Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди да не се допуска мерките срещу високите енергийни цени да дадат само краткосрочен ефект, но да тежат на фиска дългосрочно.
По време на бизнес среща, организирана от Американска търговска камара в България, той обърна внимание, че част от фискалните буфери вече са използвани при предишните кризи - например тази от 2022 година.
"Ето защо правилният отговор днес не е прекалена реакция. Трябва да има последователност. Последователност в макроикономическата политика, последователност във фискалните решения, последователност в институционалната насока и последователност в дългосрочния метод за подобряване на производителността и конкурентноспособността. Ако останете дисциплинирани в тези области, България ще бъде в добра позиция не само да абсорбира настоящия шок, но и да излезе от него по-силна, по-конкурентноспособна и по-добре подготвена за следващата фаза на растеж", каза Радев.
БНБ изготви три икономически сценария за страната ни в следствие на ефекта от кризата в Близкия изток.
Според базисния сценарий средногодишната инфлация в България се очаква да се ускори до 3,7% през 2026 г., при неблагоприятния сценарий към това ще се прибавят още 0,7 пункта, а при силно неблагоприятния - 1,2 пункта.
Ето и цялото изказване на управителят на БНБ:
В настоящата среда диалогът между институциите и бизнес общността не е формалност, а необходимост. Несигурността може да изглежда като макроикономическо понятие, но за бизнеса тя никога не е абстрактна. Тя се проявява в отложени инвестиции, по-предпазливо наемане на персонал, по-силен натиск върху маржовете, по-сложни решения, свързани с ценообразуването, и повишено внимание към финансирането, ликвидността и риска.
Именно оттук трябва да започне разговорът – от реалната икономика, а не само от прогнозата.
Тази сутрин бих искал да се спра на четири въпроса: къде се намира икономиката днес; как се промени външната среда; какво означава това за компаниите и инвеститорите; и какъв тип политика е необходим, за да бъдат съхранени стабилността, устойчивостта и конкурентоспособността.
Солидна изходна позиция в по-трудна среда
Допреди неотдавна по-широката икономическа среда оставаше сравнително благоприятна.
Растежът се оказа по-устойчив, отколкото мнозина очакваха, а инфлацията постепенно се понижаваше. България навлезе в 2026 г. от позиция на относителна стабилност.
Икономическият растеж през миналата година беше около 3.2 процента, като основният му двигател остана вътрешното търсене. Частното потребление беше подкрепено от нарастващите реални доходи и все още стегнатия пазар на труда. Заетостта остана висока. Инфлацията се понижи значително спрямо върховите равнища от предходните години и през февруари тази година достигна около 2.1 процента.
Банковият сектор също запази силната си позиция – с висока ликвидност, добра капитализация и стабилност. Кредитната активност, макар и все още динамична, започна да се нормализира.
Накратко, България навлезе в тази година със здрави макроикономически основи.
Но добрите фундаментални показатели не означават имунитет. За малка и отворена икономика като нашата външната среда винаги има значение. Днес тя има още по-голямо значение.
Завръщането на енергийния риск
Войната в Близкия изток промени осезаемо икономическата картина.
За Европа – и в частност за България – най-прекият канал на въздействие е енергията. Това връща една трудна комбинация: по-висока инфлация и по-слаб растеж.
Това не е просто техническа корекция на прогнозата. Това е съществена промяна в баланса на рисковете.
Нашият текущ базов сценарий предполага, че растежът в България може да се забави до около 3 процента през тази година, докато инфлацията може отново да се повиши до приблизително 3.7 процента, главно под влияние на по-високите енергийни цени и все още засиления вътрешен инфлационен натиск, особено в сектора на услугите.
В среда като настоящата обаче базовата прогноза е само отправна точка. По-важно е как ще се развиват рисковете около нея.
Именно поради това Българската народна банка разработи и алтернативни сценарии. При неблагоприятния сценарий шокът е по-силен от заложения в базовата прогноза, но остава относително временен. Инфлацията се задържа по-висока за по-дълъг период, а растежът се забавя по-осезаемо, преди да започне възстановяване. При тежкия сценарий шокът е по-продължителен и се пренася по-широко през производствените разходи, заплатите и ценовото поведение. В такъв случай инфлацията става по-устойчива, а забавянето – по-изразено.
Към настоящия момент развитието изглежда се движи по-близо до неблагоприятния сценарий.
По-важното послание обаче е ясно: рисковете вече не са балансирани. А когато външните шокове се задържат по-дълго, те рядко остават ограничени само в един сектор. Това, което започва от енергията, постепенно може да се пренесе към по-широката икономика.
Това има значение за паричните условия. Но има и пряко значение за бизнеса.
Какво означава това за компаниите
Естествено е настоящата ситуация да бъде сравнена с енергийния шок от 2022–2023 г. Има една очевидна прилика – и няколко важни разлики.
Приликата е ясна. Отново сме изправени пред енергиен шок в регион, който в значителна степен зависи от внос на енергия. Това означава реална икономическа цена.
И тази цена не може да бъде премахната.
Тя може да бъде смекчена. Може да бъде управлявана. Може да бъде разпределена по различен начин. Но не може да бъде елиминирана.
Това е реалистичната отправна точка.
Първата важна разлика е, че условията от страна на търсенето днес са по-малко благоприятни, отколкото тогава. През 2022 и 2023 г. много компании все още се възползваха от силното следпандемично търсене. Това им даваше по-голяма възможност да прехвърлят по-високите разходи в крайните цени. Днес това пространство е значително по-ограничено. Бизнес нагласите са по-предпазливи, особено в промишлеността и в секторите с по-силна външна експозиция.
Втората разлика е, че и фискалното пространство е по-ограничено.
България продължава да се ползва от сравнително ниско съотношение на публичния дълг към БВП, което остава важна силна страна. Но също така е вярно, че фискалната ни позиция днес не е толкова благоприятна, колкото беше преди 2020 г. През последните няколко години част от натрупания фискален буфер постепенно беше използвана. Фискалното пространство се стесни. И макар България да остава в сравнително по-добра позиция от много други държави, възможността за широки и повтарящи се мерки за подкрепа е осезаемо по-ограничена.
Това е важна реалност.
Тя означава, че през следващия период компаниите вероятно ще трябва да поемат по-голяма част от адаптацията сами.
На практика това означава по-стриктен контрол върху разходите, по-внимателно управление на ликвидността, по-селективни инвестиционни решения и по-голяма оперативна гъвкавост.
Третата разлика е, че и средата на финансиране се променя.
Засега в България това е по-слабо видимо, тъй като банковата система остава силно ликвидна. Но това не бива да създава фалшиво усещане за изолация. С течение на времето условията на финансиране и тук ще бъдат все по-силно повлияни от по-широката външна среда.
Именно затова настоящият период трябва да бъде използван внимателно.
Ако условията за финансиране останат относително благоприятни още известно време, това е възможност не само за разширяване, но и за подготовка – за инвестиции в енергийна ефективност, в технологии, в по-устойчиви вериги на доставки и в по-здрави баланси.
За отделната компания това е въпрос на разумно управление. За икономиката като цяло това е и стратегия за конкурентоспособност.
Приоритети пред икономическата политика
В периоди на повишена несигурност качеството на вътрешната икономическа политика придобива още по-голямо значение.
Принципът тук трябва да бъде прост: колкото по-нестабилна става външната среда, толкова по-предвидима трябва да бъде вътрешната.
Това важи с особена сила за България.
Ние сме малка и отворена икономика. Това беше един от двигателите на нашия растеж и конвергенция. Но това означава и по-висока чувствителност към отслабване на външното търсене, нарушения във външнотърговските потоци и внесени ценови шокове. А тъй като България остава една от по-енергоемките икономики в Европа, енергийните шокове ни засягат по-пряко – чрез производствените разходи, инфлацията и конкурентоспособността.
В тази среда политиката следва да се съсредоточи върху три приоритета.
Първо, фискалната политика трябва да остане дисциплинирана
Фискалната политика трябва да съхранява буферите, а не да ги отслабва допълнително.
Това е още по-важно днес, именно защото част от тези буфери вече беше използвана през последните години.
Това означава поддържане на надеждна средносрочна фискална рамка. Означава и избягване на мерки, които носят краткосрочно облекчение за сметка на по-дългосрочна нестабилност. Когато подкрепа е необходима, тя трябва да бъде целенасочена, временна и ефективна.
Поуката от последните години не е, че фискалната политика трябва да бъде пасивна. Поуката е, че тя трябва да бъде по-добре фокусирана.
Широкообхватните мерки често изглеждат политически привлекателни, но икономически могат да бъдат скъпи и понякога контрапродуктивни – особено когато поддържат търсенето по начин, който допринася за инфлационен натиск.
Следователно въпросът не е дали държавата трябва да действа. Въпросът е дали действа по начин, който защитава стабилността, вместо постепенно да я подкопава.
За бизнеса тази предвидимост има значение. Стабилната макроикономическа среда не е само цел на публичните финанси. Тя е и част от инвестиционната среда.
Второ, бизнес средата е част от икономическата политика
Когато разходите се повишават, а маржовете са под натиск, неефективностите в бизнес средата стават още по-скъпи.
Затова подобряването на бизнес средата не е второстепенна реформа. То е част от макроикономическия отговор.
Намаляването на административната тежест, повишаването на институционалната ефективност, укрепването на върховенството на правото и повишаването на регулаторната предвидимост имат пряк икономически ефект. Те намаляват разходите за правене на бизнес, подобряват хоризонта за планиране и подкрепят инвестициите.
Това има значение за местните компании. И има още по-голямо значение за международните инвеститори.
В свят, в който капиталът става все по-селективен, качеството на институциите не е второстепенен фактор. То е част от инвестиционния аргумент.
Трето, устойчивостта все повече трябва да идва от производителността
В по-дългосрочен план устойчивостта не може да се изгражда основно чрез компенсации. Тя трябва да се изгражда чрез адаптация.
Това означава по-добра инфраструктура, повече дигитализация, повече иновации, по-висока ефективност и по-силен ръст на производителността.
За България една тема заслужава особено внимание: енергийната ефективност.
Това не е само екологична цел. Това е преди всичко въпрос на конкурентоспособност.
Тя намалява уязвимостта към внесена инфлация, подобрява предвидимостта на разходите и повишава устойчивостта както на равнище компания, така и на равнище икономика.
В този смисъл енергийната ефективност не е само въпрос на бъдещето. Тя е и въпрос на макроикономическа стабилност днес.
Еврозоната като стратегическа опора
Позволете ми да завърша с една по-обща тема.
Един от най-ясните примери за това как един стратегически политически избор може да укрепи както краткосрочното доверие, така и дългосрочната устойчивост, е присъединяването на България към еврозоната.
Членството в еврозоната не отменя необходимостта от разумна вътрешна политика. Но укрепва рамката, в която тази политика се провежда.
То повишава доверието. Намалява несигурността. Подкрепя увереността на инвеститорите. И задълбочава финансовата интеграция.
Ползите за финансовата система също са съществени.
За частния сектор това означава нещо много практично: по-предвидима среда, в която дългосрочните решения могат да бъдат вземани с по-голяма увереност.
А в свят като днешния самата предвидимост се превръща в конкурентно предимство.
Дами и господа,
Предстоящият период вероятно ще остане труден.
Външните шокове няма да изчезнат. Волатилността при енергийните цени ще се запази. Геополитическата несигурност ще продължи да оформя средата, в която всички ние функционираме.
Но икономическите ефекти от шоковете никога не се определят единствено отвън.
Те зависят и от това, което правим у дома – от качеството на институциите, от дисциплината на политиката и от способността на компаниите да се адаптират.
Затова правилният отговор днес не е свръхреакция.
Той е в запазването на ясен курс, дисциплина и предвидимост.
В макроикономическата политика.
Във фискалните решения.
В институционалната посока.
И в дългосрочното усилие за повишаване на производителността и конкурентоспособността.
Ако запазим тази дисциплина, България ще бъде в добра позиция не само да поеме настоящия шок, но и да излезе от него по-силна, по-конкурентоспособна и по-добре подготвена за следващата фаза на растеж.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
