Неделя,

Хората от Провадия-Солницата погребвани със златото им

От: Сияна Севова -
A
A
A
  • Сушата убила първата европейска цивилизация
  • Васил Атанасов Николов е български археолог-праисторик, член-кореспондент и заместник-председател на БАН от януари 2017 г. В последните години той работи по един от най-интересните обекти у нас - Провадия-Солницата.
  • Праисторическите работодатели използвали наемен труд, казва Васил Николов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

- Проф. Николов, археологическият сезон започна, какво ще проучвате през тази година в Провадия-Солницата?
- Това, което всяка година правим по време на археологическия сезон, е израз на комплексното ни отношение към този страхотен праисторически паметник. От една страна е археологическото проучване със съответната методика, а от друга страна са консервационните дейности и социализацията на комплекса. Интересът към паметника е много голям, това е най-атрактивният обект от праисторическия период в Югоизточна Европа. Той е уникален с факта, че за строителството е използван камък. В тази част на континента в древността се е работело с дърво и глина. Това са материали, от които се откриват само отделни останки, докато каменното строителство е нещо много по-различно. Дори и да е частично разрушено, може да се възстанови, може да се консервира и реставрира. Провадия-Солницата е именно такъв вариант, при който могат да се възстановят много от съоръженията. Това, което предизвиква огромен интерес както от страна на специалистите, така и на посетителите, са каменните отбранителни системи на селището.
- Какво е уникалното на тези отбранителни системи?
- Комплексният паметник се състои от селище, производствен център с обредни структури, некропол от късния халколит, светилище от късния халколит, къснонеолитно светилище и среднохалколитен некропол върху него. Всичко това е от втората половина на шестото и от петото хилядолетие пр. Хр. Тъй като говорим за един комплекс, който има над 300 дка площ, а в центъра му се намира селището, укрепено с каменна стена, то (селището) може да бъде определено като цитадела. Първата каменна стена е построена около 4700 г. пр. Хр. Миналата година вложихме много усилия да установим по-големи участъци от тази укрепителна система. Знаем, че в началото е била построена като палисада - забити стълбове с диаметър над 20 см, поддържащи дебело замазана стена от глина. След това е направена каменна стена, т. е. сериозна отбранителна система. Досега сме намерили два от входовете. Централният вход е бил фланкиран с два големи каменни бастиона, явно това е бил основният вход на отбранителната система. Намерихме обаче и втори вход. За съжаление земетресенията са често явление в района, първата стена е съборена и много бързо зад нея е изградена втора. Вероятно са използвали камъните от първата при построяването втората по-тънка стена от около метър и половина. Тя също не устояла на следващ трус и около 4600 г. пр. Хр. изграждат малко по-навътре много по-стабилна стена, дебела между 2,40 и 4,30 м. Това е нещо невероятно!
- С каква технология е строена отбранителната система?
- Всички тези стени са градени с ломени камъни. Близкият хълм включва открита естествена фалеза, откъдето са откъсвали канари, които, търкаляйки се надолу, са се раздробявали, после камъните са пренасяни до селището. В периферията на селището има няколко такива канари по 4-5 тона, които са останали неизползвани. Трудно можем да си представим как тези големи камъни са били вдигнати по стените. Голямо изкуство е да се строи с ломен камък! Камъните са споявани с жълта глина, но не навсякъде, защото сухият градеж е най-здрав. Една такава широка стена, каквато е втората, е трудно преодолима от нападателите, особено заради височината си от 5-6 метра. Трудно е да си представим в петото хилядолетие пр. Хр. такава мощна отбранителна система, такава цитадела с площ над 4 дка. Втората стена съществува поне 150-200 години, след което при земетресение е разрушена, а селището е загинало от последвал пожар. Впоследствие строят трета отбранителна система, което също е много интересно, защото е невероятно постижение за военната мисъл по това време.
- Как можем да си представим цялото това съоръжение?
- Цялата селищна могила, натрупала се от останките на живота в продължение на столетия, е била висока към 7 метра. Да си я представим като един нисък пресечен конус. При изграждането на третата отбранителна система склоновете на могилата са били покрити с камъни, за да бъде защитен самият културен пласт, който е ронлив. На ръба на пресечения конус е построена трета стена, по-тънка, широка около 1,20 метра и висока към 3 метра, тоест представете си хълм, висок 7 метра, покрит отстрани с камъни, а отгоре има крепост с площ около 4 дка. Върху кожуха от камъни през метър и половина древните хора са изградили радиални конични структури от камъни, които силно са затруднявали достъпа на враговете, стремящи се да проникнат в крепостта. Те са направени така, че между тях да минава един, най-много двама нападатели едновременно. Тези структури стигат до най-горната стена, така че нападателите са били затворени като в клетка и ставали лесна плячка на бранителите върху стената.
