Повече от хилядолетие след смъртта му цар Самуил отново започва да говори. Не с хроники, не с летописци и не с легенди, а с костите си.
Останките, свързвани с един от най-драматичните владетели на Първото българско царство, вече са в България. На 3 октомври 2026 г. те бяха официално предадени от Гърция на българската държава и посрещнати с държавни почести. Заедно с тях у нас пристигна и антропологичният материал от четирите саркофага в базиликата на остров „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро.
А сега започва следващата глава - научното разследване.
Предварителните изследвания вече дадоха първите изненадващи отговори. Те очертават образа на мъж, който в последните си години е живял с тежки болки, сериозни изменения на гръбначния стълб и ставите и тежка травма на лявата ръка.
Царят бил висок 173 сантиметра
Антропологичният анализ на останките от саркофага, известен като „Гама“, сочи мъж с предполагаема възраст при смъртта между 60 и 70 години и ръст около 173 сантиметра.
За Средновековието това е напълно забележителна фигура. Но още по-впечатляващо е състоянието на скелета.
По него са установени дегенеративни изменения на гръбначния стълб, включително спондилоза, артрозни изменения на крайниците и възпалителни процеси около ставите. Според антрополозите тези заболявания вероятно са причинявали сериозен дискомфорт и са ограничавали движенията.
Тук костите се срещат с историята.
Самуил не е бил владетел, който стои далеч от бойното поле. Историческите сведения го представят като военачалник, който лично участва в походите и движението на армията си. А антропологичните данни показват, че към края на живота си тялото му вече е плащало цената на годините.
Един от най-могъщите владетели на Балканите е бил човек с болезнено ограничена подвижност.
Мистерията на счупената лява ръка
Най-любопитното откритие е на лявата предмишница.
Там са открити следи от тежка травма, довела до образуването на т.нар. лъжлива става. Това се случва, когато счупена кост не зараства нормално и между костните фрагменти остава патологична подвижност.
С други думи – ръката не е възстановила нормалната си цялост.
Това е особено интересна следа към живота на Самуил, но учените са предпазливи. Костта може да покаже, че е имало сериозна травма, но сама по себе си не може да каже кога точно е станала, дали е получена в битка, при падане или при друг инцидент.
Тъкмо тук започва границата между науката и изкушението да превърнем всяка кост в легенда.
Учените не твърдят, че счупването е „бойната рана на Самуил“. Но фактът остава – човекът, чиито останки се свързват с българския цар, е носил тежко увреждане на лявата си ръка.
Какво още крие царската гробница
Останките от „Св. Ахил“ обаче разказват много повече от историята на един владетел.
Изследвани са материали от четири саркофага, обозначени като „Алфа“, „Бета“, „Гама“ и „Делта“. Именно „Гама“ се свързва с цар Самуил, докато останалите погребения се разглеждат като възможни представители на царското семейство.
В саркофага „Делта“ учените са открили останки, свързвани с Гаврил Радомир.
Там се очертава образът на мъж, вероятно починал на около 45–50 години, макар че оценката допуска възрастта да е достигала 60 години. Ръстът му е реконструиран на около 170 сантиметра, а по костите говорят за сравнително добре развита мускулатура.
И тук скелетът започва да разказва своята история.
Има следи от загуба на зъби приживе, изменения на долната челюст и гръбначния стълб, както и травми на подбедрицата и черепа.
Черепната травма не е била смъртоносна. Следите показват, че човекът е преживял увреждането. А зарастването на травмите дава основание да се предполага, че е получил медицински грижи.
Това е още един малък прозорец към медицината на Средновековието.
Осем деца в един саркофаг
Най-голямата загадка обаче идва от същия саркофаг.
Докторантката Доника Йорданова е установила костни останки от най-малко осем деца на възраст между около три месеца и пет години.
Материалът е силно фрагментиран и смесен. Минималният брой деца е определен чрез сравнение на анатомичната принадлежност, размерите и степента на развитие на костите.
Тук науката се изправя пред въпрос, на който само антропологията не може да даде отговор.
Кои са тези деца?
Били ли са роднини? Имали ли са обща майка? От едно семейство ли са? Защо са погребани именно там?
Това са въпроси, които могат да променят разбирането за самото погребение в базиликата.
В саркофага „Алфа“ е открит фрагмент от скелет на дете на приблизително 7–14 години. В „Бета“ са установени непълни останки на четирима души – трима мъже и дете. Двама от мъжете са били на около 50–60 години, а третият – приблизително на 18–25.
Така четирите саркофага постепенно се превръщат в своеобразен средновековен пъзел.
ДНК ще търси царската кръв
Следващият голям въпрос е генетичният.
Български и чуждестранни учени ще работят по мащабна програма, която включва древна ДНК, радиовъглеродно датиране, стабилни изотопи и нова реконструкция на лицето на Самуил.
Част от малките костни фрагменти вече са изпратени към специализирани лаборатории в Германия, включително в Майнц и Бон.
ДНК може да даде нещо, което нито хрониките, нито костите сами по себе си могат – роднинска връзка.
Ако генетичният материал е достатъчно добре запазен, учените ще могат да проверят дали между отделните погребани има родствена близост. Това може да хвърли светлина и върху мистериозните деца в саркофага „Делта“.
Но тук също има голяма научна неизвестност.
Древната ДНК е изключително крехък материал. Хилядите години, влагата, средата и последващите обработки на костите могат да унищожат или променят генетичния сигнал. Затова не е сигурно, че от всеки индивид ще бъде възможно да се получи пълен генетичен профил.
Учените дори предупреждават, че ДНК няма да бъде магическият ключ към всички загадки.
Какво са яли царските хора
Особено интересни могат да се окажат и стабилните изотопи.
Те могат да дадат информация за храненето на хората и за географската среда, в която са живели. Чрез тях учените могат да търсят следи дали даден човек е прекарал детството си на същото място, където по-късно е бил погребан.
Това е изключително важно за царското семейство.
Защото един владетел може да управлява една държава, да воюва на огромна територия и да бъде погребан далеч от мястото, където е роден.
Изотопите могат да помогнат да се проследи именно този невидим път.
Те няма да кажат „този човек е бил цар“, но могат да помогнат да се разбере къде е живял, с какво се е хранил и каква среда е обитавал.
Лицето на Самуил ще се появи отново
Една от най-вълнуващите задачи пред екипа е новата реконструкция на лицето на владетеля.
Така след повече от хиляда години костите могат да се превърнат отново в лице.
Това няма да бъде портрет в средновековния смисъл. Ще бъде научна реконструкция, основана на антропологичните характеристики на черепа и методите на съдебната антропология.
И тя може да промени начина, по който си представяме Самуил.
До нас са стигнали изображения и художествени интерпретации на владетеля, но нито една от тях не е негов портрет от живота. Сега науката получава шанс да се доближи до реалния човек зад името.
От 1969 г. до завръщането в София
Историята на тези останки сама по себе си е достойна за филм.
През 1969 г. гръцкият археолог Николаос Муцопулос открива погребението в базиликата на остров „Св. Ахил“ в Преспа. Оттогава костите са обект на продължителни научни изследвания и на сложна история между България и Гърция.
През 2026 г. обаче те се завърнаха в България.
На 3 октомври останките бяха предадени на българската държава в Музея на византийската култура в Солун. В София те бяха посрещнати с държавни почести, а по-късно положени в базиликата „Света София“.
Заедно с тях се върна и част от най-важната научна загадка на българското Средновековие.
Три години, за да проговори историята
Истинската работа тепърва започва.
При оптимистичен сценарий първите големи резултати могат да бъдат публикувани след две-три години, но цялостното изследване вероятно ще продължи поне три години.
И учените настояват за търпение.
Защото идентификацията на цар Самуил не зависи от един тест. Тя се основава на съвкупност от исторически, археологически и антропологични доказателства. Именно така трябва да се гледа и на бъдещата ДНК експертиза – като на още едно парче от пъзела, а не като на единствен съдия.
В крайна сметка костите вече разказаха първата си история.
Разказаха за висок мъж, живял шест или седем десетилетия, за гръбнак, носещ следите на тежки години, за стави, които са болели, и за лява ръка, която никога не е зараснала напълно.
Разказаха и за други хора, погребани до него – възможни роднини, воини, деца.
Но най-важните въпроси още чакат.
