Чудесата на България

Разкриха последните страдания на цар Самуил

Какво показват предварителните изследвания

Разкриха последните страдания на цар Самуил

Силни болки, затруднено придвижване и тежко увреждане на лявата ръка са измъчвали цар Самуил в последните години от живота му. Това показват предварителните изследвания на костните останки, свързвани с българския владетел, представени от учени от БАН.

Според антропологичните анализи Самуил е починал на възраст между 60 и 70 години и е бил висок около 173 сантиметра. По скелета са установени изменения на гръбначния стълб, артроза и възпалителни процеси около ставите, които вероятно са причинявали сериозни болки.

Учените са открили и следи от тежка травма на предмишницата, довела до образуването на т.нар. лъжлива става и значително увреждане на лявата ръка.

„Тук сме, за да изпълним своя дълг и да покажем предварителните резултати", заяви проф. Людмил Вагалински, цитиран от БТА.

Част от костните проби вече са изпратени за допълнителни изследвания в Германия, включително в лаборатории в Майнц и Бон. Предстоят ДНК анализи, радиовъглеродно датиране и нова възстановка на лицето на владетеля.

Специалистите ще изследват и останките от други гробове в базиликата „Св. Ахил", сред които са кости, свързвани с Гаврил Радомир, както и останки от най-малко осем деца.

Учените подчертават, че генетичните изследвания са сложни и резултатите не могат да бъдат гарантирани. Очаква се цялостната научна работа да отнеме между две и три години.

Припомняме, че на 3 октомври останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, бяха върнати от Гърция в България след десетилетия съхранение в Солун. Те бяха положени в специално изработен саркофаг в столичната базилика „Света София".

Предлагат орден „Св. св. Кирил и Методий“ за археолозите, върнали царете Самуил и Иван Владислав

Предлагат орден „Св. св. Кирил и Методий“ за археолозите, върнали царете Самуил и Иван Владислав

Проф. Людмил Вагалински и доц. Бони Петрунова са номинирани за най-високото отличие заради приноса си към културното наследство

Коментирай