- Какво открихте в тези проходи на цитаделата?
- По тези камъни има много костени стрели. Имаме и доста останки от черепи, явно на нападатели, които са били убити. Това ни подсказва, че крепостта е била често нападана. От вътрешната страна в системата са изкопали кладенец за питейна вода. Него го разчистихме и сондирахме; той е дълбок към 10,5 метра. Човек се пита защо другите селища в Югоизточна Европа нямат и идея за подобна укрепителна система. Отговорът е ясен. Обитателите на цитаделата са най-древните производители на сол, а както е известно, без сол нито човекът, нито животните могат да живеят. Съответно това са първите пари, това е златото, това е нефтът на нашето съвремие, затова и Солницата е трябвало да бъде ефективно охранявана и поради това са изградени и поддържани каменните отбранителни системи.
- А как е изглеждало селището?
- Установили сме останки от двуетажни къщи, а имаме предположение, че една от тези къщи е била и триетажна - площта на селището явно не е достигала! В дву- и триетажните постройки в оградената територия, в цитаделата, са могли да живеят около 400 - 450 души. Но те не са били достатъчни за мащабното производство на сол. Методът, по който са добивали солта, е чрез много сложни съоръжения и понеже са изпарявали водата, за да добият солта, е бил необходим и много дървен материал, както и огромно количество големи керамични съдове. Прилагали са сложна технология при използване на огън, а горите непрекъснато са се отдалечавали от производствения комплекс, защото са ги изсичали в голям обем заради производството. Отделно отбранителната система е трябвало да се изгражда и поддържа. Без съмнение производителите на сол е трябвало да използват наемен труд.
- Възможно ли е праисторическите хора да са били работодатели?
- Учеха ни, че първият наемен труд се появява някъде в новото време. Но нещата очевидно не са такива, наемният труд се появява още в петото хилядолетие пр. Хр. Работниците са били наемани срещу сол да вършат голяма част от работата. Вероятно добивът на сол се е осъществявал от хората от Солницата, но за допълнителните дейности, включително и за транспортирането на солта, са наемали работна ръка. По това време хората не познават колелото. Тези аспекти в изследването на Солницата носят много нова информация за самото общество.
- И каква е тя?
- При това сложно производство на сол става ясно, че възможностите за йерархизиране на обществото са очевидни. По-рано в учебниците пишеше, че това е едно егалитарно общество, тоест всички са равни. В определен смисъл е така, но се появява вече обособена собственост, което означава, че който каквото е произвел, го съхранява и го използва. Интересно е, че в това общество собствеността не се унаследява. Солта е била пари, т. нар. стокови пари. Провадийското находище е единственото в целия ареал и затова казваме, че е монетният двор на Европа. Това води до развитие, до промяна на обществото, до йерархизирането му. Ако не са били неблагоприятните промени в климата, сигурно е щяло да се стигне до елитарно общество и до появата на протодържава. Но промените в климата са прекъснали процеса. Все пак трябва да се подчертае, че Провадия-Солницата е едно от ядрата на първата европейска цивилизация.
- А каква е връзката между Солницата и Варненския халколитен некропол?
- Варненският некропол е резултат от специализираното производство на сол в Провадия-Солницата и е белег на комплексното общество. Когато починалият, който е имал в очите на другите престиж, отбелязван със златни и много други предмети, той е бил полаган в гроба с всичко това. Роднините му не са имали право да задържат нищо от тези предмети и именно затова е толкова богат Варненският некропол. Комплексното общество, което не продължава дълго, защото трудно може да се поддържа равновесие, когато обществото включва бедни и богати, но богатството на едните отива с тях в гроба. Тази действителност е продължила 2-3 столетия. Пътят е прекъснат, когато започва засушаване и пресъхват солените извори. Белег за това пресъхване е едно огромно съоръжение, което вече трета година проучваме - в последните дни продължихме с изследването му отново. Това съоръжение е в периферията на днешната могила, което променя технологията на получаване на солта. Докато през предишния период добивът на сол става чрез изваряване на разсол в керамични съдове чрез нагряване, то когато климатът става по-горещ, разсолът се наливал в плитък басейни и благодарение на изпарението на водата от слънчевото греене там се е получавала солта. Тогава обаче и изворите са се отдръпнали и се налагало да копаят надолу, за да стигнат до солената вода. Но и тази възможност не е продължила дълго. Солодобиването приключва заедно със загиването на първата европейска цивилизация. Така приключва животът на Провадия-Солницата, един от двигателите на тази цивилизация.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички