Йордан Чорбаджийски: Смяната на бандеролите не е обсъдена с бизнеса

Изкупните цени на гроздето са с 30% по-високи, добивите са с 20% повече, казва шефът на НЛВК

Йордан Чорбаджийски: Смяната на бандеролите не е обсъдена с бизнеса | StandartNews.com

* Изкупните цени на гроздето са с 30% по-високи, добивите са с 20% повече, казва Йордан Чорбаджийски

* Лозарите ще получат помощ по ковид мерките и по-висока субсидия в бъдеще

* Българите трябва да повярват в качеството на родните вина

* Очакванията са да произведем 100 млн. литра вино

* Лошата реколта при някои от големите производители ще ни отвори пазарите в чужбина

Йордан Чорбаджийски е председател на УС на Националната лозаро-винарска камара /НВЛК/ и зам.-председател на Националния съвет по храните.  Той е изпълнителен директор и член на УС на Black Sea Gold Pomorie, като преди това е заемал и други ръководни позиции в избата.

- Господин Чорбаджийски, в разгара на гроздобера дойде новина за смяна на бандеролите на алкохолните напитки. Защо се налага това, в какви срокове и как ще се подготви браншът?

- Новината беше неочаквана, ние научихме за смяната на бандеролите тази сутрин /б.ред. във вторник/ и единствената информация, която имаме, е от Държавен вестник. Трудно мога да дам отговор на въпроса защо се прави точно сега. Тази мярка на Министерството на фнансите не е съгласувана с бранша, за нея не е поискано становището на производителите и за нас е наистина загадка каква е причината.

Единственият ни коментар е, че всяка промяна затруднява производителите на високо-алкохолни напитки и ги подлага на голям стрес да продадат закупените количества бандероли в рамките на гратисния период. А пазарът по време на пандемия е непредвидим и трудно можем да контролираме продажбите си. Очакваме част от производителите да претърпят загуби от смяната на бандеролите

- Смяната на бандеролите ще изкара ли на светло играчи от сивия сектор, който е голям проблем за бранша?

- Убеден съм, че тази мярка няма да има ефект върху ограничаването на сивия сектор. При нито една смяна до момента не е усетена разлика в контрола на производството и продажбата на „тъмно“.

Нелегалните производители така или иначе не слагат какъвто и да е бандерол – нов, стар, фалшив или оригинален... Ако институциите искат да ограничат дейността на сивия сектор, има много други инструменти, които могат да бъдат приложени и които не засягат лицензираните производители, които така или иначе внасят над 35 млн. лв в държавата под формата на акциз само за ракия, без да включвам останалите спиртни напитки.

Контрол над нелегалните производители може да се осъществи чрез мобилни групи, проследяващи търговията на грозде на пазари, тържища и други места, на които се осъщестява търговия на суровина. Проверки на и за фискални устройства може да бъде осъществена от контролните органи на НАП.

- Лозарите отново поставиха проблемите си. От браншовото сдружение блокираха пътища и поискаха по-висока субсидия, тъй като твърдят, че у нас тя е най-ниска в Европа. Чуха ли ги от МЗХГ и какво може да се направи?

- Проблемите на гроздопроизвеодителите са от години. Наясно сме, че те имат големи разходи и са изправени пред фалит. Проблемите обаче не се решават с протести, а с диалог и стратегия за развитие на сектора.

Това, по което разботим в момента с Министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/, е включването на сектора в Плана за стратегическо развитие на следващия програмен период. Това е единственият начин да бъдат увеличени субсидиите за гроздопроизвеодителите, но за съжаление и това не гарантира моментална промяна за тях – предстои тази стратегия да бъде изпратена в Брюксел, впоследствие върната за редакции, преди да бъде приета и да влезе в действие от 2022 г.

Важното е, че от страна на МЗХГ има воля за решение на проблема по правилния начин – в дългосрочен план. Но за да вземат глътка въздух производителите, Министерството отпуска субсидия по извънредните ковид мерки след актуализацията на бюджета. Тази субсидия със сигурност ще осигури малко спокойствие на производителите.

- Какви са изкупните цени на гроздето?

- Цените са с 30% по-високи от предходната година, което е в полза на гроздопроизводителите, защото към момента доибивът е по-висок по отношение на количеството.

- Във вторник имаше тежки поражения от градушки в района на Любимец. Има ли и други поразени лозя и беше ли времето с лозарите тази година?

- Все по-актуален е проблемът с климатичните промени и все по-често ще чуваме за изненадващи градушки и дълги периоди на суша. Неизбежно е. Въпреки това тази година времето беше с нас и имаше отлични условия за добив на грозде.

- Какво е качеството на гроздето и какво вино очаквате? Какви са добивите?

- Средното количество за страната ще бъде с 20% повече в сравнение с предходната реколта. Това се дължи на по-благоприятното за лозята време с повече валежи в сравнение с миналата година. По прогнози гроздовата реколта ще бъде с добри захарни и качествени показатели – отлични за производство на висококачествени вина. Очаква се да бъдат прибрани 145 хиляди тона винено грозде, а от него могат да бъдат произведени около 100 млн. литра вино.

Количествата са достатъчни, за да задоволят нуждите на вътрешния пазар.

- Какви са очакванията за реколтата в другите традиционно винарски страни?

- През април винопроизводителите във Франция бяха изненадани от някои от най-тежките пролетни студове в страната през последните няколко десетилетия. Замръзванията бяха толкова тежки, че френското правителство ги обяви за „земеделска катастрофа“ - цели 80% от френските лозя бяха засегнати от внезапния спад на температурата.

Като цяло се смята, че около 30% от реколтата през 2021 г. е била унищожена. Сред най-тежко засегнатите региони са Бургундия и Бордо, както и Лангедок.

В Испания реколтата е добра с малко по-нисък добив в накои райони заради градушките в началото на летния сезон. В Южна Италия високите температури и сушата намалиха количествата с 5-10%, а гроздоберът започна по-рано от обикновено, защото гроздето по-бързо доби зрелост. В Южна Америка имаха необичайно продължителни валежи, а в Гърция убийствената суша и пожари унищожиха големи количества лозови насаждения, каквото се случи миналата реколта в Щатите.

Лошата реколта при някои от големите производители на вино ще отвори пазарите в чужбина за българските вина.

- Как се отразява поредната вълна на пандемията на консумацията на вино и спиртни напитки у нас и на износа? Отмяната на винените изложения отрази ли се?

- Поредната вълна е в пика си и не можем все още да коментираме как се отразява тя на продажбите. Всичко зависи от това дали ще има затваряне на заведения и ресторанти. Прогнозите ни са, че ако няма локдаун, плавното повишаване на консумацията на вино ще продължи въпреки лекото повишаване на цените на напитките, което беше неизбежно заради повишените разходи за ток и газ за производителите.

Въпреки това цените не са скочили главоломно и за щастие не се отразяват значително на крайния потребител.Отмяната на изложенията и световните винени форуми се отразява изключително много на световната винена търговия, защото възпрепятства срещи, търговски преговори, дегустации и възможностите на заинтересованите страни да се запознаят с напитките. Изложенията са полезни за бранша за обмяната на опит, хоу-хау и тенденции във винопроизводството. Те действат стимулиращо на индустрията. За съжаление, прогнозите за следващата година са, че ако изобщо се проведат събития и форуми, ще бъде приложен изкючително строг пропусквателен контрол – само за посетители със зелен сертификат (ваксина, отрицателен тест или преболедували). Лека-полека Европа свиква с този режим, но световните изложения никога няма да бъдат това, което бяха...

- Винаги сте казвали, че виното трябва да е национална политика. Какво трябва да се направи, за да се случи наистина това и България да заеме своето достойно място на винената карта на света?

- На първо място трябва да се съхранят винените лозя и да бъде спряно масовото изкореняване в страната. Целта на това е да има достатъчно и качествена суровина за производителите. Това може да бъде направено с целенасочена политика на субсидиране на гроздопроизводителите. Споменах вече, че работим с МЗХГ по включването на сектора в приоритетните за България.

Нужна е маркетингова стратегия за популяризиране на българското вино по света, за да бъде преоткрито и оценено по достойнство от потенциалните нови пазари, а и от старите пазари, където може да бъде продавано и дистрибутирано. Трябва да се използват максимално историята, традициите и съвкупността от условия, които има България, за да произвежда качествено и конкурентно в света вино.

Трябва да заложим на местните сортове, които са уникални и създават характера и образа на българското вино и ни различават от Испания, Франция и Италия.

Не на последно място, трябва сами да повярваме в качеството на българските вина – имам предвид българските потребители и ресторантьори - те много често избират вносни вина, които като качество не отстъпват на родните. Доверието на българския потребител ще даде самочувствие на производителите!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай