Отлагането на еврото ще спре стимулите за по-висока инфлация, казва макроикономистът Стоян Панчев, председател на Българско либертарианско общество, съосновател и изпълнителен директор на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП)
- Господин Панчев, как отлагането на приемане на еврото ще повлияе на българската икономика и въобще на бизнеса у нас?
- Отлагането на приемането на еврото няма да има никакви негативни ефекти за българската икономика, напротив, ще забави или възпре някои от проблемите, съпъстващи членството в еврозоната - стимулите за по-висока инфлация, премахването на валутния борд, отпускането на правителствената дългова политика, както и разходите по самото евентуално въвеждане на новата валута, които ще са за държвата, бизнесите и потребителите. Смятам, че прибързаното влизане в еврозоната е от най-големите стопански грешки, които могат да се допуснат в сегашната ситуация.
- Възможно ли е това да повлияе на кредитния рейтинг на България?
- Самото отлагане трудно ще повлияе на кредитния рейтинг, но неизпълнението на Маастрихските критерии със сигурност изпращат негативен сигнал към инвеститорите. От друга страна трябва да имаме предвид, че проблеми с инфлацията има в цяла Европа, така че не сме някакво много специално изключение. Също да припомня, че агенциите, даващи тези рейтинги, излязоха с прогнози, че едва ли ще успеем с кандидатурата за 2024 г., съответно това е вече отчетено в техните модели.
- В социалните мрежи се чуват призиви за бойкот на храни, за които хората смятат, че спекулативно са с повишени цени. Възможно ли е, според вас, по този начин производителите да бъдат принудени да намалят цените?
- Много трудно е с бойкоти да се постигне намаляване на цените, особено когато говорим за храни, стока от първа необходимост, която ключова част от потребителската кошница на всеки човек. Разговорът за цените е достигнал много ниска точка и това се дължи на лиспата за научно разбиране откъде всъщност идва високата инфлация и как тя може да бъде овладяна. Произходът й няма нищо общо с производителите, с търговците, със спекулантите, дори с войната - в основата й е паричната политика на големите централни банки - тези в САЩ и еврозоната. Съответно, за да се спре ръстът на цените, трябва затягане на паричната политика - високи лихви и намалена ликвидност.
- В икономически план как се очертава 2023 г.? Навлязохме в третия месец от годината и скоро ще започнат анализите на база първото тримесечие. Какво можем да очакваме?
- Началото на 2023 г. е трудно за оценка, защото имаме голям набор от показатели от последното тримесечие на 2022 г. и от януари 2023 г., които показват противоречива картина. Инфлацията започва да пада, после тръгва отново нагоре (както стана на определени места в еврозоната, включително Германия), икономическата активност се забавя, но после започва да се нормализира. Управляващите процесите в икономиката са изправени пред тежък избор за 2023 г. - или ще трябва да се предизвика рецесия (със споменатата затегната политика) или инфлацията ще продължи да е сериозен бич за всички. Моето очакване е да видим по-ниска инфлация, но и по-лошо състояние на икономиката, т.е. рецесия към средата на 2023 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
