- Предвижда се изграждането на първата геотермална електроцентрала у нас
Над 1,5 млрд. лева безвъзмездни европейски средства за проекти, свързани с нисковъглеродна енергетика, за заложени в преработения от служебния кабинет План за възстановяване и устойчивост, който бе публикуван за обществено обсъждане. Безвъзмездната помощ трябва да привлече допълнително финансиране - от частни инвеститори или от бюджета.
140 млн. лева за финансиране на слънчеви покриви и термопомпи за домакинствата са заложени в новия План за възстановяване и устойчивост. Сумата е 7 пъти по-голяма от предишния вариант, когато за такива проекти бяха предвидени 20 млн. лева. Увеличението й ще даде възможност на повече жилища да бъдат поставени фотоволтаици, които да произвеждат енергия от слънцето.Очакванията са да има голям интерес от страна на гражданите към безвъзмездното финансиране на слънчевите покриви. Заложените 140 млн. лв. ще покриват 60% от стойността на системата, а за енергийно бедните субсидирането ще е 100%.За закупуването на слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване ще се дават най-много до 1176.50 лв., а за домакинство, получаващо енергийни помощи - до 1960.83 лв.За изграждане на фотоволтаични системи до 4 kW с акумулатори (с допълване на енергия от мрежата) ще се дават също до 60% от стойността на системата, но не повече от 6260.50 лв., а за домакинство с енергийни помощи - 100% или до 10 434.17 лв.В случай на техническа невъзможност за използване на акумулатори във фотоволтаични системи до 4 kW субсидията ще е до 5301.50 лв., а за енергийно бедни - до 8 835.83 лв.Инсталираните машини и съоръжения трябва да бъдат нови - за втора ръка няма да се плаща, а едно домакинство може да кандидатства само за една от двете мерки. Пари ще се дават само на домакинства, които не са свързани към топлопреносна или газопреносна мрежа.Очакванията са от помощта да се възползват 60 580 домакинства, от които 15 145 получаващи енергийни помощи. Това е над пет пъти повече обхванати частни домове спрямо предвиденото от ГЕРБ в предишния план за възстановяване и устойчивост, пише Медиапул.
Лъвският пай е за ВЕИ
Лъвският пай в Плана от 448.8 млн. евро или около 897 млн. лв. е за минимум 1.7 гигавата нови възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ с батерии за съхранение на ток. Частните инвеститори обаче ще трябва да осигурят собствени 1.8 млрд. лв. за реализацията на проектите. Още в началото на 2022 г. се планира да се обяви първият от общо шест търга за изграждане на нови ВЕИ-проекти независимо къде и каква е технологията. Такива ще има на всеки шест месеца. На всеки от тях ще се търсят проекти за поне 285 мегавата капацитет ВЕИ. За да се избегне участието само на големи проекти, 25% от бюджета на всеки търг, или около 70 МВ, са отделени за малки ВЕИ проекти (под 5 МВ). Всеки кандидат обаче трябва да предвиди и строеж на съоръжение за съхранение с капацитет за продължителност от поне 4 часа и мощност поне 25% от общия инсталиран капацитет на ВЕИ съоръжението.Офертите на инвеститорите ще бъдат класирани, като се започне от най-ниската безвъзмездна помощ за искан мегаватчас.Безвъзмездното финансиране ще е 33 на сто от стойността на проектите или общо около 897 млн. лв., останалите 1.8 млрд. лв. инвеститорите трябва да намерят сами.
Пручват 4 села за централа на минерална вода
Четири села в Северна България - Дългоделци и Септемврийци от монтанските общини Якимово и Вълчедръм, Софрониево във врачанската община Мизия и ловешкото село Умаревци, са посочени като места, за които има данни, че разполагат с геотермален потенциал на дълбочина 4500 - 4800 м. В тях ще се извършат проучвателни сондажи от Техническия университет в София и Агенцията за устойчиво енергийно развитие. За проучванията и проектирането на подобна мощност са предвидени 10% от общите разходи за проекта, които са 92.6 млн. лв. Бъдещата геотермална централа ще е с мощност от 5 МВ за производство на електроенергия и 30 МВ за топлинна енергия. Средните инвестиционни разходи за такава мощност са 5 хил. евро за киловат, според проучване на Международната агенция за възобновяема енергия, цитирано в документите за проекта.С част от парите ще се изгради и специализирана лаборатория в Техническия университет - София, за да се създадат специалисти."Анализът на потенциала за развитие на геотермална енергия на територията на цялата страна ще даде възможност за намиране на решения на съществуващите проблеми, като преодоляване на лошото техническо състояние на повечето от 12-те топлофикационни компании в страната. Развитието на тази технология ще помогне за преодоляване на проблемите, свързани с енергийната бедност и замърсяването на въздуха поради изгарянето на твърди горива, и ще улесни търсенето и прилагането на решения за икономическа диверсификация на местно ниво според геотермалния потенциал в страната", пише още в проекта.
Повече пари за зелен водород
В преработения план за възстановяване и устойчивост е засилен фокусът върху "зеления" водород като бъдещо гориво, което ще замени въглищата. Общо безвъзмездни 68.5 млн. лв. са предвидени за проекти за производство на зелен водород. Инвестиционната помощ ще е за нови електролизьори, произвеждащи водород от възобновяема енергия и нови инсталации за производство на биогаз.Интензитетът на помощта ще варира от 45% до 65% в зависимост от вида на предприятието (микро, малко, средно или голямо), но няма да превишава 15 млн. лв. за предприятие. За разходите за консултантски услуги от инженерно-технически характер ще се прилагат правилата за помощ "de minimis".Според плана вече би трябвало да се провеждат консултации със заинтересованите предприятия за приложимите технологии за производство на зелен водород и биогаз. Намеренията са в началото на 2022 г. да са разработени условията за кандисване за подкрепа по проекта. Крайната цел е през 2026 г. България да разполага с 55 МВ мощности за производство на 7800 тона зелен водород.Преработен е проектът на "Булгартрансгаз" за строеж на тръбопровод за пренос на природен газ, биогаз и водород до комплекса "Марица Изток", за да захранват миналите на нисковъглеродни горива електроцентрали.Преди се планираше тръбопроводът да е 175 км, сега е скъсен на 125 км. Общата цена е над 185.4 млн. евро, от които над 168.7 млн. евро да са от Механизма за възстановяване и устойчивост. Останалите близо 16.7 млн. евро /9% от планираните средства/ ще даде газовият оператор.Предвижда се инфраструктурата да се свърже със съществуващата газова мрежа и с интерконектора с Гърция. Освен електроцентралите, водородопроводът ще може да захранва и други потребители като по-малки промишлени и административни обекти и домакинствата.Намеренията са най-късно в средата на 2022 г. да започне провеждането на обществени поръчки за изграждането на съоръжението и ваденето на разрешително за строеж. Най-късно през юли 2025 г. се предвижда въвеждането в експлоатация на тръбопровода, за когато е планирано да заработят новите 1000 МВ парогазови мощности на мястото на въглищните в държавната ТЕЦ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
