Четвъртък,

Светило в икономиката видя криза от нов мащаб. Добра и лоша новина

От: СТАНДАРТ -
17496
Светило в икономиката видя криза от нов мащаб. Добра и лоша новина
A
A
A

Криза от чисто нов мащаб описа най-известният икономист в САЩ Джоузеф Стиглиц. В момента носителят на Нобелова награда за икономика е в Европа, на визите в Брюксел и Париж. Той следи внимателно войната в Украйна и в интервю да германския Handelsblatt коментира последствията й.

Стиглиц заявява, че е шокиран от факта, че 77 години след края на Втората световна война все още е възможно да има война в Европа. Все още не могат да се оценят мащабите на последиците за световната икономика. Рисковете, особено за развиващите се страни, са огромни, казва той.

„Добрата новина е, че руската икономика е малка и не е много интегрирана в световните вериги за доставки - с изключение на износа на енергия и някои други стоки като никел. Така че ние не сме много зависими от Русия. Продуктите от Русия могат бързо и лесно да бъдат заменени с други, поне в САЩ. Освен това страни като Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Венецуела и Иран могат значително да увеличат производството си на петрол и да компенсират загубата на руските доставки“, заявява Джоузеф Стиглиц, цитиран от investor.bg.

Но, разбира се, има и лоша новина. Според Стиглиц човечеството преживява криза от съвсем нов мащаб.

„Не всеки ден се случва пандемия, последвана от руска агресивна война срещу суверенна демократична държава в центъра на Европа. Това е съпроводено от голяма несигурност - както икономическа, така и геополитическа. Никой не може да прецени какви ще бъдат последствията, просто защото никой не знае как ще се развие тази война. Намираме се в мъгла. Единственото сигурно нещо е, че това е повратна точка“, пояснява той.

Несигурността се отразява във високото увеличение на цените. Преди година Стиглиц смяташе, че предупрежденията за инфлацията са "напълно преувеличени", а сега тя е 7,9% и преживяваме шок от цените на енергията.

„Много икономисти се опасяват, че ще се стигне до ценова спирала, подобна на тази през 70-те години на миналия век. Гледам скептично на подобни сравнения и съм по-оптимистично настроен от много мои колеги. Тогава синдикатите бяха по-силни. Току-що бяхме излезли от период, в който правителството на САЩ беше похарчило много пари след войната във Виетнам. И имаше свръхтърсене. Така че имаше много фактори, които се различаваха от тези днес“, казва икономистът.

Той не счита, че ще има дълбока и дълготрайна рецесия. „Рецесиите се свързват с по-слабо търсене, а аз не виждам такова. Това, което виждам, е, че има продукти, при които търсенето се променя. Но както в САЩ, така и в Европа ще бъдат инвестирани големи суми за осъществяване на енергийния преход. Така че не липсват инвестиции с висока възвръщаемост, към които сега правителствата трябва да подходят още по-решително“, казва Стиглиц.

Според него енергийният преход трябва да настъпи и той ще настъпи – „сега повече от всякога. Трябва да използваме този момент за разрастване на възобновяемите енергийни източници - докато не се появят проблеми с доставките в индустрията. Вярвам, че енергийният обрат ще възстанови икономическия растеж - и то устойчиво. Тук, за първи път, ние в САЩ имаме дори по-голям проблем от Европа. Републиканците могат да излязат силни от междинните избори през ноември и да блокират много неща. Партията е готова на всичко, за да прокара програмата си. В САЩ съществуват предимно политически рискове, които могат да доведат до икономически проблеми“, опасява се икономистът.

Запитан дали високите цени не представляват и пряк икономически риск, поставяйки под натиск не само компаниите, но и потребителите - както в САЩ, така и в Европа, Стиглиц се съгласява, но добавя, че сега най-важното е тези тежести да се разпределят равномерно и справедливо.

„Това означава, че групите със средни и ниски доходи се нуждаят от държавна подкрепа. Трябва да сме сигурни, че програмите ни за хранителни стоки, здравни грижи и разходи за отопление са адаптирани към новата ситуация. Освен това трябва да гарантираме, че петролните компании няма да повишават цените ненужно“, казва американският икономист.

Той коментира и политиката на централните банки, пояснявайки, че в средносрочен план очаква свят, в който реалните лихвени проценти, т.е. лихвеният процент минус инфлацията, са около 1-1,5%. „Това би било добра новина за световната икономика. Смятам, че промените в лихвените проценти са предимно символични. Финансовите пазари очакват инфлация от не повече от три процента в дългосрочен план. Мнозина смятат, че сега централните банки трябва да реагират решително на високите нива на инфлация“, а според Стиглиц не бива да го правят.

Той е на мнение, че по-високите лихвени проценти няма да увеличат предлагането на петрол или да премахнат недостига на чипове. „Увеличението на цените, което наблюдаваме сега, се дължи главно на ограниченото предлагане, а не на нарастващото търсене. Да вземем за пример дървесината: имахме краткотраен шок в предлагането, цената бързо се повиши, след което нещата отново се успокоиха. Вярвам, че създателите на паричната политика ще следят отблизо развитието на търсенето. И ако търсенето е по-слабо от очакваното, те няма да повишат допълнително лихвените проценти. Както казах, в момента се намираме в изключителна икономическа ситуация. Затова централните банкери няма да действат прибързано и това е добре“, казва още американският икономист.

Източник: investor.bg


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички