитеатрално подредени под светещите Мелнишки пирамиди, или нежните Родопски махалички и църквици, авторът неизменно търси хармонията на патриархалното великолепие, което съхранява непоклатими национални традиции, обичаи и ценности.
Важен елемент в несекващите опити на Борислав Стоев да открие духовния портрет на човека на всички времена, а и да създаде своя автопортрет е интересът му към творби на българската и световната литературна класика. Стотици са авторите и книгите, към които той през годините е посягал и е създавал прекрасни илюстрации. Нека тук откроим само няколко знакови творби. Бокачовият "Декамерон" и "Дон Кихот" на Сервантес приковават вниманието на нашия автор вече десетилетия наред. Така се появиха няколко уникални серии от акварели и пастели. Ако при "Декамерон" водещо е епикурейско-хедонистичното настроение, ренесансовата сексуална разкрепостеност, анекдотичният щрих, лекият лежерен шарж, но в същото време и романтичното изобразяване на персонажите, то при "Дон Кихот" виждаме как авторовото въображение
се вдъхновява от крайния вътрешен драматизъм на Дон Кихот
от безумните му идеализъм и жертвоготовност, от експресията на страстите, но в същото време и от пародийното, от почти балаганното, незлобливата ирония и леката гротеска при Санчо Панса.
Ако се обърнем към българската литературна класика, не можем да не се удивим от постоянството на художника да размишлява и през годините да ни предлага нови и нови илюстрации към "Българи от старо време" на Любен Каравелов и "Чичовци" на Иван Вазов. Тук виждаме нов проникновен пластически прочит на тези класически творби и адекватно образно претворяване на възрожденски типажи, патриархални нрави и дух, както и уникалния интериор на подбалкански градове като Копривщица.
Днес наистина можем да кажем, че Борислав Стоев е на път да се превърне сам в рисунка - до такава степен той се е слял, самоотъждествил и самопревъплътил в безбройните създавани и пресъздавани от него образи и типажи.
Албумът, който поема сега в ръцете си читателят, предлага само една малка част от огромното и многообразно творчество на този уникален, блестящ и ярък съвременен български художник.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
