Учим се от Франция и Испания да управляваме радиоактивните отпадъци

Учим се от Франция и Испания да управляваме радиоактивните отпадъци | StandartNews.com

Как се управляват радиоактивните отпадъци у нас? Какво става с отработилото ядрено гориво? Как се извеждат от експлоатация четирите малки ректора ВВЕР 440 на АЕЦ "Козлодуй"? За отговор на тези и други важни въпроси се обърнахме към Иво Иванов от дирекция „Безопасност и качество" в АЕЦ "Козлодуй" и д-р Иван Петров, главен технолог на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци към Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци (ДП РАО).

С поредица от експертни разговори, от които настоящият е 9-ият, Българският атомен форум предоставя информация от фактологичен характер за ядрената енергетика. Нека всеки читател се запознае с фактите и според своите разбирания си състави картина за отрасъла, който дава близо 35% електрическата енергия у нас.

..............................................

- Какви са видовете радиоактивни отпадъци?

- Иво Иванов: Генерирането на радиоактивни отпадъци (РАО) съпътства производството на електроенергия от АЕЦ. Отпадъците са радиоактивни материали, за които не се предвижда по-нататъшно използване. В това число влизат и радиоактивни източници, чийто срок за безопасна експлоатация е изтекъл.
Отпадъците са твърди, течни и газообразни.

В България РАО се генерират от 1974 г., когато е въведен в експлоатация І блок на „АЕЦ Козлодуй". Получаваните РАО след първична обработка се съхраняват на площадката на АЕЦ. Те се преработват от ДП РАО и се опаковат в стоманобетонни контейнери. Опаковките се съхраняват на площадката на АЕЦ, а след като бъде изградено Националното хранилище за ниско- и средноактивни отпадъци (НХРАО) ще бъдат разположени в него. В световен мащаб подходът към РАО е аналогичен. Плюс за България е и предстоящият монтаж на инсталация за плазмено изгаряне на отпадъци, с което многократно ще бъде намален обемът им. Системата вече е на площадката на АЕЦ и е въпрос на време тя да влезе в експлоатация. Подобни устройства в света се броят на пръсти. Ядрената индустрия е единственият отрасъл в света, който носи пълна отговорност да осигури финансовите средства за безопасно управление на генерираните отпадъци.

- Какви РАО се получават от експлоатацията на V и VІ блок в АЕЦ „Козлодуй"?

- Иво Иванов: При експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй" се получават високо-, средно и нискоактивни, твърди и течни РАО. Годишно АЕЦ „Козлодуй" генерира около 500 куб. м твърди РАО, като след тяхната преработка обемът им се намалява многократно. Централата генерира и около 200 куб. м течни РАО.

- Как се преработват тези РАО?

- Иво Иванов: Твърдите РАО в АЕЦ „Козлодуй" се сортират по физични и радиологични критерии и се предават за преработка в ДП РАО. Радиоактивно замърсените отпадни води се преработват чрез специални водоочистващи системи на принципа на изпарението и филтрацията. Течният радиоактивен концентрат, получен при преработката, се съхранява в резервоари от неръждаема стомана и периодично се предава за окончателна преработка на ДП РАО. Органичните отработени филтриращи материали се събират и съхраняват в отделни резервоари в АЕЦ. Събраните РАО постъпват в цеха за преработване към ДП РАО, в който са изградени няколко технологични линии за различните видове РАО. Пресуемите РАО се сортират в 200-литрови варели, които се суперпресоват с 1000-тонна преса, за да намали обема им 5-7 пъти. Непресуемите РАО се сортират в 200-литрови варели и заминават по технологичната линия. Металните РАО, които са повърхностно замърсени, се подлагат на дезактивиране. Течните РАО, които веднъж са концентрирани, се концентрират допълнително чрез изпарение, след което се смесват с цимент по определена рецепта, образувайки циментено-радиоактивна смес. Така подготвените отпадъци се полагат в стоманобетонни кубове с размери 2 на 2 на 2 м и се заливат с циментено-радиоактивна смес от течните РАО. Твърдите РАО се съхраняват в специални бункерни хранилища. Обемът на бункерите е приблизително 2700 куб. м, от които са запълнени 35 на сто. Отпадъците са натрупани преди да заработи цехът за РАО. Бункерите ще бъдат освободени до 4-5 години.

Течните РАО се съхраняват в резервоари от неръждаема стомана в помещения от стоманобетон. Обемът на резервоарите е 3800 куб. м, от които са запълнени под 50 процента.

- Как се процедира с отработеното гориво?

- Иво Иванов: Отработеното ядрено гориво (ОЯГ) не се класифицира в България като РАО. ОЯГ от V и VІ блок се съхранява под вода в басейните за отлежаване в АЕЦ. Част от касетите от блоковете І-ІV са извозени в Русия за преработка, друга част се прехвърля в контейнери за сухо съхранение в новоизграденото хранилище на централата. За ОЯГ от V и VІ блок засега няма решение за начина за неговата преработка и съхранение. Въпросът, свързан с начина на съхранение на високоактивните отпадъци от преработката на горивото от 1-4 блок, както и начина на съхранение на горивото от V и VІ блок, ще бъде уточнен в актуализиращата се Националната стратегия за управление на РАО и ОЯГ.

- Как се процедира с РАО от извеждането от експлоатация на І-ІV блок в АЕЦ „Козлодуй"?

- Иван Петров: РАО, генерирани от извеждането от експлоатация на І-ІV блок, се управляват съгласно технологичните регламенти. За твърдите РАО се прилага суперпресоване, дезактивация и раздробяване, а течните подлежат на концентриране чрез изпарение и последващо циментиране. Така преработените РАО се опаковат в стоманобетонни контейнери. Тъй като голяма част от демонтираното оборудване е метално, се работи за дезактивацията му с цел освобождаването му от регулаторен контрол и класифицирането му като скрап. За целта ДП РАО изгражда специализиран цех за раздробяване и дезактивация, който до 2 години ще заработи.

- По какви проекти работи ДП РАО?

- Иван Петров: Проектите, свързани с извеждането от експлоатация на блокове І-ІV на АЕЦ „Козлодуй", са над 50, но сред най-важните са изграждането на цеха за раздробяване и дезактивация и на съоръжението за плазмено изгаряне. Основен приоритет за ДП РАО обаче е проектът за изграждане на НХРАО. В него ще бъдат съхранявани 80% от РАО, генерирани при експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй" и други приложения на йонизиращите лъчения у нас. Хранилището ще бъде изградено в близост до АЕЦ със средства от МФ „Козлодуй". Технологията, която сме избрали, е подобрена на използваните във Франция и Испания, които имат богат опит в тази сфера и ние се учим от техните грешки.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай