"Ставай, надигни се, защити правата си!
Ставай, изправи се, не се отказвай от борбата!
Проповедникът не ми е казал, че раят се намира в гроба, под земята. Убеден съм, че не знаеш колко всъщност ценен е животът. Всичко това, което блести в злато, не е и половината част от една история, която няма никога да бъде разказана. Така че сега погледни и виж светлината, ей!"
Из "Get up, stand up!" на Боб Марли.
"Баща ми беше бял, а майка ми - чернокожа. Наричат ме метис и други такива. Аз не съм на ничия страна - нито на белите, нито на черните. Аз съм на страната на Бога, който ме е създал и заради когото идвам и от белите, и от черните." Думите са на Боб Марли. Той стана суперзвезда, първата от третия свят - не само с музикалния си талант, а с философията на регето. Тя проповядва пробуждане и съпротива срещу неравенството и несправедливостта. Растафарианските му химни го превърнаха в герой почитан по целия свят, чийто ореол десетилетия след смъртта му продължава да вдъхновява и очарова.
Как Робърт Неста Марли, роден преди 70 години в планинското село Найн Майлс в колониална Ямайка, се е оформил като ярката фигура, която познаваме? И то само за 36 години живот. Дали защото произхожда от страна, в която бедността обрича на престъпност, трафик и насилие местните момчета и момичета? А той - в противовес - създава визията за мир и уважение.
Баща му Норвал Синклер Марли е от английски произход. Той е бил капитан от кралските военноморски сили, а след това надзирател на плантация, където се запознава с майката на Боб - Седела Малкълм. Тогава тя е на 18. Имат планове за женитба, но преди сватбата Норвал казва на Седела, че трябва да я напусне и заминава за Кингстън. До 5-годишна възраст Боб живее в къщата на дядо си по майчина линия - Омера Малкълм. После бащата предлага момчето да отиде при него в Кингстън, където може да получи по-добро образование.
Като малък Боб често е тормозен от връстниците заради смесения си произход. На 14 напуска училище, за да се занимава с музика. В мизерното гето на Кингстън, познато като Тренчтаун, попада под влиянието на певеца растафарианин Джо Хигс. Джо дава уроци на млади таланти в своя двор, където му е представен и Боб. Музиката вече се е превърнала в най-важното нещо в живота на момчето. Той току-що е напуснал работата си на заварчик след инцидент, при който парче метал се забива в окото му. Под наставничеството на Хигс талантът на Боб разцъфтява. През 1962 г. го представят на Лесли Конг, ямайски продуцент от китайски произход. Марли записва четири парчета за Конг. Първите си два сингъла - Judge Not и One Cup of Coffee - издава под името Боби Мартел. Първоначално не печелят вниманието на публиката. Четвъртото парче, Terror, никога не е издадено и се смята за загубено някъде в архивите. Никой от синглите не успява да пробие в Ямайка, но това не отслабва желанието на Боб да изгради кариера в жанра. Марли се завръща при Хигс, където скоро се събира с Питър Тош, Бъни Ливингстън (по-късно познат като Бъни Уейлър), Джуниър Брайтуайт, Бевърли Келсо и Чери Смит. Така през 1963-та се ражда групата The Wailers, в която Боб напълно обсебва микрофона.
Бандата започва да работи с легендарния продуцент Коксън Дод, с когото записва над 70 парчета до разпадането й три години по-късно. Първият им албум е Catch a Fire. След него издават Burnin, който включва хитовете Get Up Stand Up и I Shot the Sheriff. Когато групата се разпада, Боб създава друга - Bob Marley and the Wailers, с която издават няколко албума като Natty Dread и Rastaman Vibration.
Рита Андерсън е една от трите им бек вокалистки. Въпреки че Боб винаги изглеждал дистанциран от нея, между тях възниква приятелство, което прераства в любов. Двойката се жени на 10 февруари 1966-та. Имат пет деца - синовете Зиги и Стивън, дъщерите Седела, доведената Шарън, извънбрачната на Рита Стефани, осиновени от Марли. Той има още петима наследници от три различни жени - Деймиън, Кай Мани, Джулиън, Робърт и Ронан и щерката Имани, родена, преди да срещне Рита. Общата сметка е 11 деца - 10 биологични от 7 майки и едно осиновено. Рита остава с него до края на живота му въпреки всичките му забежки.
Нейната житейска философия е закодирана в следните думи. "Той не е идеален. Нито пък ти. Двамата заедно също никога няма да сте идеални. Но ако той може да те разсмее поне веднъж, ако може да те накара да преосмисляш нещата и ако признава, че е човек и че прави грешки, тогава се дръж за него и му покажи най-доброто, на което си способна. Той няма да ти рецитира поезия. Няма да мисли за теб непрекъснато. Но ще ти даде част от себе си, която знае, че можеш да счупиш. Не го наранявай, не го променяй и не очаквай от него повече, отколкото може да даде. Не анализирай. Усмихвай се, когато те прави щастлива, крещи му, когато те ядосва и усещай липсата му, когато го няма. Обичай силно, когато има любов за изживяване. Защото идеални мъже не съществуват, но винаги има един мъж, който е идеален за теб."
През 1976 г. политическото насилие в Ямайка нараства. Правят опит за покушение срещу Боб Марли. Той заминава за Англия и живее в уединение две години. Там създава албума Exodus, който се задържа в британските класации в продължение на 56 седмици. Следва също успешният албум Kaya. Те представят реге музиката пред западния свят за първи път и поставят началото на международната популярност на Марли.
Година по-късно Марли има проблем с пръста на крака. Прегледът установява, че има рак на кожата. Обикновено болест, от която страдат европейците и която се предава по наследство. (Баща му умира от рак през 1955-та). Боб отказва да му ампутират пръста, защото е в противоречие с растафарианството. Заболяването му се пази в тайна и той продължава да работи. Завръща се в Ямайка през 1978 г., където година по-късно издава албума Survival. Прави и много успешно турне в Европа, после - в САЩ. Има дори две представления в Медисън скуеър гардън. Но припада по време на сутрешен крос в Сентрал парк. Ракът, който той по-рано пренебрегва, се оказва причината за това. Той се е разпространил неспасяемо в мозъка му, белите му дробове и стомаха. Боб Марли умира в болница в Маями на 11 май 1981-ва. Погребан е в крипта в Найн Майлс, близо до родното му място - с китарата си, футболна топка, пъпка канабис и Библия. Посмъртно получава "Грами" за цялостен принос към музиката през 2001-ва.
"Хвани огъня" от Тимоти Уайт е най-изчерпателната биография на реге иконата. В българското издание са включени над 100 архивни фотографии, кратка история на растафарианската религия и отделна глава за живота на император Хайле Селасие I.
Посмъртно в Ямайка е кръстено летище на негово име, обявен е за почетен посланик на страната в САЩ, от ООН издигат негов паметник. Списание "Тайм" избира Exodus за албум на ХХ век, а от BBC обявяват One Love за песен на хилядолетието.
Растафари:
Хората са равни, любовта е над всичко
Растафари е религиозно учение, възникнало в началото на 1930-те сред бедното чернокожо население на Ямайка. Разпространено е и на някои други Антилски острови, както и извън региона. То почита Хайле Селасие I, тогавашен император на Етиопия, като земно въплъщение на Джа (Бог, от библейското Йехова) и част от Светата Троица. Началото на растафари е поставено от Маркъс Гарви, публицист и общественик, смятан от последователите си за пророк. В основата му са тълкувания на пророчески текстове в Библията, както и обществените и политически амбиции на чернокожите. В средата на ХХ век учението се разпространява и в други страни главно чрез емиграцията и интереса, предизвикван от реге музиката, чийто най-популярен представител е Боб Марли. В началото на ХХI век привържениците на растафари по света са около милион, като в Ямайка броят им е около 5-10 процента от населението. Обединява ги философията, че всички хора са равни и любовта е над всичко. Те са вегетарианци, не пият алкохол и не ядат сол. На марихуаната обаче не гледат с лошо око, а я приемат като помощно средство при медитация.
Дредлокс - пресованите плитки
От африканско движение през 30-те растафарианството набързо се е превърнало в субкултура. Раста прическата от десетки "пресовани" плитки е външният им отличителен белег. Нарича се дредлокс. "Дреад" означава всяващ ужас, страхопочитание, а "лок" - коса. Прическата символизира лъвската грива. У нас тази философия също има представители, млади момчета и момичета, които с часове могат да говорят за своите плитки. И всяка година, на 6 февруари, рождения ден на Боб Марли, правят реге купони. Снощният беше в Mixtape 5.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
